Източник: Wikipedia

Световната икономика е изправена пред едно от най-мащабните финансови предизвикателства в съвременната си история. За да посрещне разходите за енергиен преход, изкуствен интелект, застаряване на населението и нарастващи потребности от инвестиции в отбрана и сигурност, светът ще се нуждае от около 50 трилиона евро през периода 2026–2030 г. От тях приблизително 30 трилиона евро все още не са осигурени чрез съществуващите и очакваните източници на финансиране.

Това показва публикуваният през ноември 2026 г. анализ на испанската банкова група Santander, включен в годишния ѝ икономически доклад The Year Ahead 2027: From Resilience to Growth („От устойчивост към растеж“).

Мащабът на недостига е трудно съпоставим с обичайните инвестиционни програми. Сумата надхвърля половината от активите на пенсионните фондове в световен мащаб, повече от два пъти е по-голяма от депозитите на домакинствата и предприятията в еврозоната и се равнява на почти две години от нейния брутен вътрешен продукт.

Основното предупреждение на Santander е, че светът разполага със значителни спестявания и финансови ресурси, но все по-трудно успява да ги насочи към продуктивни инвестиции. Проблемът не е само в недостига на капитал, а и в регулациите, инвестиционния риск, недостатъчната координация и забавеното изпълнение на проектите.

Четири глобални трансформации се конкурират за едни и същи капитали

В основата на прогнозирания недостиг стоят четири мегатенденции, които според Santander ще определят развитието на световната икономика през следващите десетилетия.

Източник: Santander Research, The Year Ahead 2027. Сумите са ориентировъчни.  Графиката е генерирана с OpenAI

Най-голямата част от инвестиционните потребности е свързана с климатичния преход. Но останалите три направления не могат да бъдат разглеждани отделно. Развитието на изкуствения интелект изисква огромни количества електроенергия, отбранителната индустрия се нуждае от критични суровини и модерна инфраструктура, а застаряването на населението увеличава натиска върху публичните бюджети.

Така четирите трансформации едновременно създават възможности за растеж и засилват конкуренцията за ограничените финансови ресурси.

Зеленият преход поглъща най-много капитал

Енергийният и климатичният преход формира около 70% от общите брутни инвестиционни потребности, оценени от Santander. За периода 2026–2030 г. необходимите средства достигат 35 трилиона евро, а недостигът се оценява на 22–26 трилиона евро. Това включва инвестиции във възобновяеми енергийни източници, електропреносни мрежи, системи за съхранение на енергия, електрификация и адаптация към климатичните промени.

Анализът се позовава на Climate Policy Initiative, според чиито оценки глобалното климатично финансиране продължава да расте, но недостатъчно бързо. Предварителните данни за 2025 г. сочат около 1,8 трилиона евро, докато само за ограничаване на климатичните промени са необходими средно 6,7 трилиона евро годишно до 2030 г.

Допълнителен натиск създават разходите за адаптация. Програмата на ООН за околната среда (UNEP) оценява годишните потребности на развиващите се държави на 267–314 млрд. евро към 2035 г.

Разминаването показва, че дори рекордните инвестиции в чиста енергия не са достатъчни за постигане на климатичните цели. Забавянето на електропреносните мрежи, разрешителните процедури и финансирането на дългосрочни проекти се превръща в съществена пречка. За Santander финансирането на климатичния преход вече не е отделна екологична политика, а инвестиция в основната инфраструктура на икономиката на XXI век.

Изкуственият интелект създава нова инвестиционна надпревара

Втората голяма инвестиционна вълна е свързана с дигитализацията и изкуствения интелект. Според Santander до 2030 г. за развитието на тези технологии ще бъдат необходими около 10 трилиона евро, като недостигът на финансиране се оценява на 2,5–4 трилиона евро.

Изкуственият интелект все по-малко може да се разглежда единствено като софтуерна технология. Неговото развитие изисква центрове за данни, полупроводници, електропреносна инфраструктура, охладителни системи и високоскоростна свързаност. Анализът цитира оценка на McKinsey, според която инвестициите само в центрове за данни могат да достигнат 5,8 трилиона евро до 2030 г., като приблизително 4,5 трилиона евро ще бъдат свързани с приложения на изкуствения интелект.

Международната агенция по енергетика (IEA) прогнозира, че потреблението на електроенергия от центровете за данни може да се увеличи повече от два пъти и да достигне около 945 тераватчаса през 2030 г.

Това създава ново противоречие: технологиите, от които се очаква да повишат производителността и да ускорят икономическия растеж, едновременно увеличават търсенето на електроенергия и капитали, необходими и за декарбонизацията. Рискът е инвестициите да се концентрират в ограничен брой технологични центрове, задълбочавайки разликите между развитите икономики и останалия свят.

Застаряването и отбраната увеличават натиска върху бюджетите

Демографските промени са третото голямо предизвикателство. За разлика от енергийния преход и дигитализацията, застаряването не изисква еднократна инвестиционна програма, а води до постоянно нарастване на публичните разходи.

Santander оценява допълнителните финансови потребности, произтичащи от застаряването през 2026–2030 г., на 3,2 трилиона евро, при недостиг от 1,3–3 трилиона евро.

Основният натиск е върху пенсионните системи, здравеопазването и дългосрочните грижи. Препоръките включват ранни инвестиции в профилактика, технологии за медицински и социални грижи, по-висока икономическа активност на възрастните хора и реформи, които ограничават бъдещите бюджетни разходи.

Четвъртото направление е геополитическата фрагментация и сигурността. За него Santander прогнозира инвестиционни потребности от 4,7 трилиона евро и недостиг от 2,5–4 трилиона евро.

Тук влизат не само разходите за въоръжаване, но и инвестициите в киберсигурност, стратегически резерви, полупроводници, критични суровини и устойчиви вериги на доставки.

Според цитираните данни на SIPRI глобалните военни разходи са достигнали около 2,5 трилиона евро през 2025 г. Ако делът им нарасне до 3–3,5% от световния БВП, това би означавало допълнителни 500 млрд. до 1 трилион евро годишно.

Геополитическата фрагментация обаче има и скрита икономическа цена. Santander се позовава на оценки на МВФ, според които разделянето на световната търговия на конкуриращи се блокове може да доведе до трайна загуба на 2,3% от глобалния БВП.

Европа: спестявания има, но инвестициите изостават

Европейският контекст е сред най-важните акценти в анализа. Според Santander проблемът на континента не е толкова липсата на финансови ресурси, колкото неспособността да бъдат мобилизирани достатъчно бързо за инвестиции. По оценки на Европейската централна банка, цитирани в доклада, Европа ще се нуждае от допълнителни 1,2 трилиона евро годишно през периода 2025–2031 г. за зеления, цифровия и отбранителния преход. Това е увеличение спрямо приблизително 800 млрд. евро годишно, посочени в доклада на Марио Драги за европейската конкурентоспособност.

Проблемът е особено видим при рисковия капитал, иновациите и финансирането на бързоразвиващи се предприятия. Reuters съобщава, че председателят на Santander Ана Ботин е призовала Европа да даде на банките по-големи възможности да финансират икономическия растеж и да насочват спестяванията към европейски инвестиции.

По представените от Reuters данни европейските домакинства притежават приблизително 32 трилиона евро нетно финансово богатство и спестяват около 600 млрд. евро годишно. Приблизително половината от тези годишни спестявания се инвестират извън Европа, основно в САЩ.

Това означава, че Европа разполага с капитал, който би могъл да подпомогне технологичната и индустриалната ѝ трансформация, но значителна част от него се насочва към други пазари.

Santander поставя специален акцент върху необходимостта от завършване на Банковия съюз и развитие на Съюза на спестяванията и инвестициите. Според цитирани в доклада изследвания на МВФ по-дълбоката финансова интеграция би могла да повиши европейския БВП с около 3% в дългосрочен план.

Банката подкрепя и развитието на общи европейски дългови инструменти за финансиране на трансгранични инфраструктурни, отбранителни и технологични проекти, при условие че бъдат съчетани с надеждна фискална дисциплина.

Милиарди евро в депозити в българските банки, но предизвикателството е продуктивното инвестиране

България не е разгледана самостоятелно в прогнозите на Santander, но изводите за финансирането на европейската икономика имат пряко отношение към страната.

Данните на Българската народна банка показват, че към края на септември 2026 г. депозитите на неправителствения сектор достигат 87,590 млрд. евро, или 68,2% от БВП. От тях 57,222 млрд. евро са депозити на домакинствата и обслужващите ги нетърговски организации, а 27,959 млрд. евро — на нефинансовите предприятия.

Същевременно кредитите за неправителствения сектор възлизат на 67,693 млрд. евро, като корпоративните кредити достигат 29,401 млрд. евро и нарастват с 12% на годишна база.

Предизвикателството за България е как част от наличния финансов ресурс да бъде насочена към инвестиции с по-висока добавена стойност. Особено важни са няколко направления: модернизацията на енергоемките предприятия, развитието на електропреносната мрежа и съхранението на енергия, дигитализацията на малките и средните предприятия, индустриалните иновации и повишаването на производителността.

За българската индустрия евтината и предвидима електроенергия постепенно се превръща в решаващо конкурентно предимство. Но привличането на инвестиции в нови производствени мощности изисква и надеждна инфраструктура, квалифицирана работна сила и бързи административни процедури. Съществува и риск по-големите европейски икономики да привличат непропорционално голяма част от новите инвестиции благодарение на по-развитите си капиталови пазари, технологични екосистеми и възможности за държавна подкрепа.

За България това означава необходимост от по-активно участие в общоевропейските финансови инструменти, използване на гаранционни механизми и разширяване на достъпа на предприятията до дългосрочен капитал.

От устойчивост към растеж: защо световната икономика трябва да промени модела си

В по-широкия си доклад Santander прогнозира среден глобален икономически растеж от 3,3% годишно през следващите три години спрямо 3,7% през първите две десетилетия на века. Банката изчислява, че около 60% от забавянето на световния растеж се дължи на отслабналия принос на Европа. Това е особено тревожно, тъй като континентът формира приблизително една пета от световния БВП.

За еврозоната Santander очаква ускоряване на икономическия растеж от 1% през 2026 г. до 1,4% през 2027 г., подкрепено от възстановяване на инвестициите. Инфлацията обаче се прогнозира да остане сравнително висока — средно 2,6% през 2027 г.

Допълнително ограничение е нарастващият публичен дълг. Според доклада съотношението на глобалния държавен дълг към БВП се е увеличило от 82% преди пандемията до около 96%. Това стеснява възможностите на правителствата да финансират нови инвестиционни програми.

Затова Santander настоява за по-тясно публично-частно партньорство, държавни гаранции, споделяне на инвестиционния риск, развитие на капиталовите пазари и по-ефективно използване на банковото финансиране.

Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева, цитирана от Reuters, също предупреждава, че високата задлъжнялост и растящите разходи по обслужването на дълга създават рискове за правителствата, предприятията и домакинствата.

Големият въпрос не е само откъде ще дойдат парите, а къде ще бъдат инвестирани

Основният извод от анализа на Santander е, че светът навлиза в период, в който няколко исторически трансформации трябва да бъдат финансирани едновременно. Енергийният преход, технологичната революция, демографските промени и новите изисквания за сигурност ще определят не само инвестиционните потоци, но и бъдещото разпределение на икономическата мощ.

Недостигът от около 30 трилиона евро е предупреждение за мащаба на предстоящото предизвикателство и показва колко голяма е разликата между наличните финансови механизми и инвестициите, които светът трябва да реализира.

За Европа решаващият въпрос е дали ще успее да превърне спестяванията си в собствен икономически растеж, вместо да продължи да финансира в значителна степен технологичното развитие на конкурентите си.

За България предизвикателството е още по-практическо: да използва европейските финансови възможности и националния инвестиционен потенциал за модернизация на икономиката, а не единствено за компенсиране на последиците от поредната криза.

Защото в новата глобална икономика конкурентоспособността ще зависи не само от това кой разполага с капитал, а кой успява да го инвестира навреме, в правилните технологии и в устойчиви производствени мощности.