СНИМКА: Infoobzor архив

“Търсене на общото при запазване на различията” – така бе описано бъдещето партньорство между Китай и страните от Източна и Централна Европа по време на шестия академичен форум на високо равнище “Диалогът между Китай и Европа: разширяване на синергиите и създаване на взаимноизгодно бъдеще”. 

Събитето, което се проведе в хотел Маринела, бе организирано от Посолството на Китайската Народна Република в София, Института за партийна история и литература към Централния комитет на ККП, Китайската асоциация за публична дипломация, Национална българска асоциация “Един пояс един път” и Стопанския факултет към СУ Св. Климент Охридски. Форумът събра на едно място представители на водещите мозъчни тръстове от Китай и Централна и Източна Европа, като постави на фокус задълбочаването на стратегическото партньорство, което да носи взаимна изгода на двете страни – търсене на общото при запазване на различията. 

Първа направи приветствени слова Н.Прев. г-жа Дай Цинли – извънреден и пълномощен посланик на Китайската Народна Република в България. Тя подчерта изключително важната роля на Китайската икономика за развитието на света. Тя призова двете страни да се придържат към взаимно уважение, а Европейската комисия да превърне твърдението, че Китай е ключов партньор за Европа в конкретни действия. Г-жа Дай Цинли заяви, че Китай е готов да задълбочи и повиши нивото на сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа и че Българо-китайските отношенията в сферата на търговията, инвестициите, енергетиката и инфраструктурата стават все по-интензивни. 

На форумът присисътва още професор Атанас Георгиев, Декан на Стопанския факултет към СУ Св. Климент Охридски. Той подчерта, че още през 2007г. към Факултета е създаден Център за икономика и политика на Китай, който през годините подпомага академичния обмен, съвместните изследвания и научния диалог между двете страни. Проф. Георгиев добави: “Днешният форум се провежда в период на съществени промени в международната икономическа среда. Отношенията между Китай и Европа се развиват в условията на засилваща се технологична конкуренция, промени в индустриалните политики и нови предизвикателства пред международната търговия. Убеден съм, че академичните институции можем да допринесем за по-доброто разбиране на тези процеси чрез задълбочени изследвания и открити дискусии.”

Последен специално обръщение направи Уан Джунуей – Председател и научен сътрудник на Отдела за планиране на научните изследвания към Института за партийна история и литература към Централния комитет на ККП. Той се фокусира върху надслова на днешния форум – Търсене на общото при запазване на различията и взаимноизгодно сътрудничество. За него този подход е емблематичен за китайската дипломация в новата ера. Той цитира Си Дзинпин: „Мъдрите търсят общото, а неразумните се фокусират върху различията. Съмишлениците са партньори, но и онези, които търсят общото въпреки различията, също са партньори. Когато имаш повече приятели, пътят е по-лек.“ . 

Сътрудничеството между Китай и ЦИЕ в цифри

В първият тематичен панел под надслов “15-тата петилетка на Китай и визията за ЕС за 2030г” г-н Джан Шу, Председател и научен сътрудник на Отдела за планиране на научните изследвания към Института за партийна история и литература към Централния комитет на ККП, представи част от визията на китайската петилетката за периода 2026-2030г. Той заяви: „Фокусът на икономическото развитие се поставя изцяло върху реалния сектор и изграждането на модернизирана индустриална система с гръбнак от напреднало производство“

Той уточни, че наред с масови високотехнологични отрасли като роботика, нови материали и биофармацевтика, държавата насочва инвестиции към индустриите на бъдещето – квантови компютри, термоядрен синтез, изкуствен интелект и 6G мрежи. Екологичните цели на програмата са не по-малко амбициозни: намаляване на въглеродните емисии за единица БВП със 17% и изграждане на около 100 пилотни индустриални зони с нулеви нетни емисии на национално равнище. 

Като доказателство за устойчивостта на икономическия курс експертът цитира данни за първите девет месеца на текущата година, през които БВП на Китай отбелязва годишен ръст от 4,6%, а стоковият износ се увеличава с 6,4%. Особено динамична е търговията с партньорите от инициативата „Един пояс, един път“, където общият стокообмен е нараснал със 17,1% на годишна база.

Преминавайки към практическите измерения на свързаността между Азия и Европа, китайският представител акцентира върху развитието на железопътната мрежа China Railway Express. Към момента тя свързва 129 града в Китай с 236 населени места в 26 европейски държави, като общият брой курсове вече надхвърля 130 000 композиции, транспортирали стоки за над 520 млрд. долара.

„Китай през последните години постигна изключителни резултати в зеленото развитие, а производствата на възобновяема енергия и нови превозни средства заемат челно място в света. Държавите от Централна и Източна Европа също активно осъществяват зелен преход, поради което сътрудничеството в оборудването за чиста енергия и технологиите за съхранение на ток предлага огромен потенциал“, заяви лекторът.

По време на втория панел Лю Джън, също представител на Института за партийна история и литература, отбеляза ключовото значение на Глобалната инициатива за развитие, стартирала през 2021г., която получи подкрепата на над 130 държави и международни организации, 84 страни се присъединиха към „Групата на приятелите на инициативата“, бяха мобилизирани над 23 млрд. долара и стартираха над 1800 проекта в полза на повече от 30 милиона души.

Той добави: “В региона на Централна и Източна Европа резултатите също са видими. Успешното завършване на ключови инфраструктурни проекти като пристанище Пирея в Гърция, моста „Пелешац“ в Хърватия и магистралата „Север – Юг“ в Черна гора, както и навлизането на български закваски и сортове в Китай, довело до създаването на изключително успешната марка кисело мляко „Момчиловци“, доказват силата на нашето практическо партньорство.“

Какво представлява Форума за академичен обмен между водещи мозъчни тръстове от Китай и страните от Централна и Източна Европа

Този механизъм е иницииран от Националния висш мозъчен тръст към Института за партийна история и литература към ЦК на ККП в сътрудничество с мозъчни тръстове от редица държави от ЦИЕ. През изминалите десет години форумът изгражда трайна платформа за редовен обмен на идеи и конструктивен политически диалог между изследователите от Китай и Централна и Източна Европа.

През изминалите години събитието се е провеждало в градове като Варшава, Будапеща, Белград и Пекин, превръщайки се във важна част от общата мрежа за партньорство между академичните общности на Китай и региона. В рамките на форума учени от множество държави обсъждат задълбочено ключови теми като изграждането на общност със споделена съдба за човечеството, съвместното изграждане на „Един пояс, един път“ и стимулирането на модернизацията, давайки съществен принос за развитието на отношенията.

Тази година се навършват 10 години от създаването на Форума за академичен обмен между водещи мозъчни тръстове от Китай и страните от Централна и Източна Европа.