Снимка: архив 3е-news/Pixabay

Западноевропейските фондови пазари приключиха последната търговска сесия за седмицата със загуби, след като първоначалните колебания отстъпиха място на по-широк спад през втората половина на деня. Инвеститорите трябваше да осмислят разнопосочните икономически сигнали от водещите европейски икономики, корпоративните отчети и нарастващите съмнения дали огромните инвестиции в изкуствен интелект ще осигурят очакваната възвръщаемост.

Натискът върху пазара се засили и заради разпродажбите на акции на производители на полупроводници и оборудване за тяхното производство. Това показа, че опасенията около технологичния сектор вече се пренасят отвъд американските борси и оказват влияние върху европейските компании, свързани с развитието на AI инфраструктурата.

Икономиката на еврозоната изненада приятно, но Франция остава слабото звено

Европейската икономика демонстрира по-добра от очакваното динамика през третото тримесечие. Брутният вътрешен продукт на еврозоната се увеличи с 0,4% спрямо предходните три месеца, показват предварителните данни на Евростат. Резултатът надхвърли двойно прогнозирания от анализаторите растеж от 0,2%.

Данните подсказват, че икономическият блок запазва известна устойчивост въпреки продължаващите предизвикателства, свързани с високите производствени разходи, геополитическата несигурност и предпазливото потребление.

Водещ принос за по-добрия резултат има Германия, чиято икономика нарасна с 0,2% през тримесечието, надминавайки пазарните очаквания. Това е положителен сигнал за най-голямата европейска икономика, която през последните години изпитваше затруднения заради слабостта на промишлеността, високите енергийни разходи и проблемите на автомобилния сектор.

Франция обаче представи значително по-разочароваща картина. Втората по големина икономика в еврозоната се сви с 0,1%, докато анализаторите очакваха увеличение на БВП с 0,1%.

Така разликите между двете водещи икономики на валутния съюз продължават да подчертават неравномерния характер на възстановяването в Европа.

Допълнително притеснение представлява инфлацията във Франция. Хармонизираният с европейските стандарти индекс на потребителските цени се повиши с 3,8% на годишна база през октомври при очаквания за 3,4%. В същото време потребителските разходи през септември намаляха с 0,5% на месечна база, вместо да нараснат с прогнозираните 0,1%.

Комбинацията от ускоряваща се инфлация и отслабващо потребление е особено неблагоприятна, тъй като ограничава покупателната способност на домакинствата и усложнява перспективите пред икономическия растеж.

На пазара на труда също се появиха сигнали за известно влошаване. Безработицата в еврозоната достигна 6,5% през септември, над прогнозите за 6,4%, като показателят за предходния месец беше ревизиран нагоре до същото равнище.

Разпродажбите в технологичния сектор се превърнаха в основен двигател на спада

Най-сериозният натиск върху европейските борси дойде от технологичните компании, особено производителите на полупроводници и оборудване за тяхното производство. Инвеститорите реагираха негативно на последните финансови отчети на американските технологични гиганти Amazon и Intel, които отново поставиха под въпрос финансовата ефективност на огромните разходи за изкуствен интелект.

Проблемът не е толкова в липсата на търсене на AI технологии, колкото в несигурността кога инвестициите в центрове за данни, чипове, сървъри и енергийна инфраструктура ще започнат да генерират достатъчно висока възвръщаемост.

Amazon отчете увеличение на приходите от 12% до 201,9 млрд. долара през третото тримесечие. Приходите на подразделението за облачни услуги AWS нараснаха с 39,3% до 46 млрд. долара – най-бързият темп на растеж за почти пет години.

Въпреки това свободният паричен поток на компанията за последните 12 месеца се обърна в отрицателна територия с отлив от 42,4 млрд. долара. Основната причина са мащабните капиталови разходи, голяма част от които са свързани с изкуствения интелект. Amazon очаква капиталовите ѝ инвестиции за цялата 2026 г. да достигнат приблизително 220 млрд. долара.

При Intel картината също беше противоречива. Американският производител отчете приходи от 16,5 млрд. долара за третото тримесечие, което представлява увеличение от 21% на годишна база. Компанията обаче прогнозира приходи между 15 и 16 млрд. долара за четвъртото тримесечие, а перспективите за печалбата разочароваха инвеститорите.

Така добрите резултати в отделни направления не успяха да разсеят опасенията, че разходите за AI инфраструктура растат по-бързо от очакваното бъдещо търсене и приходите, които тя ще генерира.

Това има особено значение за европейския технологичен сектор. Компании като ASML, ASM International, Infineon и STMicroelectronics са пряко или косвено обвързани с глобалните инвестиции в полупроводници. Когато инвеститорите започнат да поставят под съмнение темповете на разширяване на AI инфраструктурата, акциите им могат да бъдат засегнати дори без промяна в собствените им финансови резултати.

Сред най-губещите в петък бяха AT&S Austria Technologie und Systemtechnik (-12,8%), Technoprobe (-9,3%), ASM International (-8,2%), Infineon Technologies (-6,8%), ASML Holding (-6,5%), Aixtron (-6,1%), STMicroelectronics (-5,7%), Soitec (-5,7%) и BE Semiconductor (-5,5%).

Това беше показателен пример за разликата между дългосрочните перспективи пред изкуствения интелект и краткосрочната оценка на компаниите от страна на борсата. Дори сектор с огромен потенциал за растеж може да стане обект на сериозни разпродажби, когато очакванията за печалбите изпреварят реалните финансови резултати.

Банковият сектор показа, че силните отчети не гарантират ръст на акциите

При финансовите компании реакцията на инвеститорите също беше разнопосочна.

Акциите на британската NatWest, които бяха загубили над 7% до обед, успяха да обърнат посоката и приключиха сесията с повишение от 1,7%. Банката отчете увеличение на оперативната печалба преди данъци с 4,1% през третото тримесечие спрямо същия период на миналата година.

Въпреки положителния резултат обаче нетният лихвен марж (NIM) остана под пазарните очаквания. Този показател измерва разликата между доходността, която банката получава от кредитите и инвестициите си, и разходите за финансиране. Той е особено важен за оценката на перспективите пред банковата рентабилност.

При френската Credit Agricole акциите поевтиняха с 2,6% въпреки по-добрите от прогнозите приходи и нетна печалба.

Тези движения показват, че инвеститорите вече оценяват не само постигнатите резултати, но и доколко те могат да бъдат устойчиви през следващите тримесечия.

Музикалният и фармацевтичният бизнес се откроиха сред печелившите

Сред най-добре представилите се компании в състава на Stoxx Europe 600 беше Universal Music Group, чиито акции поскъпнаха с 9,4%.

Компанията отчете по-силни от очакваното приходи от абонаментни услуги през третото тримесечие. Положителен сигнал беше и отслабването на конкурентния натиск върху бизнеса ѝ.

Резултатът подчертава устойчивостта на модела за приходи от музикални стрийминг абонаменти, който осигурява на звукозаписните компании по-предвидими постъпления в сравнение с традиционните продажби на музикални записи.

Фармацевтичният сектор също привлече интереса на купувачите

Акциите на френската Sanofi поскъпнаха с 4,9%, след като компанията отчете увеличение на печалбата с 8% през третото тримесечие и повиши прогнозата си за цялата година.

Книжата на британската AstraZeneca добавиха 4,8%. Фармацевтичният производител увеличи нетната си печалба с 23%, а приходите си – със 7% през периода юли-септември. Коригираните печалба и приходи надхвърлиха очакванията на анализаторите.

Положителните резултати на двете компании показват, че фармацевтичният сектор продължава да предлага възможности за растеж дори в условията на по-голяма несигурност на фондовите пазари. Търсенето на лекарства, развитието на нови терапии и продуктовите портфейли могат да осигурят по-устойчиви източници на приходи.

При енергийните компании акциите на BP поскъпнаха с 0,7%. Британският петролен гигант отчете четирикратно увеличение на нетната си печалба през третото тримесечие, подкрепено от подобрението на финансовите резултати от дейността му.

Всички основни индекси завършиха сесията на загуба

След разнопосочното начало и постепенното засилване на продажбите през втората половина на деня общоевропейският индекс Stoxx Europe 600 приключи петъчната търговия със спад от 0,4%.

Най-сериозно поевтиняха акциите в Испания, като IBEX 35 загуби 1,4%. Италианският FTSE MIB се понижи с 1,1%.

Германският DAX и френският CAC 40 също приключиха сесията на отрицателна територия, докато британският FTSE 100 не успя да запази първоначалния си ръст.

Въпреки отрицателния финал обаче седмичната и месечната равносметка за Stoxx Europe 600 останаха положителни. Според пазарния обзор на Reuters индексът беше на път да отчете най-силния си месец от юни насам, подкрепен от добрите корпоративни резултати.

Това е важно уточнение: петъчният спад не означава непременно обръщане на по-широката възходяща тенденция на европейските пазари. По-скоро той показва колко чувствителни остават инвеститорите към оценките на технологичните компании и към перспективите за печалбите им.

Какво означава това за пазарите?

Петъчната сесия показа, че добрите макроикономически данни и силните корпоративни отчети невинаги са достатъчни, за да поддържат възходящото движение на фондовите пазари. В момента вниманието на инвеститорите е насочено все повече към качеството на печалбите, паричните потоци и възвръщаемостта на огромните инвестиции в изкуствен интелект.

За европейските борси се очертават няколко важни последствия:

Технологичните акции остават уязвими. Ако съмненията около рентабилността на AI инвестициите се задълбочат, производителите на чипове и оборудване могат да продължат да бъдат под натиск. Това е особено важно за европейския пазар заради голямото значение на ASML, Infineon и останалите производители в сектора.

Банковият сектор ще следи внимателно лихвената среда. По-високата инфлация може да ограничи възможностите за намаляване на лихвите от ЕЦБ, но по-слабото потребление и икономическият растеж създават рискове за кредитната активност.

Фармацевтичните и енергийните компании могат да осигурят известна стабилност. Силните резултати на Sanofi, AstraZeneca и BP показват, че инвеститорите продължават да търсят компании с доказана способност да генерират печалби и парични потоци.

Икономическата картина в еврозоната остава неравномерна. По-добрият от очакваното растеж е положителен сигнал, но ускоряването на инфлацията във Франция и увеличаването на безработицата напомнят, че рисковете пред икономиката не са изчезнали.

Основният извод: европейските фондови пазари приключиха седмицата със загуби, но това не заличава положителното им представяне през октомври. Инвеститорите започват да правят по-ясна разлика между компаниите, които действително превръщат технологичния бум в печалби, и тези, чиито оценки се основават предимно на бъдещи очаквания.

Предстоящите седмици ще бъдат особено важни за посоката на пазарите. Ако корпоративните резултати продължат да надхвърлят прогнозите, европейските индекси могат да запазят възходящата си тенденция. Но ако разочарованията от технологичния сектор се разпространят към други индустрии, рискът от по-широка корекция ще нарасне.