Държавите членки на ЕС поемат част от ценовия шок чрез намаляване на данъците и други мерки за облекчаване на сметките. Това се вижда ясно от спада в дела на данъците и налозите – от 41,0% през втората половина на 2019 г. до 14,7% през втората половина на 2022 г., което е най-ниската стойност за целия наблюдаван период.

След рязкото поскъпване през 2022 г. и началото на 2023 г. цените на електроенергията се стабилизират, но остават значително над нивата отпреди енергийната криза. От 2022 г. насам цените без данъци се задържат основно в диапазона между 0,20 и 0,24 евро за kWh. Най-високата стойност е отчетена през първата половина на 2023 г. – 0,2385 евро за kWh. След това следва постепенно понижение до 0,2059 евро за kWh през втората половина на 2025 г. и допълнителен лек спад до 0,2027 евро за kWh през първата половина на 2026 г.

От 2023 г. постепенното отпадане на мерките за облекчаване на потребителите води до нарастване на данъчния компонент в крайната цена на електроенергията. Делът му достига 28,9% през втората половина на 2025 г., след което леко намалява до 28,4% през първата половина на 2026 г. В резултат разликата между цените без данъци и крайните цени с включени данъци се увеличава до втората половина на 2025 г., а през първите шест месеца на 2026 г. започва да се стабилизира.

България продължава да е сред страните с най-ниски цени на електроенергията за домакинствата в ЕС – с над 52% под средното за Съюза

За домакинствата в ЕС, определени за целите на анализа като потребители със средно годишно потребление между 2500 и 5000 kWh, цените на електроенергията през първата половина на 2026 г. са най-високи в Ирландия – 0,3871 евро за kWh, Германия – 0,3618 евро за kWh, и Белгия – 0,3575 евро за kWh (фигура 1).

Най-ниски са цените в Унгария – 0,1139 евро за kWh, Малта – 0,1268 евро за kWh, и България – 0,1341 евро за kWh.

В Ирландия домакинствата плащат за kWh с 37% повече от средното за ЕС. За сравнение, цените в Унгария, Малта и България са под половината от средноевропейското равнище.

На годишна база крайните цени на електроенергията се повишават в 13 държави от ЕС, намаляват в 11, а в три остават относително стабилни. Най-значително поскъпване е отчетено в Румъния (51,9%), следвана от Ирландия (19,8%) и Финландия (18,4%). В България увеличението на цените на домакинствата е малко- 3,2% спрямо същия период на 2025 г. Най-голямо понижение на цените регистрират Дания (-31,7%), Люксембург (-24,1%) и Чехия (-11,8%).

Дял на разходите за пренос и разпределение в цената на електроенергията за домакинствата

Разходите за разпределение имат значително по-голям дял от тези за пренос. Това е обичайно за всички видове мрежи, включително електроенергийната система. Преносната мрежа служи за транспортиране на големи количества енергия на дълги разстояния, докато към разпределителната мрежа са свързани крайните потребители. Тя е и по-гъсто изградена от преносната, което обяснява по-високия ѝ дял в общите разходи.

В държавите с по-ниска гъстота на населението е необходима по-обширна преносна мрежа, за да се осигури снабдяването на потребителите. Поради това разходите за пренос там са по-високи в сравнение с тези в по-гъсто населените страни. По-малките държави с висока гъстота на населението разчитат в по-голяма степен на собствените си разпределителни мрежи.

Последните налични данни за разходите за пренос и разпределение са за 2025 г. Най-висок дял на разходите за разпределение е отчетен в Люксембург (100,0%), Словакия (91,5%) и Финландия (90,0%). В България този дял е 77,82%.

При разходите за пренос водещи са Литва (43,5%), Естония (33,0%) и Дания (32,0%).