СНИМКА: Infoobzor архив

Метеорологичният феномен „Ел Ниньо“, който се формира в Тихия океан, ще допринесе за допълнително повишаване на глобалните температури с 0,1–0,2°C, засилвайки горещините в световен мащаб през оставащите месеци на 2026 г. и в началото на 2027 г. Това предупреждение отправи Световната метеорологична организация (СМО), цитирана от Bloomberg. Според експертите развитието на климатичните условия създава предпоставки за нов период на екстремно високи температури, засилени климатични аномалии и по-високи рискове от природни бедствия, пише investor.bg

Настоящата година вече е напът да се превърне в една от най-топлите, откакто се водят метеорологични наблюдения. През периода януари–септември 2026 г. средната глобална температура е била с 1,47°C над нивата от прединдустриалната епоха. Това показват данните в доклада на СМО за състоянието на световния климат, публикуван в понеделник, когато в Турция започна климатичната конференция COP31.

„Ние претоварваме метеорологичната обстановка, а „Ел Ниньо“ ще умножава рисковете“, заяви генералният секретар на СМО Селесте Сауло. По думите ѝ комбинацията между развитието на феномена и вече наблюдаваното състояние на глобалния климат през 2026 г. придобива мащаби, които трудно могат да бъдат описани с обичайните климатични оценки.

Глобалното затопляне продължава да надхвърля критичните прагове

Очакванията са през 2026 г. глобалните температури да останат с повече от 1,5°C над прединдустриалните нива. Това показват и данните на европейската служба за наблюдение на климата „Коперник“, оповестени миналата седмица.

Прагът от 1,5°C вече беше надхвърлен през 2024 г. – най-горещата година в историята на наблюденията. Според прогнозите на ООН световните температури ще се задържат над това равнище и като дългосрочна средна стойност.

Дори при най-благоприятния сценарий се очаква затопляне от около 1,8°C през настоящия век. Постигането му обаче ще изисква значително по-голямо намаляване на емисиите на парникови газове, причинени от човешката дейност, отколкото държавите са поели ангажимент да осъществят до момента.

Ако страните изпълнят настоящите си обещания за ограничаване на емисиите, светът все пак е напът да достигне затопляне от около 2,6°C, предупреждава ООН. Това поставя под въпрос способността на международната общност да ограничи дългосрочните последици от климатичните промени.

„Ел Ниньо“ ще засили климатичните аномалии

Настоящият епизод на „Ел Ниньо“ е най-силният, регистриран досега, посочва СМО. Феноменът представлява естествено климатично явление, свързано с периодично затопляне на повърхностните води в централната и източната част на екваториалния Тихи океан.

Това затопляне оказва влияние върху температурните модели и режима на валежите в различни части на света. В резултат се променя вероятността от настъпване на засушавания, наводнения, горещи вълни и други екстремни метеорологични явления.

Според прогнозите на СМО „Ел Ниньо“ ще продължи до февруари, като температурните аномалии в централната и източната част на екваториалния Тихи океан могат да достигнат 3,7°C. За сравнение, през март тази година отчетената аномалия е била едва 0,2°C.

Океаните продължават да акумулират топлина, морското равнище се покачва

Докладът на СМО отчита и ускоряване на покачването на морското равнище през последните десетилетия. За периода 2017–2026 г. то се е повишавало средно с 3,9 милиметра годишно, докато през 1993–2002 г. средният темп е бил 2,4 милиметра годишно.

През 2026 г. океаните продължават да се нагряват, което е показател за ускоряване на процеса, при който климатичната система на Земята акумулира топлина. По-високите температури водят до разширяване на океанската вода и съответно до покачване на морското равнище. Допълнителен фактор е топенето на ледовете.

Сериозни промени се наблюдават и в Арктика. През март тази година морският лед в региона е достигнал най-ниския или втория най-нисък максимален размер, регистриран досега.

Климатичните промени оказват влияние и върху енергетиката

В доклада се разглежда и отражението на екстремните метеорологични условия върху производството на възобновяема енергия през 2025 г. Данните показват различни тенденции в отделните региони на света, като климатичните условия оказват пряко влияние върху наличието на енергийни ресурси и търсенето на електроенергия.

В Европа производството на слънчева енергия е било над средното за периода, докато при вятърната енергия са отчетени стойности под обичайните нива. Същевременно търсенето на електроенергия, обусловено от температурните условия, е било по-ниско от средното.

Различна е ситуацията в Централна и Южна Африка, където валежите, имащи ключово значение за производството на хидроенергия, са били под средните стойности. В същото време търсенето на електроенергия в региона е било по-високо.

Тези тенденции показват колко силно климатичните условия могат да повлияят върху енергийните системи и колко важно е планирането на производството и управлението на ресурсите при променящ се климат.

Повече държави изграждат системи за ранно предупреждение

На фона на нарастващите климатични рискове се увеличава и броят на държавите, които разполагат със системи за ранно предупреждение при природни бедствия.

През 2025 г. 136 държави са съобщили за наличие на такива системи в сравнение с 56 преди десетилетие. Това представлява значителен напредък към изпълнението на целта на ООН за осигуряване на ранно предупреждение за цялото население на планетата до края на 2027 г.

Системите за ранно предупреждение имат ключово значение за ограничаване на човешките и икономическите загуби при екстремни метеорологични явления. Те позволяват на институциите и местните общности да предприемат навременни действия при очаквани наводнения, горски пожари, горещи вълни и други природни бедствия.

Предупрежденията на Световната метеорологична организация идват в момент, когато климатичната конференция COP31 отново поставя на дневен ред необходимостта от по-амбициозни действия за ограничаване на глобалното затопляне. Данните показват, че наред с намаляването на емисиите все по-важни стават адаптацията към климатичните промени, устойчивостта на енергийните системи и подготовката на обществата за екстремни метеорологични условия.