Снимка: iStock by Getty Images

Деветнадесет европейски банки са предоставили общо 30,4 млрд. долара (малко над 27 млрд. евро) на компании, участващи в разширяването на въглищния басейн „Боуен“ в Австралия, в периода 2021–2025 г. Това се посочва в доклад на неправителствената организация „Риклейм Файнанс“ (Reclaim Finance), цитиран от Франс прес (АФП), съобщава БТА. 

Сред финансовите институции са френските банки „Креди Агрикол“ (Crédit Agricole) и „Бе Ен Пе Париба“ (BNP Paribas). Според авторите на доклада продължаващото финансиране на компании, разширяващи добива на въглища за производство на стомана, влиза в противоречие с ангажиментите на банките за ограничаване на подкрепата за въглищния сектор.

Организацията, която настоява за прекратяване на финансирането на изкопаеми горива, обвинява банките в „лицемерие“. По нейни данни те осигуряват повече от една четвърт от финансирането, получено от миннодобивните компании, свързани с разширяването на басейна „Боуен“.

Климатични ангажименти и финансиране на въглища

„Риклейм Файнанс“ припомня, че редица финансови институции са поели ангажимент да не подкрепят пряко нови проекти за добив на въглища, използвани за производство на електроенергия и топлинна енергия.

Според организацията обаче тези ограничения не обхващат по същия начин финансирането на компании, добиващи въглища за производство на стомана. Така банките продължават да подкрепят дружества, които разширяват дейността си в този сегмент на въглищната индустрия.

По данни от доклада „Креди Агрикол“ е европейската банка с най-голям обем на финансиране за компании, участващи в разширяването на въглищния басейн „Боуен“. Между 2021 и 2025 г. финансовата институция е предоставила на тези дружества 4,5 млрд. долара. При „Бе Ен Пе Париба“ сумата е около 2,5 млрд. долара.

В доклада си „Риклейм Файнанс“ призовава банките да прекратят всякаква пряка и непряка подкрепа за разширяването на добива на въглища за производство на стомана.

Въглищата за стомана също имат висока климатична цена

Въглищата за производство на стомана, известни като коксуващи се въглища, са ключова суровина за традиционния процес на производство на стомана в доменни пещи. Добивът и използването им обаче са свързани със значителни емисии на парникови газове.

Според доклада при изгарянето на един тон въглища за производство на стомана обикновено се отделят около 9% повече въглероден диоксид в сравнение с един тон въглища, използвани за производство на електроенергия и топлинна енергия. Организацията посочва също, че добивът на коксуващи се въглища генерира около три пъти повече метан — мощен парников газ, който допринася за глобалното затопляне.

Тези данни поставят въпроса доколко ефективни са банковите климатични политики, когато ограниченията за финансиране се отнасят само до определени видове въглища или до конкретни дейности в сектора.

Австралия остава сред водещите износители на въглища

В средата на второто десетилетие на XXI век десетки банки, особено европейски, поеха ангажименти да не финансират разширяването на добива на въглища за производство на електроенергия и топлинна енергия в австралийския щат Куинсланд. Това допринесе за отказа от реализирането на няколко проекта.

В Куинсланд се намира и въглищният басейн „Боуен“ — един от водещите световни райони за добив на въглища за производство на стомана. Районът е разположен в близост до Големия бариерен риф, което допълнително засилва опасенията на природозащитните организации за въздействието на миннодобивната дейност върху околната среда.

Австралия, която през ноември ще председателства преговорите на 31-вата конференция на ООН по изменението на климата (COP31), е вторият по големина износител на въглища в света, сочат данни на Международната агенция за енергията.

В началото на октомври Върховният съд на Австралия за първи път се произнесе срещу мащабен проект за разширяване на въглищна мина северно от Сидни. Решението беше приветствано от природозащитни организации, припомня АФП.

Докладът на „Риклейм Файнанс“ отново поставя на дневен ред въпроса за отговорността на финансовия сектор в климатичния преход и за необходимостта ангажиментите за ограничаване на въглищното финансиране да обхващат не само въглищата за производство на електроенергия, но и тези за нуждите на тежката индустрия.