СНИМКА: Infoobzor архив

Работодателските организации и синдикатите настояват за среща с правителството и преразглеждане на компенсациите за електроенергия. Индустрията предупреждава за риск от спиране на производства, загуба на работни места и нов инфлационен натиск.

Българският бизнес и синдикатите настояват за спешна намеса на правителството заради рязкото поскъпване на електроенергията на свободния пазар и нарастващите рискове за индустрията. Пет национално представителни организации – Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и КТ „Подкрепа“ – поискаха спешна среща с премиера Румен Радев, финансовия министър Гълъб Донев и министъра на енергетиката Ива Петрова.

В съвместно писмо от 29 октомври организациите предупреждават, че продължаващото увеличение на борсовите цени вече застрашава финансовата устойчивост на предприятията, заетостта и доходите на работещите. Според тях настоящите механизми за компенсиране на бизнеса не осигуряват навременна подкрепа и могат да задълбочат проблемите през предстоящия зимен сезон.

Искането идва на фона на ускоряващо се поскъпване на електроенергията, което поставя под натиск не само енергоемките производства, но и малките и средните предприятия, търговията и услугите.

Борсовите цени се удвоиха за четири месеца

Данните, представени от работодателските и синдикалните организации, показват сериозно ускоряване на ценовия натиск през втората половина на 2026 г.

През юни средната цена на електроенергията на пазарния сегмент „Ден напред“ е била 98,08 евро/MWh, докато през септември достига 166,24 евро/MWh. За октомври, по данни към 27-о число, средната стойност вече е 221,59 евро/MWh.

Това представлява увеличение от приблизително 126% спрямо юни и около 82% спрямо октомври 2025 г., посочват организациите. За 29 октомври е отчетена и дневна цена от 320,13 евро/MWh.

Особено тревожно според бизнеса е, че поскъпването се случва непосредствено преди началото на зимните месеци, когато потреблението традиционно нараства.

Високите цени на електроенергията се превръщат в сериозен фактор за конкурентоспособността на българските предприятия. За енергоемките производства те могат да доведат до съществено увеличение на себестойността, докато за по-малките компании проблемът е свързан и с ограничените финансови резерви и възможности за договаряне на по-благоприятни условия за доставка.

Компенсациите идват твърде късно

Основната критика на работодателите и синдикатите е насочена към действащите механизми за компенсиране на небитовите потребители на електроенергия.

С Решение № 730 на Министерския съвет от 18 септември 2026 г. е променен редът за предоставяне на компенсации за периода от 1 септември 2026 г. до 30 юни 2027 г.

Вместо ежемесечно изчисляване и изплащане на подкрепата, окончателните компенсации ще бъдат определени след приключването на десетмесечния период, като изплащането им е предвидено до края на декември 2027 г.

Междинна подкрепа се допуска единствено за месеците, в които средната борсова цена надвиши 180 евро/MWh. Същевременно базовата цена, спрямо която се изчислява компенсацията, остава 122,71 евро/MWh.

Това създава съществено разминаване между реалните разходи на предприятията и момента, в който те могат да получат финансова подкрепа.

Пример за този проблем е септември, когато средната борсова цена достига 166,24 евро/MWh. Макар тя да надвишава базовата стойност с повече от 43 евро/MWh, предприятията не получават текуща компенсация, тъй като цената остава под прага от 180 евро/MWh.

Допълнителна несигурност създава обстоятелството, че окончателният процент на компенсиране, който може да достигне до 80% от разликата, ще бъде определен с отделно правителствено решение след 30 юни 2027 г. в зависимост от наличните средства във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

На практика предприятията трябва да финансират увеличените си енергийни разходи със собствени средства или чрез допълнителен оборотен капитал, без да имат пълна яснота кога и в какъв размер ще бъдат компенсирани.

Енергоемката индустрия е изправена пред допълнителни ограничения

Отделен проблем според организациите представлява специалната програма за компенсиране на енергоемките потребители, разработена в съответствие с европейската рамка за държавна помощ CISAF.

Програмата обхваща периода от 1 юли 2025 г. до 30 юни 2028 г. и разполага с прогнозен бюджет до 334 млн. евро, от които до 124 млн. евро са предвидени за първия ценови период.

Макар механизмът да е насочен към предприятия, изложени на значителен риск от преместване на производството извън Европейския съюз, работодателите посочват, че условията за достъп са прекалено сложни и административно тежки.

Предвидени са ограничения за допустимите икономически дейности, допълнителни изисквания за аналитично отчитане и финансов контрол, както и задължение най-малко 50% от получената помощ да бъдат инвестирани в проекти за декарбонизация, енергийна ефективност, възобновяеми източници, съхранение на енергия или електрификация.

Тези инвестиции трябва да бъдат реализирани в срок до 48 месеца, като неизпълнението на условията може да доведе до връщане на предоставената помощ заедно със законната лихва.

Подобна конструкция съчетава краткосрочна подкрепа за текущите енергийни разходи с дългосрочни инвестиционни ангажименти. Според работодателските организации обаче тя не решава достатъчно бързо проблема с ликвидността на предприятията при внезапни ценови шокове.

Риск за производството, работните места и инфлацията

Предупрежденията на бизнеса и синдикатите надхвърлят непосредствените финансови затруднения на предприятията.

В писмото се посочват няколко възможни последствия от продължаващото поскъпване на електроенергията – ограничаване или спиране на производства, преминаване към непълно работно време, съкращения и забавяне на трудови възнаграждения.

Допълнителен риск съществува за предприятията, които работят по дългосрочни договори с фиксирани продажни цени и не могат да прехвърлят увеличените енергийни разходи върху клиентите си.

При други компании подобен натиск може да доведе до повишаване на крайните цени на стоките и услугите, което би създало допълнителни предпоставки за инфлация.

Така проблемът с цената на електроенергията постепенно излиза извън рамките на енергийния сектор и се превръща в риск за по-широката икономическа активност.

Особено уязвими са малките и средните предприятия, които разполагат с по-ограничени финансови резерви. За тях продължителният период на високи цени може да означава отлагане на инвестиции, загуба на конкурентоспособност или дори прекратяване на дейността.

Осем искания към правителството

Работодателските и синдикалните организации настояват за спешна среща в Министерския съвет, на която да бъдат разгледани действащите компенсационни механизми и възможностите за тяхното преразглеждане.

Сред основните предложения е да бъде обсъдена рамката за подпомагане на енергоемките предприятия, както и програмата за останалите небитови потребители.

Организациите поставят и въпроса за различното ценообразуване на природния газ от страна на „Булгаргаз“. Те настояват дружеството да прекрати разграничението между регулираните цени за топлофикациите и газоразпределителните предприятия и цените на свободния пазар за енергоемките индустриални потребители в рамките на договорените количества за 2026 и 2027 г., докато продължава периодът на екстремни цени.

Друго ключово искане е Министерството на енергетиката и Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ да представят публична икономическа обосновка за решението компенсациите да бъдат изплащани еднократно.

Бизнесът и синдикатите искат яснота за наличните средства във фонда, прогнозните разходи при различни ценови сценарии, източниците на финансиране и очаквания размер на подкрепата.

Предлага се също да бъдат проучени възможностите за допълнителен финансов ресурс чрез държавна гаранция, мостово финансиране или други инструменти, които да ограничат риска от недофинансиране на компенсациите.

Сред исканията е и създаването на постоянна работна група с участието на министерствата на енергетиката и финансите, работодателите и синдикатите. Тя трябва да наблюдава ежемесечно цените на електроенергията и да предлага корекции на компенсационните механизми.

Организациите настояват и за предварителни консултации със социалните партньори преди бъдещи промени в програмите за подпомагане, включително в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Високите енергийни цени поставят на изпитание конкурентоспособността

Съвместната позиция на работодателите и синдикатите показва, че поскъпването на електроенергията вече се разглежда не само като проблем за оперативните разходи на бизнеса, но и като потенциална заплаха за инвестициите, заетостта и икономическата стабилност.

Ключовият въпрос пред правителството е как да осигури достатъчно бърза и предвидима подкрепа за предприятията, без да създава неконтролируем финансов ангажимент за държавата.

Отлагането на компенсациите до края на 2027 г. може да ограничи непосредствения натиск върху публичния ресурс, но прехвърля значителна част от финансовата тежест върху предприятията в момент, когато те вече са изправени пред повишени производствени разходи.

В същото време дългосрочното решение не може да се изчерпва единствено с компенсации. По-голямата предвидимост на енергийните разходи, инвестициите в собствено производство и съхранение на електроенергия, както и подобряването на енергийната ефективност остават важни фактори за конкурентоспособността на индустрията.

Засега обаче непосредственият приоритет на работодателите и синдикатите е да се предотврати задълбочаването на ценовия шок през зимата.

В заключението на писмото организациите предупреждават, че времето за реакция е ограничено, и очакват правителството да потвърди дата и час за спешна среща.