Снимка: iStock by Getty Images

На фона на високите цени на енергията, несигурността при доставките и нарастващото производство от възобновяеми източници България се утвърждава като важен участник в енергийния баланс на Югоизточна Европа. Според публикация на Ройтерс бързото развитие на батерийните системи е спечелило на страната ни прозвището „Батерията на Балканите“, съобщава БТВ.

Батериите увеличават възможностите за износ на електроенергия

С подкрепата на около 700 млн. евро европейско финансиране България е увеличила двойно капацитета си за съхранение на електроенергия в рамките на една година. По данни на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) той достига приблизително 6 GW спрямо 3 GW година по-рано.

Батерийните системи позволяват произведената през деня слънчева електроенергия да се съхранява и да се използва в часовете на по-високо потребление, включително вечер. Така се създават допълнителни възможности за балансиране на електроенергийната система и за по-ефективно използване на възобновяемата енергия.

Увеличаването на капацитета за съхранение съвпада със значителен ръст на износа на електроенергия. България е изнесла 3,5 TWh ток, което представлява увеличение с 62% спрямо предходната година, сочат данните на АПСТЕ.

„Съхранението на енергия в батерии вече е от решаващо значение. То не е просто нещо желателно, а необходимост“, коментира Никола Газдов, председател на асоциацията.

България подкрепя регионалната енергийна сигурност

Разширяването на възможностите за износ има значение и за съседните държави, чиито електроенергийни системи са подложени на допълнително натоварване през периодите на екстремни температури.

По информация, цитирана от Ройтерс, през летните горещини България е доставяла електроенергия на Румъния. През август страната е била принудена да спре ядрен реактор заради ниското ниво на Дунав, което е затруднило осигуряването на вода за охлаждане.

Допълнителните доставки от България са подпомогнали покриването на потреблението и са ограничили необходимостта Румъния да използва водноелектрическите си централи за компенсиране на пиковото търсене.

По думите на Димитър Зарков, ръководител на Централното диспечерско управление на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), износът от България е достигал до 50 000 MWh дневно. Това съответства на средна мощност от около 2000 MW за денонощие.

Гърция изостава в развитието на батерийните системи

Въпреки значителния си потенциал за производство на слънчева енергия Гърция изостава от България по отношение на внедряването на системи за съхранение.

Според правителствени данни, цитирани в публикацията, капацитетът за съхранение в Гърция се очаква да достигне 1 GW до края на годината — значително под нивото, посочено за България.

Забавянето ограничава възможностите на страната да използва максимално произведената през деня слънчева енергия и да намали зависимостта си от природен газ за покриване на вечерното потребление.

Гръцките власти планират ускорено развитие на сектора с европейско финансиране. Очакванията са до 2030 г. да бъдат изградени допълнителни 5 GW батерийни мощности към предвидения 1 GW до края на годината.

Разликата в цените на електроенергията остава значителна

Данните на Евростат, посочени в материала, показват съществена разлика в цените на електроенергията за битовите потребители в България и Гърция.

През първата половина на годината средната цена без данъци и такси е била 0,1117 евро за kWh в България и 0,1967 евро за kWh в Гърция.

Тези стойности показват разлика между двете държави, но сами по себе си не доказват, че тя се дължи единствено на капацитета за съхранение. Върху крайните цени влияят и други фактори, включително структурата на енергийния микс, пазарните условия и регулаторната рамка.

Следващото предизвикателство е развитието на мрежата

Въпреки бързия растеж на батерийните мощности пред сектора остават редица предизвикателства. Сред тях са необходимостта от разширяване на електропреносната мрежа, процедурите за присъединяване и променящите се условия на енергийния пазар.

С увеличаването на броя на батерийните системи разликите между цените на електроенергията в часовете с ниско и високо потребление могат да се свиват. Това ограничава възможностите за печалба от съхраняване на евтин ток и продажбата му при по-високи цени.

От Министерството на енергетиката посочват, че при тези условия ще става все по-важно батериите да участват не само в търговията с електроенергия, но и в балансиращите пазари и предоставянето на системни услуги.

През зимата ролята им също може да бъде по-ограничена заради по-кратките дни и по-ниското производство на слънчева енергия. В тези периоди електроенергийната система ще продължи да разчита в по-голяма степен на конвенционалните централи.

Бързото развитие на съхранението дава на България нови възможности за интегриране на възобновяемите източници и за подкрепа на регионалния енергиен пазар. Доколко страната ще запази водещата си позиция обаче ще зависи и от развитието на мрежовата инфраструктура, пазарните механизми и устойчивостта на инвестициите в сектора.