СНИМКА: Infoobzor архив

Брюксел и арктическите страни създават нов център за мониторинг, нова подводна инфраструктура и постоянен контрол на сенчестия флот. Русия също не стои със скръстени ръце, а много други държави искат пай от „новия център на властта в света“.

Климатът, защитата на критичната енергийна инфраструктура и развитието на потенциала за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) ще бъдат ключови двигатели на новата стратегия на Европейския съюз. Планът за укрепването на този обширен и отдалечен регион е разработен съвместно от Европейската комисия, НАТО, Дания, Финландия, Швеция, Норвегия, Исландия, Великобритания, Канада и САЩ.

От плана на Брюксел става ясно, че за спасяването на Арктика, която се променя изключително бързо, ще се действа комплексно. Сред най-спешните приоритети е да се ограничи затоплянето ѝ, което е четири пъти по-бързо от средното за света. Това е довело до дисбаланс и разрушаване на ценни екосистеми и до нарушаване на поминъка на местните общности.

Арктика трябва да бъде опазена от геостратегически интереси, свързани с откриването на нови корабни маршрути и добива на ценни ресурси, настоява Брюксел пред своите партньори по проекта. Подчертава се, че икономическите интереси и просперитетът не бива да бъдат за сметка на половин милион граждани на ЕС.

През следващите години със стратегията ще се инвестира в сигурност и подводна инфраструктура, както и в подробно картографиране на новите маршрути на плавателните съдове. Колективните усилия на страните ще доведат до създаването на нов център за морска сигурност, обмен на информация и постоянен мониторинг. Като първа стъпка се предвижда създаването на Арктически кабелен хъб за наблюдение, защита и подпомагане на ремонта на подводни кабели в Северния Атлантик и Арктика. ЕС ще инвестира и в интелигентни технологии за откриване на потенциални заплахи за тази критична инфраструктура. Центърът ще бъде допълнително развит, така че да включва проследяване на кораби от сенчестия флот, откриване на незаконен риболов и замърсяване, както и подобряване на координацията при издирвателни и спасителни операции.

Амбицията за опазването на Арктика идва в момент, когато световните лидери се подготвят за предстоящата 31-ва климатична конференция на ООН (COP31) в Анталия, Турция, през ноември. Стратегията очертава няколко спешни мерки, които биха могли да бъдат добавени към широкия списък от приоритети за обсъждане от европейската делегация: ограничаване на бързото затопляне на климата, покачването на морското равнище и променящите се метеорологични модели. И на турска земя ще се търсят решения за борба с адските горещини, промените в екосистемите и подобряването на климатичния мониторинг — процеси, които засягат цяла Европа и в частност Арктика.

Наред с други инициативи ЕС ще работи с държавите членки и партньорите си за обмен на данни чрез OceanEye — новата инициатива на ЕС за мониторинг и наблюдение на океаните. Това ще спомогне за подобряване на климатичните прогнози, ще засили морската безопасност и ще подпомогне усилията за адаптиране към изменението на климата.

В Арктика се появяват възможности за икономическо сътрудничество в областта на възобновяемата енергия, критичните суровини, транспорта с двойно предназначение, цифровата свързаност и устойчивите морски индустрии.

Новата арктическа стратегия се основава на проблемите, установени в политиката на ЕС за Арктика от 2021 г., и отговаря на основните геополитически и екологични промени, настъпили оттогава. Най-видимата от тях е глобалното затопляне, което е причинило изчезването на близо 3 милиона квадратни километра арктически лед от 1979 г. насам — площ с размерите на Индия. Ледената покривка е изключително важна, тъй като отразява 70% от слънчевата топлина обратно в космоса, докато океаните отразяват едва 7%. За Брюксел някои факти може да са новост, но не и за канадците, които от десетилетия правят отчаяни опити да намалят топенето и по този начин да забавят затоплянето на планетата.

Иновации, геоинженерство и милиарди инвестиции

През лятото няколко нидерландски медии разказаха, че последните експерименти са били насочени към повторно замразяване на арктическия лед и дават надежда за бъдещето. Пробива се ледът, след което морска вода се изпомпва върху повърхността му и замръзва отново. По този начин се осигурява буфер през лятото, когато ледът започва да се топи отново. Резултатът от този геоинженерен експеримент в Северна Канада е, че при температура от минус 40 градуса са извлечени 50 000 тона морска вода, която, изложена на арктическия въздух, веднага замръзва и образува допълнителен слой лед с дебелина 50 сантиметра, увеличавайки общата дебелина до 1,5 метра.

В свой коментар по темата нидерландският сайт bnr.nl отбелязва, че идеята може да проработи, тъй като наподобява практики за предотвратяване на ерозията по крайбрежните ивици и дюните. Местните власти извличат пясък от морското дъно, пренасят го на сушата и го разпределят по ерозиралите участъци, като по този начин компенсират загубените крайбрежни терени. Компанията Real Ice, която провежда проучвателните сондажи в Канада, е оценила, че ще са необходими много по-големи усилия и инвестиции в сравнение с Нидерландия. Става дума за 10 милиарда долара в дългосрочен план, за да се спре годишното топене на полярния лед.

Проектът, колкото и да е полезен, предизвиква негодувание сред еколозите, според които съставът на повторно замразения лед, образуван от инжектираната морска вода, се различава от този на естествения лед. Модифицираният лед е по-ярък и отразява повече светлина от „нормалния“ полярен лед. „Това е добре за целта, тъй като отразява повече слънчева топлина, но може би е по-малко благоприятно за флората и фауната, които живеят на, в и под леда.“

Паралелно с повторното замразяване се провеждат изследвания върху въздействието върху околната среда, коментира изследовател на леда пред британския вестник „Гардиън“. „Добре е да знаем как се променя околната среда, за да можем да се адаптираме към нея и да продължим да я защитаваме“, казва той и очаква повече резултати през следващите години.

Много преди Брюксел да се сети

Европейската комисия и държавите членки, разположени в Арктика или в близост до нея, едва през 2026 г. се сетиха за проблемите. Неправителствени организации, учени, стартъпи и местни общности от години алармират за необходимостта от внимание, политическа подкрепа и огромно финансиране.

През 2023 г. базираната в Делфт стартъп компания Arctic Reflections разработва план за разпръскване на огромни количества морска вода върху леда в района на Северния полюс, за да забави топенето му. Инициатор е предприемачът Фонгер Ипма, според когото изменението на климата създава огромен проблем, който се развива много по-бързо от очакваното. Според климатичните модели, разработени от екипа му, Северният полюс може да остане напълно без лед през лятото за първи път още през 30-те или 40-те години на това хилядолетие. „Може ефектът от забавянето да е минимален, но да не правиш нищо не е опция“, коментира той в интервю за нидерландското електронно издание NRC. Според цифровите модели на стартъпа всяка година трябва да се обработва площ от 100 000 квадратни километра — 2,5 пъти по-голяма от територията на Нидерландия.

Реалистично ли е това? „По принцип би трябвало да може да работи“, казва, макар и малко неуверено, Херман Рушенберг, професор по атмосферно дистанционно наблюдение в същия университет. Самият той не участва в проекта и отстрани вижда редица предизвикателства. Едно от тях е логистичното осигуряване на десетки плаващи турбини в океана. За професора логистиката не е най-големият проблем. По-трудно ще бъде да се изчислят различните странични фактори, като морските течения и последиците за екосистемите в Арктическо море.

Михиел ван ден Брьоке, професор по полярна метеорология в университета в Утрехт, е колкото любопитен, толкова и скептичен по отношение на Arctic Reflections. „Знаем, че изкуственото запазване на леда може да работи. Това се прави успешно например при някои ледници в Алпите чрез разполагане на големи отразяващи платна над останалите ледени маси. Но тук говорим за Северния полюс и това е съвсем различен мащаб.“ За да проработи идеята, трябва да се разработят нови технически решения, които да позволят достигането на необходимия мащаб. Но със сигурност трябва да се приветства фактът, че подобни стартъпи правят опити. „Може би ще открият нещо полезно“, надява се той.

В допълнение към всички технически нововъведения набирането на колосална сума от над 10 млрд. долара изисква безпрецедентни политически и организационни усилия, както и международно сътрудничество. В университета в Кеймбридж има Център за изследване на климата, където се провеждат проучвания по този въпрос. Във Финландия действа младежкото движение Operaatio Arktis, в САЩ — неправителствената организация Ocean Visions, а в Уелс има стартъп компанията Real Ice.

Но дори ако проектът може да бъде разширен до необходимия мащаб, все още остава въпросът какво въздействие оказват изпомпването на морска вода и изкуственото създаване на лед върху арктическата екосистема. Ами ако заедно с морската вода инсталациите изхвърлят върху леда и риби, раци, планктон? Решението на един проблем понякога може да доведе до нови проблеми. Може ли това да бъде предотвратено? Именно това е един от въпросите, които учените искат да проучат по време на полевия тест.

Геополитическа хапка и битка за милиарди

Арктика има нужда от милиарди инвестиции за опазване на климата, но и от сигурност. Северният полюс вече не е пусто ледено поле. Районът се е превърнал в нов фронт на геополитиката, климата и суровините, както го определи преди време бившият командир на въоръжените сили Том Мидендорп. Докато Доналд Тръмп насочва вниманието си към Канада и Гренландия, Русия засилва военното си присъствие в Сибир. Причината се крие в изменението на климата и топенето на ледовете, които отварят нови корабоплавателни маршрути и правят ценните суровини по-достъпни.

Москва предприема действия за увеличаване на присъствието си на север. Появяват се нови корабоплавателни маршрути. Например северно от Русия се строят нови пристанища и се модернизират военни бази от времето на Студената война.

„Арктика ще бъде един от новите центрове на власт в света. Тези, които контролират Северния полюс, ще имат контрол и върху новите корабоплавателни маршрути, които се създават там. А с това — и върху част от световната търговия и достъпа до ценни суровини“, прогнозира Том Мидендорп. Той допълва, че контролът над арктическия регион скоро ще определя отчасти и глобалната стабилност.

Арктика ще играе роля в нарастващата конфронтация между НАТО и Русия. Важен аспект от нея е милитаризацията на района. Поради топенето на ледовете северните морски пътища скоро може да станат достъпни за Русия през цялата година, което би представлявало голяма стратегическа промяна. „Русия основно разчиташе на Черно море за достъп до океаните. Но скоро ще може да достига директно както до Атлантическия, така и до Тихия океан през север. Ето защо Русия сега инвестира сериозно във военно присъствие в Арктическия регион, за да се възползва максимално от този нов достъп“, коментира Мидендорп в интервю през 2025 г.

В момента 60% от Арктика е под знамето на Руската федерация. Русия систематично работи за изграждането на „желязна завеса на Севера“ чрез военно натрупване, енергийна политика и геополитически контрол. Тя отваря отново десетки бивши съветски бази, инсталира системи за противоракетна отбрана и разширява Северния флот с ядрени подводници, наред с други мерки. Страната постига и икономически напредък с мащабни проекти за добив на нефт и газ и производство на втечнен природен газ в Сибир, в които Китай също инвестира. За Русия е от решаващо значение да получи контрол над новите морски пътища. Това значително укрепва стратегическата ѝ позиция.

Ами местните?

Страни, които нямат територия в Арктика, също проявяват интерес към региона. Индия например обяви стратегия за Арктика през 2022 г. От 2008 г. страната има изследователска станция в района, тъй като топенето на ледниците влияе върху мусонните дъждове, които са от решаващо значение за индийското производство на храни, включително соя и ориз. Япония наблюдава арктическия регион, за да проучи научно как топенето на морския лед влияе върху обилните снеговалежи в Източна Азия. Затова много страни създават изследователски станции, особено на Шпицберген — уникална част от арктическия регион. Турция се присъедини към Договора от Свалбард през март 2025 г., за да може да провежда научни изследвания. Дори Северна Корея е подписала споразумението, въпреки че дейността ѝ е ограничена. Сингапур вече има статут на наблюдател в Арктическия съвет.

За коренното население в района ситуацията е тежка. Решенията често се вземат без неговото съгласие. В Гренландия, стратегически важен район заради минералните ресурси и географското си положение, външната намеса води до нарастваща съпротива.