В близост до блатистите райони източно от Лондон проект за градско обновяване на стойност 1 млрд. британски лири остава блокиран 17 години след първоначалното си обявяване. Случаят показва как растящите разходи за строителство задълбочават предизвикателствата пред икономическия растеж на Великобритания и поставят допълнителни затруднения пред финансовия министър Джон Хийли в навечерието на представянето на бюджета тази седмица, припомня Reuters.
Местните власти продължават да възлагат големи надежди на възстановяването на Пърфлийт-он-Темз – популярна крайречна дестинация за еднодневни туристически посещения през викторианската епоха и промишлен център през XX век, преди повечето фабрики да затворят.
От планираните около 3000 нови жилища обаче са построени едва 34. Първоначалните инвеститори и предприемачи не са успели да убедят финансиращите институции, че проектът е икономически жизнеспособен.
Засега теренът, предназначен да се превърне в нов център на града, представлява предимно прашен индустриален парк с паркинг за камиони, на който шофьорите остават през нощта.
Въпреки известния напредък в опростяването на сложната британска система за устройствено планиране, надеждите за бързо ускоряване на жилищното строителство и инфраструктурните инвестиции се сблъскват с нарастващите разходи. А именно тези инвестиции биха могли да дадат по-широк тласък на икономиката.
Интервюта на Reuters с над 15 експерти по устройствено планиране и публични политики, инвеститори, бизнес лидери и икономисти показват как натрупването на нови регулаторни изисквания увеличава цената на строителните проекти.
В съчетание с отслабеното търсене и по-високите лихви това кара инвеститорите да бъдат предпазливи. Резултатът може да бъде допълнително забавяне на жилищното строителство и още по-голямо отдалечаване на правителството от поставените цели.
Новите правила обхващат широк кръг области – от безопасността на сградите след пожара в кулата „Гренфел“ през 2017 г., при който загинаха 72 души, до изискванията за подобряване на биоразнообразието и качеството на водите и за намаляване на въглеродните емисии.
Бившият министър на жилищната политика Гавин Баруел заяви, че правителствата системно не отчитат как натрупването на различни регулаторни изисквания, включително полезни поотделно мерки, може да доведе до „много значителни“ допълнителни разходи. Към тях се прибавят по-високите данъци, разходите за труд и инфлацията.
„Проблемът може да се задълбочи, вместо да се подобри, ако не му се обърне внимание“, каза той пред Reuters, коментирайки необходимостта от повече строителство.
Много инвеститори в недвижими имоти вече са намалили мащаба на проектите си или са ги спрели. Според проучване на компанията за анализи S&P Global активността в жилищното строителство се свива през почти целия последен двугодишен период.
Федерацията на строителите на жилища във Великобритания (HBF) изчислява, че всяка година трябва да бъдат издавани разрешения за строеж на 370 000 жилища, за да бъде постигната правителствената цел за изграждане на 1,5 млн. жилища между 2024 и 2029 г. В момента броят на одобрените проекти достига едва 58% от необходимото равнище.
Голямата строителна компания Taylor Wimpey заяви, че няма да започва нови проекти в Лондон заради растящите разходи, включително свързаните с регулациите, както и проблемите с достъпността на жилищата за купувачите.
Според HBF от 2020 г. насам към разходите за изграждане на едно жилище са добавени 76 000 британски лири. Организацията Prosper UK, която се застъпва за политики в подкрепа на растежа и е оглавявана от Баруел, оценява, че половината от това увеличение се дължи на правителствени решения, свързани с регулациите, публичните политики и данъците.
Поддръжниците на проекта смятат, че Пърфлийт има огромен потенциал
В Пърфлийт-он-Темз местните власти извършват необходимите предварителни проверки, преди да възобновят проекта за градско обновяване с нов инвеститор.
Градът има благоприятно местоположение както за хората, които пътуват ежедневно до Лондон – само на около 30 минути с влак, – така и за работещите в разположените наблизо международни морски пристанища.
Документи на местния съвет на Търък показват, че предишният предприемач е срещнал трудности при набирането на дългово и дялово финансиране, необходимо за покриване на високите първоначални разходи за подготовка на терена и изграждане на инфраструктурата.
Анализ на консултантската компания KPMG установява, че икономическата жизнеспособност на първоначалния етап от проекта остава „силно ограничена“. Според оценката ще е необходимо делът на жилищата на достъпни цени да бъде по-нисък от обичайното, както и да се осигури публично финансиране от 118 млн. лири. Това е допълнително предизвикателство във време, когато бюджетните възможности на правителството са ограничени.
Представителите на местната общност очакват проектът да бъде реализиран, но признават, че вече са спрели да информират редовно жителите за развитието му.
„На хората им омръзнаха неизпълнените обещания“, заяви Тревър Батчелър, заместник-председател на Общностния форум на Пърфлийт-он-Темз.
Великобритания среща трудности и при големите инфраструктурни проекти
Проблемът не се ограничава до жилищното строителство. Около 16 км по течението на Темза от Пърфлийт най-накрая е започнало прокопаването на пътния тунел Lower Thames Crossing на стойност 10 млрд. лири. Проектът е бил обсъждан още през 80-те години на миналия век, когато премиер на Великобритания е Маргарет Тачър.
Целта е да бъде премахнато едно от основните тесни места по транспортния коридор за товарни превози в страната. Реализацията обаче е забавена от колебанията в политическите решения и от регулаторна процедура, която се отличава с особена продължителност дори по британските стандарти. Документите по заявлението за одобрение на проекта надхвърлят 359 000 страници.
Иън Макнаб, ръководител на отдела за публични политики в местната търговска камара, заяви, че несигурността е затруднила бизнеса в района и е дала на потенциалните инвеститори допълнителни основания да отлагат решенията си.
Според консултантската компания Boston Consulting Group Великобритания е била най-бавната сред изследваните държави по отношение на подготвителната фаза преди започването на инфраструктурни проекти, значителна част от която е свързана с процедурите по планиране и одобрение.
Крис Стратфорд, консултант, работил по проекта Lower Thames Crossing, отбелязва, че забавянията могат да възникнат и когато предприемачите не взаимодействат достатъчно ефективно с местните власти и екологичните организации.
По думите му получаването на необходимите разрешения за голям инфраструктурен проект може да струва между 500 млн. и 1 млрд. лири.
Това са време и средства, с които Великобритания трудно може да си позволи да се раздели.
Слабият растеж ограничава възможностите на правителството
Според Международния валутен фонд британската икономика се очаква да нарасне с 1,3% през тази година. Това би било сред по-високите темпове в Групата на седемте водещи индустриални държави (Г-7), но остава под половината от средния растеж през 15-те години преди световната финансова криза от 2007–2009 г.
МВФ прогнозира забавяне на британския икономически растеж до 1,2% през 2027 г.
Това поставя финансовия министър Джон Хийли между две противоречиви задачи: да отговори на натиска за повече публични разходи за здравеопазване, образование и отбрана, като същевременно се съобразява с облигационните пазари, които допринасят за по-високите разходи по държавното финансиране в световен мащаб.
Очаква се в бюджетния план, който трябва да бъде представен в сряда, да има малко промени в данъчната и разходната политика. Правителството обаче вече е сигнализирало намерение да намали регулаторната тежест и разходите за правене на бизнес.
Повече жилища могат да дадат тласък на цялата икономика
Според експерти от сектора последните реформи би трябвало да ускорят процеса на устройствено планиране. Те ограничават възможностите за оспорване на решенията пред съдилищата, премахват някои изисквания за консултации и предоставят на министрите по-големи правомощия при вземането на решения.
Британските бюджетни прогнозисти очакват реформите да повишат производителността и да подобрят предлагането на жилищни услуги. Според оценките това може да увеличи потенциалния производствен капацитет на икономиката с 0,2% до 2029 г., като ефектът достигне 0,4% в средата на 30-те години.
Този потенциален растеж обаче трудно ще се реализира, ако строителният сектор не успее да намали разходите си.
Пол Джонсън, главен икономист на организацията 2030 Prosperity Alliance, която работи за насърчаване на икономическия растеж, определя жилищното строителство като „единствената промяна“, която би могла да окаже съществено влияние върху жизнения стандарт.
Недостигът на нови жилища повишава цените и обезкуражава хората да се местят в райони, където могат да намерят по-добра работа. Същевременно той насочва банковото кредитиране и инвестициите към недвижимите имоти за сметка на бизнеса и инфраструктурата, а разходите за жилище поглъщат все по-голяма част от доходите на домакинствата.
Проблемът допринася и за увеличаването на бездомността, което създава допълнителен финансов натиск върху местните власти.
В Пърфлийт-он-Темз Батчелър заяви, че продължава да се надява проектът за обновяване да привлече нов бизнес и да даде перспектива на района.
„Имаме достатъчно хора“, каза той. „Просто все още чакаме да имаме град.“
Какво означава това за пазарите?
Основният извод е, че административните пречки и високите строителни разходи могат да ограничат икономическия растеж дори когато има търсене на жилища и политическа воля за инвестиции. За финансовите пазари това има няколко важни измерения.
– Британските държавни облигации: слабият растеж ограничава увеличението на данъчните приходи и затруднява финансирането на публичните услуги. Ако правителството увеличава разходите, без да създава условия за по-висока производителност, инвеститорите могат да останат предпазливи към британския държавен дълг. В същото време слабата икономика би могла да засили очакванията за намаляване на лихвите, което да подкрепи цените на облигациите. Двата ефекта действат в противоположни посоки.
– Британската лира: перспективите за растеж са важни за валутата, тъй като влияят върху очакванията за лихвената политика и притока на инвестиции. Успешните реформи биха подкрепили доверието в британската икономика, докато продължителните забавяния могат да отслабят инвестиционния интерес.
– Строителните компании и недвижимите имоти: високите разходи, регулаторните изисквания и скъпото финансиране ограничават възвръщаемостта на проектите. Това е неблагоприятно за строителните предприемачи, но може да поддържа високи продажните и наемните цени заради недостига на жилища.
– Банките: по-малкото строителни проекти означават по-слабо търсене на кредити от предприемачи и потенциално по-ниска активност на ипотечния пазар. Продължителното поскъпване на жилищата може допълнително да затрудни домакинствата при обслужването на разходите им.
– Инфраструктурата и производителността: ускоряването на строителството на жилища, пътища и други транспортни връзки би могло да намали разходите за бизнеса, да подобри мобилността на работната сила и да привлече инвестиции. Ефектът обаче ще зависи от това дали реформите действително ще съкратят сроковете и ще намалят крайната цена на проектите.
В заключение: Великобритания има възможност да ускори растежа си чрез жилищно строителство и инфраструктурни инвестиции, но опростяването на административните процедури само по себе си няма да е достатъчно. Необходими са и по-предвидими регулации, по-ниски разходи и достъпно финансиране. За пазарите решаващият въпрос е дали обещаните реформи ще доведат до реално увеличение на инвестициите и производителността, или икономиката ще остане в капана на слабия растеж и високите разходи.





Be the first to comment on "Великобритания губи икономически растеж заради бюрокрация, скъпо строителство и забавени проекти"