Снимка: Калина Георгиева, 3Еnews

Втечненият природен газ (LNG) може да измине хиляди километри, но не може да достигне дестинация без излаз на море, ако не е инфраструктурата на компании като нашата. Ние сме тези, които предоставят възможността, различните алтернативи и осигуряват различните сценарии за потребителите, така че те да получават доставки на газ — по най-достъпния и конкурентен начин. Това заяви Кирил Равначки изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД по време на тематичния панел “Енергийна сигурност и независимост: изграждане на устойчиви икономики”, част от Глобалната среща на върха за иновации 2026, която се провежда днес в София.

Според директорът на „Булгартрансгаз“, когато предоставят тази възможност за конкурентоспособност по отношение на маршрутите, те дават възможност за по-добра пазарна ликвидност, а по-добрата пазарна ликвидност съответно означава по-добра конкуренция и по-добри резултати за крайните потребители и за икономиките като цяло.

Неотдавнашните прекъсвания на тръбопроводните доставки са показали, че макар България да има диверсифицирано портфолио по отношение на доставките на газ, тя се нуждае и от диверсифицирани маршрути, като компанията вече работи и по тази стратегическа линия: “Заедно с нашия уважаван партньор Главболгарстрой реализирахме проект, който преди почти година беше само идея, а сега вече е нещо реално — Вертикалният коридор. Увеличихме капацитета от Гърция към България, както и към Румъния — с 40% на гръцката граница и с близо 90% към Румъния.” По думите му това е показател за значението на решаването на проблеми на местно ниво за постигането на значителни резултати на регионално ниво. 

Той коментира още различните активи в рамките на тази инфраструктура: втечнен природен газ (LNG), газопровод и съхранение:  “Всичко това взето заедно и обединено за целия регион предоставя възможност за по-добро икономическо развитие. Само ако работим заедно и си сътрудничим, това ще изгради устойчивостта, която е толкова необходима за целия регион, който се превръща — вместо в периферия — в самото ядро на енергийната устойчивост за цяла Европа.

На въпрос дали енергийната сигурност не измества енергийния преход като основна задача пред сектора, Равначки отговори: “Ако погледнем исторически, имаме два енергийни прехода: единият от дърва към въглища, а другият от въглища към петрол. Всеки от тях отне около 100 години. И всеки преход по-скоро представлява надграждане. Така че сега смятам, че трябва да се поучим от историята и да приложим същия принцип. Да, разполагаме с много по-малко време, но в същото време, за да имаме достъпен енергиен микс, трябва да имаме надграждане. Зелената идея не бива да изостава, но тя трябва да бъде поставена на същото ниво като достъпната енергия, с която разполагаме днес.“