Снимка: Getty Images

Батериите, развитието на възобновяемите енергийни източници и възможностите за привличане на нови индустриални инвестиции бяха сред основните теми в Бизнес Видео Подкаст с участието на Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия.

Според него България има потенциал да укрепи позициите си на регионалния енергиен пазар благодарение на бързото развитие на соларните мощности и системите за съхранение. За да продължи този процес, обаче, са необходими последователна политика, предвидима регулаторна среда и условия за изграждане на нови енергийни мощности.

България се утвърждава като регионален фактор при батериите

През първите девет месеца на 2026 г. производството на електроенергия в България се увеличава с 12,2% на годишна база, а износът нараства с над 62%. По думите на Газдов съществен принос за този ръст има възобновяемата енергия, чието производство се увеличава с 34%.

Особено бързо се развива секторът на системите за съхранение. България вече разполага с над 6 GW мощност и повече от 17 GWh капацитет за съхранение на електроенергия, посочва Газдов.

„Батериите са като едно швейцарско ножче в енергетиката“, обяснява той.

Технологията позволява електроенергията, произведена от соларните централи през деня, да бъде съхранявана и използвана във вечерните часове, когато потреблението е по-високо. Така батериите подпомагат балансирането на електроенергийната система, улесняват интегрирането на възобновяемите източници и създават условия за по-ефективно използване на произведената енергия.

Според Газдов съчетанието на соларни мощности, атомна енергия и системи за съхранение е допринесло за стабилността на българската енергийна система през лятото и за възможността страната да изнася електроенергия към съседните пазари.

Защо вятърната енергия изостава?

Докато соларните мощности в България нарастват значително след 2020 г., при вятърната енергия няма новоизградени паркове през последните 14 години, посочва Газдов.

Според него една от причините е различният подход към реализирането на инвестиционните проекти. При батериите държавата е създала по-ясни правила, които са позволили на частните инвеститори да действат бързо, като публичното финансиране също е допринесло за ускоряването на процеса.

Изграждането на голям проект за съхранение може да отнеме между 10 и 18 месеца. При вятърните централи обаче административните пречки и противоречивите сигнали от институциите създават несигурност и затрудняват инвестиционните решения.

Газдов подчертава необходимостта от последователна политика, която да позволява изграждането на нови мощности при спазване на екологичните изисквания. Според него предвидимостта на процедурите е съществено условие за развитието на сектора.

Може ли възобновяемата енергия да осигури по-евтин ток за бизнеса?

Достъпът до електроенергия на конкурентни и предвидими цени е важен фактор за индустриалната конкурентоспособност. Като пример Газдов посочва предприятия, които сключват дългосрочни договори с производители на възобновяема енергия на цени от порядъка на 55–65 евро за мегаватчас.

„Виждате каква е разликата. 50–60 евро срещу 250“, коментира той, сравнявайки договорените цени с периоди на значително по-високи борсови стойности.

Дългосрочните договори дават възможност на компаниите да планират разходите си за електроенергия за години напред. Комбинацията със системи за съхранение допълнително разширява възможностите за използване на произведената енергия извън часовете с активно слънчево производство.

При домакинствата ефектът е по-ограничен заради действащия модел на пазара. Според Газдов при бъдещата либерализация подкрепата трябва да бъде насочена към енергийно бедните потребители.

По-евтината енергия може да привлече нови индустриални инвестиции

Конкурентната цена на електроенергията може да се превърне във важен фактор за привличането на нови производства в България. Сред потенциалните инвеститори са компании, които управляват центрове за данни и имат големи потребности от електроенергия.

Според Газдов страната има възможност да увеличи дела на нискоемисионната електроенергия чрез съчетание на слънчева и вятърна енергия, батерии и атомни мощности.

За реализирането на този потенциал обаче са необходими дългосрочна сигурност и ясни условия за инвестиции.

„Най-голямото предизвикателство пред всички инвестиции е предвидимостта“, подчертава Газдов.

По думите му противоречивите сигнали от институциите могат да забавят проекти, които иначе биха привлекли значителен частен капитал. Развитието на нови енергийни мощности би създало условия за по-конкурентни цени и за привличане на производства с високо потребление на електроенергия.

Изкуственият интелект увеличава значението на енергийния капацитет
Изкуственият интелект (AI) също ще има все по-важна роля в управлението на енергийните системи. Според Газдов той може да подпомага оптимизирането на производството и потреблението, управлението на зареждането на батериите и планирането на търговските графици.

В същото време развитието на AI и изграждането на нови центрове за данни ще увеличават търсенето на електроенергия. Това поставя допълнителни изисквания към планирането на енергийната инфраструктура и изграждането на нови мощности.

„За нас е много важно да не си ограничаваме сами възможността за развитие на нови проекти“, посочва Газдов.

Според него енергийното развитие трябва да върви успоредно с нарастващото потребление, за да може България да използва потенциала си за привличане на нови индустриални инвестиции.

Каква ще бъде ролята на въглищните централи?

Въпросът за бъдещето на въглищните централи остава част от дискусията за енергийния баланс и сигурността на доставките. Газдов смята, че те могат да запазят роля в осигуряването на резервни мощности, особено при екстремни температури и периоди на повишено потребление.

По думите му пазарните условия постепенно ограничават мястото им в енергийния микс, но въглищните централи могат да останат важен резерв при неблагоприятни ситуации.

Същевременно развитието на възобновяемите източници и системите за съхранение създава възможности за по-евтина електроенергия и намаляване на зависимостта от изкопаеми горива.

Основното предизвикателство пред България е да съчетае сигурността на електроенергийната система с развитието на нови мощности и предвидими условия за бизнеса. Именно това ще определи доколко енергийният потенциал на страната може да се превърне в устойчиво конкурентно предимство за индустрията.