СНИМКА: Wikipedia

Сблъсъкът между управляващите и търговските вериги достигна кулминацията си, след като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи колосална глоба на „Кауфланд България“, която пък заплаши да преразгледа инвестициите си у нас.

КЗК глоби „Кауфланд България“ със 75 653 706 евро за нелоялни търговски практики спрямо български производители на хранителни продукти.

Според антимонополната комисия, „Кауфланд“ изисква от доставчиците намаление на доставните цени на техните продукти, като се възползва от по-силната си позиция и договарянето е преимуществено в полза на собствените му търговски интереси в ущърб на доставчиците. Размерът на наложената санкция е 21 899 757 евро, които се равняват на 1,58 % от общия оборот на веригата за 2025 г.

Второто нарушение е недобросъвестно приспадане от доставните цени възнаграждения за предоставяни от веригата услуги на доставчици. Размерът на наложената санкция е 31 854 192 евро – 2,2% от общия оборот на веригата за м.г.

Третото нарушение се изразява в създаването, от страна на „Кауфланд“, на необосновани прегради пред доставчиците при договарянето на поискано от тях увеличение на доставните цени, като недобросъвестно се удължава и забавя преговорният процес. Размерът на наложената санкция е 21 899 757 евро – 1,58 % от общия оборот за 2025 г.

От „Кауфланд България“ в своята позиция отхвърлиха изцяло повдигнатите обвинения и наложените санкции. Търговската верига обяви, че ще защити правата си с всички законови средства пред българските и европейските институции, като настоява, че спазва стриктно приложимите национални и европейски разпоредби.

Санкционираната компания смята, че размерът на глобата е лишен от всякакво обективно основание и е напълно несъразмерен спрямо европейската практика. Според официалните данни на Еврокомисията общата сума на всички наложени глоби в целия ЕС в областта на нелоялните търговски практики в периода 2022-2024 г. възлиза на 41,9 млн. евро при 754 случая. „Единична санкция от такъв мащаб напълно пренебрегва утвърдените европейски стандарти за пропорционалност“, посочват от „Кауфланд“.

„При тези обстоятелства ще бъдем принудени да преразгледаме изцяло бъдещите си инвестиции в страната“, предупреждават от търговската верига. Компанията е имала планове да инвестира 200 милиона евро у през следващите три години.

Освен това „Кауфланд“ ще препоръча и на своята компания майка – Schwarz Group, да подложи за преразглеждане инвестиционните си планове в България на фона на тази ситуация.

„Кауфланд България“ е най-големият частен работодател в страната с екип от над 8000 служители, а Schwarz Gruppe (Kaufland и Lidl) е най-големият ритейл инвеститор в България.

Разследването на антимонополната комисия започна през юни 2025 г. със секторния анализ на пазара на храни и цялата верига на доставки – от производителя до търговеца на дребно.

Задълбоченото проучване на търговските отношения между участниците на пазара на доставка на селскостопански и хранителни продукти показа единствено опити за заобикаляне на забраните и прилагане на нови форми на нелоялни търговски практики, посочват от КЗК. Поради това през май 2026 г. КЗК се самосезира и образува две отделни производства срещу „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД и срещу „Максима България“ ЕООД, която управлява веригата „Т Маркет“. 

В хода на проучването по преписката срещу „Кауфланд“ в рамките на повече от пет месеца КЗК е изискала голям обем информация от търговската верига и от нейни доставчици и събрала доказателства. На базата на анализ на всички събрани доказателства комисията е установила, че в отношенията с конкретни производители през 2026 г. „Кауфланд“ е извършила въпросните нарушения на забраната за нелоялни търговски практики.

При определяне на имуществените санкции за всяко едно от нарушенията са взети предвид неговите тежест и продължителност и съответните неблагоприятни последици за конкретните доставчици, посочват от КЗК.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София-област в 14-дневен срок. КЗК е постановила незабавно прекратяване на нарушенията. За всеки ден на неизпълнение на постановеното незабавно прекратяване законът предвижда имуществена санкция в размер до 5% от среднодневния общ оборот на предприятието за предходната финансова година.