Снимка: архив 3е-news/БТА-АР

Основните валути се търгуваха в тесни диапазони в понеделник, в началото на натоварена седмица, изпълнена с решения за лихвените проценти, корпоративни отчети и ключови икономически данни от САЩ. Пазарните участници заемат изчаквателна позиция, докато преценяват перспективите пред инфлацията, икономическия растеж и следващите стъпки на водещите централни банки.

Американският долар остана под лек натиск заради понижението на петролните цени и доходността на държавните облигации на САЩ. Същевременно опасенията около инвестициите в изкуствен интелект и оценките на технологичните компании продължават да ограничават апетита към риск.

Петролът и облигациите диктуват посоката на долара

Цената на петрола сорт Brent се понижи с почти 2% до 114,50 долара за барел, след като миналата седмица достигна шестмесечен връх. Според информация на Reuters катарски посредници са били в Техеран в неделя в рамките на усилията за деескалация на регионалното напрежение, координирани със САЩ.

Поевтиняването на петрола временно облекчава опасенията за допълнителен инфлационен натиск. Това е важно за финансовите пазари, тъй като продължително високите енергийни цени могат да принудят централните банки да поддържат рестриктивна парична политика по-дълго от очакваното.

В същото време американските държавни облигации запазиха в голяма степен натрупаните печалби от последното търсене на сигурни активи. Разпродажбите в технологичния сектор, предизвикани от опасения относно инвестициите в изкуствен интелект, насочиха част от капитала към облигациите.

Доходността по 10-годишните американски държавни облигации спадна до 4,967%, а тази по 30-годишните книжа достигна 5,299%. И двете стойности се задържаха близо до едномесечните си минимуми.

Според Рей Атрил, ръководител на валутната стратегия в National Australia Bank, движението на американския облигационен пазар в момента има водещо значение за представянето на долара. Свиването на разликата между доходността по американските облигации и тази по книжата на други големи развити икономики намалява относителното предимство на доларовите активи.

Тази зависимост е съществена за валутните инвеститори: когато доходността в САЩ спада спрямо тази в други икономики, доларът може да загуби част от привлекателността си, особено ако очакванията за бъдещата политика на Федералния резерв също се променят.

Еврото се възстановява, а Франция избягва нов удар върху доверието

Еврото поскъпна с 0,15% до 1,1218 долара. Подкрепа за единната валута оказа решението на Moody’s да запази кредитния рейтинг на Франция без промяна въпреки социалното напрежение в страната.

Това донесе известно облекчение на инвеститорите, които следят внимателно френските публични финанси и политическата нестабилност. Запазването на рейтинга не премахва рисковете, свързани с бюджетния дефицит и нарастващите разходи за обслужване на дълга, но засега избягва допълнително влошаване на оценката за кредитоспособността на втората по големина икономика в еврозоната.

Британският паунд поскъпна с 0,1% до 1,3379 долара.

Доларовият индекс, който измерва представянето на американската валута спрямо кошница от основни валути, остана почти без промяна на ниво от 101,65 пункта.

Австралийският долар се задържа около 0,7031 щатски долара, новозеландският долар поскъпна с 0,05% до 0,5701 долара, а японската йена се търгуваше почти без промяна на равнище от 156,92 йени за долар.

Тези движения показват, че засега инвеститорите не залагат убедително на определена посока. Пазарът търси нови сигнали, които да променят очакванията за лихвените проценти и относителната привлекателност на различните валути.

Пет централни банки могат да пренаредят пазарните очаквания

Вниманието на инвеститорите ще бъде насочено към решенията на пет големи централни банки през седмицата.

Федералният резерв на САЩ, Европейската централна банка и Японската централна банка се очаква да запазят лихвените проценти без промяна, въпреки продължаващия инфлационен натиск. В същото време не се изключва възможността институциите да оставят отворена вратата за повишения през декември.

Централните банки на Нова Зеландия и Канада, от своя страна, се очаква да повишат лихвите.

За валутните и облигационните пазари обаче най-важни може да се окажат не самите решения, а сигналите за следващите месеци.

Крис Уестън, ръководител на изследователския отдел на Pepperstone, отбелязва, че насоките за бъдещата политика могат да имат по-силно влияние от очакваните решения. Ако централните банки дадат индикации за по-продължително задържане на високите лихви или за нови повишения, инвеститорите ще трябва да преоценят очакванията си за бъдещата траектория на лихвените проценти.

Това може да доведе до резки движения при валутите, дори ако непосредствените решения са напълно очаквани.

За долара особено важно ще бъде дали Фед ще запази по-строг тон от останалите големи централни банки. Подобен сценарий би могъл да подкрепи американската валута чрез по-висока очаквана доходност. Ако обаче сигналите на Фед са по-умерени, натискът върху долара може да се засили.

При еврото основният въпрос е дали ЕЦБ ще постави по-голям акцент върху инфлационните рискове или върху слабостите в икономиката на еврозоната.

За йената ще бъде решаващо дали Японската централна банка ще даде по-ясни сигнали за нормализиране на паричната политика. Разликата между лихвите в Япония и САЩ остава важен фактор за валутната двойка долар/йена.

Отчетите на технологичните гиганти поставят под въпрос ралито около изкуствения интелект

Освен решенията на централните банки, пазарите ще следят отчетите на Alphabet, Microsoft и Amazon — три от водещите компании, чиито инвестиции в изкуствен интелект се превърнаха в основен двигател на технологичното рали.

Резултатите им ще помогнат на инвеститорите да преценят дали огромните разходи за центрове за данни, изчислителна инфраструктура и AI модели започват да носят достатъчна възвръщаемост.

Това е особено важно на фона на засилващите се съмнения дали високите оценки на технологичните компании са оправдани. Ако отчетите покажат устойчив растеж на приходите и печалбите, технологичните акции могат да възстановят част от загубите си. Разочароващи резултати или по-предпазливи прогнози обаче биха могли да предизвикат нова вълна от продажби.

Подобно развитие би засегнало не само американския технологичен сектор, но и глобалните фондови индекси, предвид значителната тежест на големите технологични компании в тях.

Инфлацията и трудовият пазар в САЩ остават ключови

Инвеститорите ще следят и натоварения икономически календар на САЩ, включващ данните за потребителското доверие през октомври, индекса на цените на личните потребителски разходи (PCE) и заявленията за помощи при безработица.

Особено значение ще има PCE — показател, който Фед използва при оценката на инфлационните тенденции. По-силен от очакваното ценови натиск би засилил аргументите за запазване на рестриктивната парична политика, докато признаците за отслабване на инфлацията биха дали повече свобода на централната банка.

Данните за пазара на труда също ще бъдат важни. Устойчивата заетост и потребителска активност биха позволили на Фед да задържи лихвите високи по-дълго, ако инфлацията остане проблем. По-слабите данни биха увеличили значението на рисковете за икономическия растеж.

На този фон спот цената на златото се повиши леко до 4014 долара за тройунция според данните в оригиналния текст на Reuters. Благородният метал остава чувствителен както към движението на долара и облигационната доходност, така и към търсенето на защита при геополитическа и финансова несигурност.

Какво означава това за пазарите?

Основният извод е, че валутните, облигационните и фондовите пазари навлизат в седмица, в която няколко на пръв поглед отделни събития могат да определят общата посока на търговията.

– Доларът: по-ниската доходност на американските облигации и свиването на лихвеното предимство на САЩ създават предпоставки за натиск върху валутата. По-ястребови сигнали от Фед обаче могат бързо да обърнат тенденцията.

– Еврото: получава известна подкрепа от отслабването на долара и решението на Moody’s за Франция. Продължителното поскъпване ще зависи от позицията на ЕЦБ и развитието на политическите и бюджетните рискове в еврозоната.

– Облигациите: спадът на доходността показва търсене на сигурност, но перспективите остават несигурни заради инфлацията и предстоящите решения за лихвите.

– Акциите: отчетите на Alphabet, Microsoft и Amazon могат да покажат дали инвестиционният бум около изкуствения интелект има достатъчно солидна фундаментална основа.

– Петролът и златото: евентуалната деескалация на напрежението в Близкия изток може да намали част от инфлационния натиск, но всяко ново влошаване на ситуацията би върнало геополитическата премия в цените на енергийните суровини.

Най-важният фактор ще бъде разминаването между очакванията и реалните сигнали от централните банки и компаниите. Ако инфлацията се успокоява, доходността спада и технологичните отчети оправдаят високите оценки, пазарите могат да получат подкрепа. Ако обаче централните банки предупредят за продължително високи лихви, а технологичните резултати разочароват, рискът от нови разпродажби ще нарасне.

Затова относително спокойната търговия в началото на седмицата не бива да се приема като знак за намаляване на несигурността. По-скоро инвеститорите изчакват събитията, които ще покажат дали настоящите пазарни оценки са устойчиви.