Бумът на изкуствения интелект (AI) променя не само технологичната индустрия, но и енергийния сектор. Огромното потребление на електроенергия от центровете за данни и все по-дългото чакане за присъединяване към електропреносните мрежи създават бързо растящ пазар за горивни клетки – технология, която позволява производството на електроенергия непосредствено на мястото на потреблението.

Според нова прогноза на норвежката консултантска компания Rystad Energy пазарните приходи от горивни клетки за центрове за данни ще нараснат от около 2,8 млрд. долара през 2025 г. до 30 млрд. долара през 2030 г. – повече от десетократно увеличение.

Основният двигател е недостигът на достъпна и надеждна електрическа мощност. В САЩ сроковете за присъединяване на големи потребители към мрежата са се утроили от 2015 г. и вече достигат между три и шест години. За технологичните компании, които инвестират милиарди в инфраструктура за AI, подобно забавяне може да означава пропуснати приходи и загуба на конкурентни позиции.

Rystad прогнозира, че около 40% от планирания капацитет на американските центрове за данни през 2030 г. може да потърси самостоятелно производство на електроенергия на място, вместо да разчита изцяло на мрежата. Това не означава, че всички тези центрове ще използват горивни клетки – те ще се конкурират с газови турбини, двигатели и други енергийни решения.

Новият пазар има потенциал да стимулира инвестиции в енергийно оборудване, металургия, техническа керамика, газова инфраструктура, автоматизация и водородни технологии. За Европа и България той поставя и по-сложен въпрос: как да се осигури бързо електрозахранване на новите центрове за данни, без да се задълбочава зависимостта от изкопаеми горива.

От нишова технология към пазар за десетки милиарди

Rystad Energy прогнозира общо търсене от 10,4 GW горивни клетки за центрове за данни през периода 2026–2030 г. Пазарът на горивни клетки вече разполага с поръчки и рамкови споразумения за приблизително 9 GW, включително с Oracle, AEP, Equinix и Brookfield. Анализаторите уточняват, че рамковите договорености не гарантират окончателни поръчки за целия обявен капацитет.

Според графиката на Rystad централният сценарий предвижда ускоряване на пазара особено след 2027 г. При благоприятни условия приходите биха могли да надхвърлят 50 млрд. долара през 2030 г., докато при по-слабо развитие биха останали под 20 млрд. долара. Това са сценарии, а не гарантирани резултати.

 

„Наличието на електроенергия се превърна в едно от определящите ограничения пред растежа на центровете за данни“, коментира Лейн Ман Бергсмарк, вицепрезидент по изследванията на веригите за доставки на чисти технологии в Rystad Energy.

Според него горивните клетки вече не са нишово решение, а измерима част от пазара за надеждно електрозахранване. Основният въпрос е дали производителите и доставчиците на материали ще могат да увеличат капацитета си достатъчно бързо.

Какво представляват горивните клетки и защо привличат технологичните гиганти?

Горивните клетки произвеждат електроенергия чрез електрохимична реакция между гориво и кислород. За разлика от конвенционалните газови електроцентрали, те не изгарят горивото, за да задвижват турбина или двигател, а преобразуват химичната му енергия директно в електрическа.

Могат да използват водород, а определени технологии – природен газ или биометан след необходимата обработка на горивото.

За центровете за данни основното им предимство е възможността за модулно изграждане на локални мощности, които осигуряват непрекъснато електрозахранване. Това е особено важно за AI инфраструктурата, където сървърите, графичните процесори и охладителните системи работят денонощно.

Две технологии привличат най-голям интерес. Твърдооксидните горивни клетки (SOFC), използвани от Bloom Energy, работят при високи температури и са подходящи за постоянно производство на електроенергия. Системите на компанията са проектирани и за работа с чист водород. FuelCell Energy използва горивни клетки с разтопени карбонати (MCFC), които могат да работят с различни горивни смеси, включително със съдържание на водород до 40%.

Според Rystad твърдооксидната технология представлява около 53% от натрупаните доставки на стационарни горивни клетки досега.

Предимство са по-ниските местни емисии на определени замърсители в сравнение с конвенционалното газово производство. Но горивните клетки, работещи с природен газ, не са безвъглеродна технология. Те продължават да отделят въглероден диоксид и да зависят от цената и доставките на газ.

Скоростта на електрозахранването става толкова важна, колкото цената

Най-силният аргумент за горивните клетки е възможността за по-бързо въвеждане в експлоатация. Главният изпълнителен директор на Bloom Energy К. Р. Шридхар съобщи, цитиран от Reuters, че компанията е осигурила електрозахранване за обект на Oracle в щата Юта за по-малко от два месеца.

При друг проект, за Nebius в Ню Джърси, необходимите разрешения са получени в рамките на три месеца след подписването на договора.

Oracle възнамерява да закупи системи на Bloom с мощност до 2,8 GW, като за 1,2 GW вече има обвързващи договори.

Финансовите резултати показват мащаба на новото търсене. Приходите на Bloom Energy през третото тримесечие на 2026 г. са нараснали със 138% до 1,24 млрд. долара, а компанията е отчела нетна печалба от 250,3 млн. долара спрямо загуба година по-рано.

FuelCell Energy също пренасочва бизнеса си към центровете за данни. Компанията очаква те и свързаните с тях дейности да формират 75–85% от приходите ѝ през следващите две-три години спрямо сегашните 25–30%. „Времето, необходимо за осигуряване на електрозахранване, вече е също толкова важно, колкото и цената на електроенергията“, заявява пред Reuters главният изпълнителен директор Джейсън Фю.

Производството трябва да се удвои, но суровините могат да се окажат пречка

Rystad прогнозира, че годишният производствен капацитет за горивни клетки ще нарасне от сегашните около 1,8 GW до 4 GW през 2030 г. Това изисква не само нови производствени линии, но и сигурни доставки на специализирани материали и компоненти.

Един от най-сериозните рискове е зависимостта от скандий – критичен метал, използван в електролитите на определени твърдооксидни горивни клетки.

Според Rystad, ако Bloom Energy използва напълно планираното разширение на производствения си капацитет с 2 GW, теоретичното ѝ потребление на скандий може да се доближи до целия сегашен световен пазар, оценяван на около 60 тона годишно.

Това е особено важно, защото Китай има доминираща позиция във веригата за доставки на скандий.

Следователно бумът на AI може да създаде нова стратегическа зависимост: технологичните компании се опитват да преодолеят ограниченията на електропреносните мрежи, но рискуват да се сблъскат с недостиг на критични суровини.

Rystad очаква разходите за твърдооксидните системи да намалеят с 20–25% до 2030 г. Това обаче ще зависи от мащаба на производството, цените на материалите и способността на доставчиците да намалят разходите за цялостните системи.

Кои индустрии ще спечелят най-много?

Нарастващото търсене на горивни клетки може да стимулира няколко взаимно свързани промишлени сектора.

Производителите на специализирани материали и техническа керамика са сред потенциалните печеливши. Твърдооксидните клетки изискват устойчиви на високи температури електролити, електроди, специални сплави и прецизни керамични компоненти. Това създава възможности за доставчиците на скандий, цирконий, никел и други материали, но същевременно повишава риска от недостиг и ценови колебания.

Машиностроенето и електротехническата индустрия могат да получат повече поръчки за трансформатори, комутационна апаратура, системи за управление, компресори, топлообменници и оборудване за обработка на горива.

Газовата инфраструктура също може да спечели в краткосрочен план. Много от първите големи проекти ще използват природен газ, което създава търсене на нови присъединявания, газоразпределителни съоръжения и дългосрочни договори за доставки.

Инженеринговите компании и разработчиците на системи за енергийно управление ще имат възможности за проектиране и изграждане на локални енергийни системи, съчетаващи горивни клетки, батерии, електроенергия от мрежата и възобновяеми източници.

Производителите на биометан, водород и свързаното оборудване могат да се възползват в по-дългосрочен план, ако операторите започнат да заменят природния газ с горива с по-нисък въглероден отпечатък.

Но тези възможности не означават гарантиран растеж за всички компании. Особено при водорода бъдещото търсене ще зависи от цената, наличността, инфраструктурата и екологичните изисквания.

Конкурентен натиск могат да изпитат производителите на традиционни дизелови генератори и някои газови електропроизводствени технологии. Същевременно горивните клетки не могат автоматично да заместят всички резервни генератори, тъй като изискванията за надеждност, резервиране и независимост на горивните доставки остават решаващи.

Европа: същият проблем с мрежите, но по-строги екологични изисквания

Макар прогнозата на Rystad да е насочена предимно към Северна Америка, ограниченията на електропреносните мрежи стават все по-важни и за европейските центрове за данни.

В Ирландия, Нидерландия, Германия и Великобритания присъединяването на големи нови потребители е затруднено в определени райони заради недостатъчен мрежов капацитет.

В Европа търсенето на електроенергия от цифровата инфраструктура също расте бързо. Според Европейската комисия центровете за данни в ЕС са употребили около 68 TWh електроенергия през 2024 г., а до 2030 г. потреблението им може да достигне 114 TWh, или приблизително 3,2% от общото електропотребление на Съюза.

 

 

Това създава предпоставки за по-широко използване на локално производство на електроенергия. Но европейският пазар ще се развива при по-силен натиск за намаляване на въглеродните емисии. Съгласно Директивата за енергийна ефективност центровете за данни с инсталирана IT мощност най-малко 500 kW подлежат на изисквания за докладване на енергийни и екологични показатели.

През октомври 2026 г. Европейската комисия представи и нова инициатива за обща система за оценяване на устойчивостта на центровете за данни. Тя отчита потреблението на електроенергия и вода, възможностите за гъвкавост и оползотворяването на отпадната топлина. Предложението все още преминава през съответните европейски процедури.

За операторите това означава, че бързото осигуряване на електрозахранване няма да бъде достатъчно. Важно ще бъде и какъв е въглеродният отпечатък на използваното гориво.

Горивните клетки на природен газ могат да бъдат преходно решение, но тяхната дългосрочна конкурентоспособност ще зависи от ефективността, цената на газа, приложимите въглеродни разходи и възможността за преминаване към биометан или нисковъглероден водород.

Не всяка малка инсталация попада пряко в европейската схема за търговия с емисии. Приложимите задължения зависят от характеристиките и мощността на съоръжението. Особено перспективно за Европа е комбинирането на горивни клетки с възобновяеми източници, батерии и оползотворяване на отпадната топлина за отопление или охлаждане.

България: заявени са над 9 GW центрове за данни, но колко ще бъдат реализирани?

За България прогнозата на Rystad е особено интересна заради рязко нарасналия инвестиционен интерес към центровете за данни.

От една страна това означава засилен натиск върху Електороенергийния системен оператор (ЕСО). По данни на преносния оператор заявеният интерес за изграждане на центрове за данни в България надхвърля 9 GW. Това е огромно количество, което надвишава пиковото зимно потребление на цялата страна. Нашата мрежа няма капацитет да поеме такъв обем товари без десетилетни забавяния.

България има стратегически интерес да привлече инвестиции в центрове за данни, но за да се реализират те бързо, операторите у нас ще трябва да внедрят препоръките на Rystad Energy за автономно производство на енергия на място. Страната ни развива пилотни проекти за „водородни долини“ (например в Стара Загора). Бъдещите центрове за данни в България могат да се превърнат в основни индустриални консуматори на този зелен водород чрез съответните горивни клетки.

 Изграждането на нови центрове за данни изисква не само електропроизводство, но и преносен капацитет, подстанции, трансформатори и надеждно резервно захранване. Тук горивните клетки могат да бъдат една от възможностите за частично преодоляване на ограниченията на мрежата.

Те обаче не са универсално решение. Необходима е сигурна доставка на гориво, а изграждането на големи локални мощности също изисква инфраструктура, разрешителни и значителни инвестиции.

Къде са възможностите за българската индустрия?

За България потенциалните ползи от новия пазар не се ограничават до привличането на инвестиции в центрове за данни. Предприятията от електротехническата индустрия, машиностроенето, автоматизацията и производството на промишлени компоненти могат да се включат във веригите за доставки на оборудване за локални енергийни системи.

Възможности има за производителите на трансформатори, електрически табла, кабели, метални конструкции, системи за управление и специализирано оборудване.

Друга потенциална ниша е производството на биометан от земеделски отпадъци, животновъдни стопанства и пречиствателни станции.

България разполага с биогазови инсталации, част от които биха могли да бъдат модернизирани за производство на биометан. Това би позволило използването му като гориво в подходящи системи с горивни клетки, при наличие на необходимата инфраструктура и икономически изгодни договори.

Перспективи съществуват и за водородните проекти, включително инициативите в района на Стара Загора. Но използването на зелен водород за постоянно електрозахранване на центрове за данни засега остава скъпо решение, което изисква допълнителна оценка на икономическата ефективност.

Особено интересна е възможността за оползотворяване на отпадната топлина от високотемпературните горивни клетки. Тя може да се използва за промишлени процеси, отопление или чрез подходящи технологии – за охлаждане на сървърното оборудване.

Това би създало допълнителен пазар за българските инженерингови компании и доставчици на топлотехническо оборудване.

За да се възползва от тези възможности, страната се нуждае от по-добра координация между електроенергийните и газовите оператори, инвеститорите в цифрова инфраструктура и производителите на оборудване.

Предизвикателството пред Европа и България

Технологията на компании като Bloom Energy решава проблема със скоростта на захранване, но в Европа тя трябва задължително да бъде комбинирана с:

• Улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS).
• Захранване с биометан от локални газови мрежи (където ЕС цели производство на 35 bcm до 2030 г.).
• Оползотворяване на отпадната топлина (която горивните клетки отделят) за местните топлофикации, което драстично повишава рейтинга на центъра пред ЕК.

Новата енергийна надпревара ще се решава от мрежите, материалите и цената

Прогнозата на Rystad Energy показва, че бумът на изкуствения интелект вече създава нови пазари далеч извън технологичния сектор.

Горивните клетки могат да помогнат на центровете за данни да получат по-бързо необходимата електроенергия, като едновременно стимулират производството на специализирано оборудване, критични материали и нови енергийни технологии.

Но растежът няма да бъде безпрепятствен. Недостигът на суровини, концентрацията на производството, цените на природния газ и ограниченията на инфраструктурата могат да забавят проектите.

За Европа предизвикателството е да съчетае бързото развитие на AI инфраструктурата с изискванията за енергийна ефективност и намаляване на емисиите.

За България най-важният въпрос е дали растящият интерес към центровете за данни ще се превърне в реални инвестиции, които да създадат нови възможности за местната индустрия, без да натоварят прекомерно електроенергийната система.

Основният извод е, че в ерата на изкуствения интелект достъпът до надеждна електроенергия се превръща в конкурентно предимство, сравнимо по значение с изчислителната мощност. Но победители ще бъдат не непременно компаниите, които произвеждат най-много енергия, а тези, които могат да я осигурят навреме, на приемлива цена и с устойчиви доставки.