Снимка: архив 3е-news/БТА-АР

Японската йена поскъпна за кратко в петък, след като Японската централна банка (BOJ) остави основната си лихва без промяна, но повиши прогнозата си за инфлацията и даде по-ясен сигнал, че цикълът на затягане на паричната политика в страната все още не е приключил.

BOJ запази основния си лихвен процент на равнище от 1,25% – решение, което беше широко очаквано от финансовите пазари. В същото време обаче институцията подчерта, че навлиза в нова, по-строга фаза на паричната политика, при която увеличения на лихвите през интервали от няколко месеца остават напълно възможни.

Особено показателно беше повишаването на прогнозата за инфлацията през следващата японска финансова година до 2,6% от досегашните 2,4%. Допълнителен сигнал за нарастващата подкрепа за по-рестриктивна политика беше и несъгласието на един от членовете на управителния съвет, който настояваше за незабавно увеличение на лихвите.

Според Шухей Уехара, валутен анализатор в Gaitame.com Research Institute, именно по-високата инфлационна прогноза и позицията на несъгласния член са предизвикали първоначалното поскъпване на японската валута.

Йената достигна дневен връх от 157,115 за долар, но впоследствие загуби спечеленото и се върна до около 157,67 йени за долар. Валутата остава под натиск и е на път да приключи октомври почти без промяна.

Това показва колко трудно е за японската валута да се възползва от сигналите за по-високи лихви. Причината е, че разликата между доходността в Япония и тази в САЩ продължава да прави доларовите активи привлекателни за международните инвеститори.

Централните банки направиха пауза, но цикълът на затягане не е приключил

Решението на BOJ сложи край на наситената със заседания седмица на водещите централни банки.

Европейската централна банка (ЕЦБ), Федералният резерв на САЩ и Резервната банка на Нова Зеландия също оставиха основните си лихвени проценти без промяна. Институциите предпочитат да изчакат, докато оценят развитието на инфлацията и ефекта от вече предприетите мерки.

Това обаче не означава, че периодът на затягане на паричната политика е приключил. Енергийните цени остават близо до многомесечни върхове, а конфликтът в Близкия изток продължава да създава несигурност около доставките на суровини и перспективите пред инфлацията.

Следващата седмица вниманието на инвеститорите ще бъде насочено към решенията на Английската централна банка и Резервната банка на Австралия.

„Смятам, че това е само временна пауза. Глобалният цикъл на затягане на паричната политика ще продължи и ще остане важен фактор за валутните пазари“, коментира Кун Го, ръководител на отдела за азиатски изследвания в ANZ.

Според него големият въпрос е дали през 2027 г. централните банки няма да се окажат принудени да предприемат още по-сериозни увеличения на лихвите, ако инфлацията остане висока.

Това е важен сигнал за пазарите: инвеститорите не могат да разчитат автоматично на бързо преминаване към понижаване на лихвите. Продължителното поскъпване на енергията може да принуди централните банки да задържат лихвите високи за по-дълго или отново да преминат към повишения.

Опасения за доходността от инвестициите в изкуствен интелект промениха посоката на долара

На валутните пазари обаче най-същественото движение беше свързано не толкова с решенията на централните банки, колкото с новата вълна от разпродажби на акции на компании, свързани с изкуствения интелект.

Индексът на долара DXY, който измерва представянето на американската валута спрямо кошница от шест основни валути, отстъпи леко до 101,85 пункта. Въпреки това показателят е на път да приключи октомври с повишение от около 0,3%, което би било втори пореден месец на ръст.

Основната причина за дневното отслабване на долара беше спадът на доходността по американските държавни облигации. Инвеститорите потърсиха по-сигурни активи след новите съмнения относно рентабилността на огромните инвестиции в изкуствен интелект.

Особено силно влияние оказаха финансовите резултати на Alphabet – компанията майка на Google. Представените данни възобновиха опасенията дали огромните разходи за изграждане на инфраструктура за изкуствен интелект ще донесат достатъчно бързо очакваната възвръщаемост.

Разпродажбите засегнаха и други технологични компании. Последвалите движения показаха, че инвеститорите вече не приемат автоматично високите капиталови разходи за AI като гаранция за бъдещ растеж. Все по-голямо значение придобива въпросът кога тези инвестиции ще започнат да генерират устойчиви приходи и печалби.

Допълнително напрежение създадоха и новините около Amazon. Компанията обяви значителни разходи за разширяване на капацитета си за изкуствен интелект, което засили опасенията, че технологичните гиганти ще трябва да продължат да инвестират огромни суми, преди да реализират съответната възвръщаемост.

Според данни, цитирани от Bloomberg, технологичните загуби предизвикаха и пренасочване на капитали към други сектори. Въпреки спада на технологичните акции над 400 компании от индекса S&P 500 са приключили сесията с повишение. Това е важно разграничение: става дума не непременно за масово бягство от всички акции, а и за ротация на инвестиции извън най-скъпо оценените технологични дружества.

Американските облигации отново се превърнаха в убежище

Потокът от средства към държавните облигации повиши цените им и съответно понижи доходността им. Доходността по 10-годишните американски държавни облигации спадна до 4,8958%, а тази по 30-годишните книжа се понижи до 5,2623%. И двете стойности са най-ниските за повече от месец.

Тази реакция е особено интересна, защото обичайно при силно нежелание за поемане на риск доларът също получава подкрепа като традиционна валута убежище. В случая обаче се наблюдава различна комбинация – инвеститорите купуват американски държавни облигации, но доларът отслабва заедно с доходността им.

„Пазарната реакция изглеждаше различно от традиционен епизод на избягване на риска, предизвикан от енергийните пазари“, отбелязва Сим Мо Сионг, валутен стратег в OCBC.

Според него опасенията около изкуствения интелект, концентрирани предимно в американския пазар, са довели едновременно до по-ниска доходност по държавните облигации и до по-слаб или почти непроменен долар.

Разликата е съществена. При енергиен шок инвеститорите обикновено се опасяват от по-висока инфлация, което може да доведе до по-високи лихви и доходност по облигациите. При сегашната ситуация основният страх е свързан с оценките на технологичните компании, прекомерните инвестиции и перспективите за икономическия растеж.

Това обяснява защо търсенето на американски държавни облигации се увеличава, вместо доходността им да се покачва.

Еврото остава под натиск, докато паундът запазва месечния си ръст

На останалите валутни пазари еврото се търгуваше почти без промяна на равнище от 1,1178 долара. В предходната сесия единната европейска валута за кратко достигна най-ниското си ниво от май 2025 г. насам.

Еврото е на път да приключи октомври със спад от около 1,3% спрямо долара. Това отразява както различията в икономическите перспективи от двете страни на Атлантическия океан, така и опасенията за европейската икономика на фона на високите енергийни цени.

Британският паунд поскъпна с 0,1% до 1,3392 долара и отчита месечно увеличение от около 1%.

Австралийският долар остана почти без промяна на 0,7028 щатски долара, като е напът да приключи месеца с ръст от 1,2%. Новозеландският долар се задържа на 0,5634 щатски долара, без съществена промяна за октомври.

Защо случващото се с AI акциите е важно и за валутните пазари?

Сегашната ситуация показва, че технологичният сектор вече оказва влияние не само върху фондовите индекси, но и върху движението на основните световни валути.

През последните години американските технологични гиганти привличаха огромни международни инвестиции. Това подкрепяше търсенето на долари и американски акции. Ако обаче съмненията за рентабилността на AI инвестициите се задълбочат, част от тези капитали може да бъде пренасочена към облигации, други сектори или пазари извън САЩ.

Това не означава автоматично масово изтегляне на капитали от американските активи. Напротив, покупките на държавни облигации показват, че инвеститорите продължават да търсят сигурност именно в американската финансова система. Променя се обаче предпочитаният тип актив – от високорискови технологични акции към държавен дълг.

Допълнителен фактор е високата цена на финансирането. При доходност по дългосрочните американски облигации над 5% до неотдавна компаниите трябваше да доказват, че инвестициите им в изкуствен интелект могат да генерират достатъчно висока възвръщаемост. Понижаването на доходността сега носи известно облекчение, но не премахва основния въпрос за реалната печалба от тези вложения.

Това е и причината пазарната реакция да може да се разпространи извън технологичния сектор – към валутите, облигациите, кредитните пазари и оценките на компаниите с висока задлъжнялост.

Какво означава това за пазарите?

Събитията от последните дни очертават няколко важни тенденции, които могат да определят поведението на финансовите пазари през ноември.

1. Доларът може да остане уязвим при задълбочаване на технологичната корекция. Ако съмненията за рентабилността на инвестициите в изкуствен интелект продължат да оказват натиск върху американските акции, инвеститорите могат да пренасочат още средства към държавни облигации. Това би означавало по-ниска доходност и потенциално допълнителен натиск върху долара.

2. Йената остава под влияние на очакванията за лихвите в Япония. По-високата инфлационна прогноза и разделението в управителния съвет на BOJ увеличават вероятността от ново затягане на паричната политика. Същевременно голямата разлика между японските и американските лихви продължава да ограничава потенциала за устойчиво поскъпване на йената.

3. Облигационните пазари могат да получат допълнителна подкрепа. Ако разпродажбите на технологични акции се разширят, търсенето на държавен дълг вероятно ще нарасне. Това би могло да понижи доходността и да облекчи условията за финансиране на бизнеса и домакинствата. Но евентуално ново поскъпване на петрола би могло бързо да обърне тази тенденция.

4. Централните банки остават потенциален източник на нестабилност. Предстоящите решения на Английската централна банка и Резервната банка на Австралия ще покажат доколко високите енергийни цени променят перспективите за лихвената политика. Продължителната инфлация може да ограничи възможностите за облекчаване на паричните условия и да засили колебанията при валутите и облигациите.

Основният извод: Пазарите навлизат в период, в който две противоположни сили ще се конкурират. От една страна, високите енергийни цени и инфлацията създават предпоставки за продължително затягане на паричната политика. От друга, опасенията за възвръщаемостта на инвестициите в изкуствен интелект могат да предизвикат корекция на акциите и търсене на сигурност в облигациите.

За инвеститорите това означава по-голяма чувствителност към корпоративните резултати, прогнозите за капиталовите разходи на технологичните гиганти и сигналите от централните банки. Особено важно ще бъде дали разпродажбите в технологичния сектор ще останат ограничени до най-скъпо оценените компании, или ще се превърнат в по-широка корекция на фондовите пазари.

В краткосрочен план облигациите могат да продължат да печелят от несигурността, докато доларът ще бъде подложен на противоречиви влияния – търсенето му като защитен актив и натискът от понижаващата се доходност по американския дълг.

*Валутните курсове са актуални към 10:15 часа българско време, източници Reuters и Trading Economics.