Източник: : iStock by Getty Images

Надявай се на най-доброто, подготви се за най-лошото. Във вторник Европейската комисия актуализира подхода си към справянето с климатичните промени, следвайки тази логика. Тя представи пакет от мерки, целящи да подобрят реакцията на Общността спрямо зачестяващите бедствия – като екстремни горещини, изключително мощни бури и все по-тежки горски пожари, коментира Politico.

Представяйки първия по рода си законодателен акт за повишаване на устойчивостта на ЕС към глобалното затопляне, изпълнителният орган на Съюза призна, че само по себе си драстичното намаляване на емисиите, водещи до затопляне на планетата, е недостатъчно, тъй като климатичните крайности причиняват опустошения на целия континент.

Предложеният от Комисията Закон за климатичната устойчивост призовава правителствата да изготвят планове за подготовка за свят, който през 2050 г. ще бъде с 2 градуса по Целзий по-топъл, а до края на века – с 3 градуса по-топъл. Това е в съответствие с най-новите прогнози на ООН, според които настоящите глобални политики в областта на климата могат да ограничат затоплянето само до 2,8°C.

В същия доклад на ООН се предупреждава също, че светът вече не е в състояние да ограничи затоплянето до 1,5°C – долната граница от двете цели, заложени в Парижкото споразумение. Посочва се, че са необходими драстични съкращения на емисиите, за да се постигне най-благоприятният сценарий: ограничаване на повишаването на глобалните температури до 1,8°C.

От Комисията подчертаха, че представеният във вторник пакет от мерки не означава, че Брюксел се примирява с катастрофални нива на затопляне. „Нека бъда напълно ясен по отношение на целта от 1,5°C – тя остава наша цел“, заяви Хукстра. „В същото време би било неразумно да не се подготвим за… настоящата траектория, по която се движи светът.“

Регулация за ерата на дерегулацията

Съгласно предложения закон, правителствата се „насърчават“ да вземат предвид сценария за затопляне с 3°C при разработването на политики, бюджети и инвестиции. Държавите ще трябва да извършват национални оценки на климатичните рискове на всеки пет години, считано от 2029 г., а след това – да изготвят планове за адаптиране към климатичните промени до края на 2030 г. В тези стратегии следва също така да се посочи кои публични органи отговарят за управлението на конкретни климатични рискове, за да се избегнат бездействието и взаимното прехвърляне на отговорност между министерствата и агенциите.

Законодателството, което не налага тежки регулаторни тежести, отразява нагласите, преобладаващи в ЕС. Самият Брюксел се е ангажирал с програма за дерегулация, а националните правителства настояват за по-малко, а не за повече правила – особено що се отнася до климата и околната среда.

Усилията за повишаване на устойчивостта към екстремни метеорологични явления – като например превенцията на наводнения или озеленяването на градската среда – също са до голяма степен отговорност на национално, а дори и на местно ниво, като правомощията на ЕС в тази област са ограничени.

Дори ограничените правила, предложени във вторник, вече предизвикват недоумение.„Категорично подкрепям по-ясното разпределение на отговорностите“, заяви Петер Лийзе, водещият законодател по въпросите на климата от дясноцентристката Европейска народна партия. Той обаче добави: „Трябва да преценим дали плановете, в предложения от Комисията вид, са необходими. Сами по себе си плановете не защитават хората, а ако не бъдат изготвени прагматично, могат излишно да ангажират ресурси.“

Други изразиха мнение, че законодателството е твърде ограничено. „Опасността се крие в създаването на рамка, която ни показва точно колко сме уязвими, но същевременно не ни задължава към нищо конкретно“, отбеляза Кай Тегетоф, законодател, свързан с групата на Зелените. „Европа се нуждае от задължителни цели за устойчивост, както и от ясни, измерими показатели за секторите, които са изложени на най-голям риск.“

От своя страна, Комисията се опита да адресира опасенията на правителствата относно икономическата конкурентоспособност на ЕС, като подчерта заплахата, която климатичните бедствия представляват за богатството, както и бизнес потенциала на технологиите за адаптиране към климата.

„Някои може да кажат, че устойчивостта е скъпа. Но правилният въпрос е каква е реалната цена на това да бъдеш неподготвен“, заяви Тереза ​​Рибера, изпълнителен заместник-председател на Комисията, отговарящ за „зеления“ преход. И тя, и Хукстра посочиха като пример данни за въздействието на горещините върху БВП. „Европа не може да бъде конкурентоспособна, ако не е устойчива“, добави тя.

В по-широкия пакет, представен във вторник, Комисията акцентира и върху зараждащия се пазар за климатични технологии – като например култури, устойчиви на суша, и решения за охлаждане – като представи европейската индустрия като водеща в този сектор.

Тъй като в момента ЕС преговаря за следващия си дългосрочен бюджет, пакетът не е придружен от конкретно финансиране, въпреки че именно липсата на средства често се оказва най-голямата пречка пред усилията за адаптиране към климата. За да се приспособи към един по-топъл свят, до 2050 г. Съюзът трябва да инвестира около 70 милиарда евро годишно, докато в момента отделя едва 29 милиарда евро.

Наред с въвеждането на нови задължения за правителствата, Комисията обеща да активизира работата и на ниво институции в Брюксел.

Европейската агенция за околна среда ще изготвя оценки на климатичните рискове за целия ЕС (като следващата се очаква през юни 2028 г.), а до края на септември 2028 г. Комисията ще представи „стратегически план на ЕС за устойчивост на климата“.

Напредъкът ще се оценява редовно въз основа на четири критерия: смъртни случаи, свързани с климата; икономически загуби, дължащи се на глобалното затопляне; дял на незастрахованите загуби; както и свързаните с това фискални разходи. Съгласно регламента, статистическата служба на ЕС „Евростат“ ще започне да изготвя статистика за целия Европейски съюз относно смъртните случаи и икономическите загуби, свързани с климата, до края на 2030 г.

Освен законодателните инициативи, изпълнителният орган на ЕС представи и по-мащабен пакет, включващ няколко цифрови инструмента – сред които и „инструмент за визуализация на климата“ (climate viewer), който преобразува новия сценарий за затопляне в локални прогнози, полезни за политиците при вземането на решения.

Европейската комисия също така пое ангажимент да отчита новия сценарий за затопляне с 3°C във всички свои бъдещи предложения за политики. За следващата година са планирани допълнителни мерки, включително план за действие при горещи вълни и създаване на алианс за климатично застраховане.

„Не бих казал, че сме близо до финала“, заяви Хукстра. „Голяма част от тази работа ще продължи да се развива във времето.“ Той добави, че ако климатичните промени продължат да се задълбочават, „може да се наложи този пакет от мерки да бъде значително подсилен“.