СНИМКА: Infoobzor архив

Китай няма нужда да преодолява търговските бариери на Европа. Той може да се развива вътре в тях.
Китайските компании създават производствени мощности и мрежи от доставчици в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), което може да им позволи да придобият по-голям контрол върху технологиите и суровините, от които се нуждае европейската промишленост.

Китай все по-активно оспорва позициите на Европейския съюз в секторите на високотехнологичното производство, които помогнаха на Европа да устои на първия „китайски шок“, променил световната промишленост през първото десетилетие на XXI век. Китайските компании се конкурират с европейските в химическата индустрия, машиностроенето, производството на високотехнологично оборудване и автомобили, като все по-често ги изпреварват както по цена, така и по качество.

Според данните на Евростат търговският дефицит на ЕС с Китай се е увеличил почти четирикратно през последното десетилетие – от около 100 млрд. евро през 2014 г. до над 370 млрд. евро през 2025 г., или приблизително 1 млрд. евро дневно.

Франция и Германия се опитват да противодействат на тази тенденция чрез по-строги мерки за търговска защита. Ограниченията върху вноса обаче няма да постигнат много, ако китайските инвестиции, собствеността върху предприятия и контролът върху ключови технологии възпроизведат същите зависимости вътре в единния европейски пазар.

Търговският дефицит на ЕС с Китай продължава да нараства

Като процент от БВП през 2025 г.

Търговският дефицит на ЕС с Китай продължава да нараства

В млн. евро

Поглед на изток

Централна и Източна Европа изглежда заема ключово място в стратегията на Китай за разширяване на икономическото му присъствие в Европа.

Докато търговският дефицит на ЕС с Китай се задържа около 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Съюза от 2014 г. насам, в някои държави от ЦИЕ той нараства рязко.

Например дефицитът на Словения в търговията със стоки с Китай се е увеличил от 2,5% на 16% от БВП за този период. В Полша той е скочил от 8,9 млрд. евро до 34,3 млрд. евро, което се равнява на около 5,2% от БВП. Дефицитът на Чехия се е увеличил почти четирикратно до 22 млрд. евро, или приблизително 8% от БВП, а този на Унгария се е утроил до 10,4 млрд. евро, което представлява около 6% от БВП.

Инвестициите и корпоративните връзки допълнително задълбочават тази зависимост. През 2025 г. потокът от китайски преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) към ЕС се е доближил до 16,8 млрд. евро, а натрупаната стойност на китайските инвестиции в Съюза е достигнала приблизително 95 млрд. евро, сочат данни на Евростат и Rhodium Group.

Докато в миналото по-голямата част от китайските преки инвестиции в Европа бяха съсредоточени в Германия, Франция и държавите от Бенелюкс, през последните години интересът се измества на изток.

Според анализ на Rhodium Group от 2021 г. насам Централна и Източна Европа е привлякла повече от половината китайски преки инвестиции в ЕС и Великобритания. Делът на региона е още по-голям, ако бъдат включени и държавите от Западните Балкани.

Унгария е привлякла най-голям дял от новите инвестиции след пандемията от COVID-19 – 44% през 2023 г. и 23% през 2025 г.

Натрупани китайски преки чуждестранни инвестиции в ЕС по държави

В млн. евро

Рязкото увеличение на китайските инвестиции в ЦИЕ се дължи до голяма степен на мащабни проекти във веригата за производство на електрически автомобили.

Китайските производители на електромобили и батерии CATL, BYD и Sunwoda изграждат значителни производствени мощности в Унгария.

Словакия привлече инвестиции от китайската компания за батерийни технологии Gotion. В страната ще бъде разположен и нов завод на Volvo, собственост на китайския автомобилен производител Geely.

Междувременно Сърбия, която разполага със значителни мощности в стоманодобива и производството на мед, е подписала договори с китайските автомобилни компании Minth, Shanghai Automotive Chassis (SHAC), BMTS Technology и Xingyu Automotive.

Според сръбското правителство споразуменията предвиждат инвестиции за около 1 млрд. евро и разкриването на близо 1700 работни места в производството на автомобилни компоненти.

Те включват и изграждането на нов завод за роботика в град Шабац, представян като първата в Европа производствена база за масово производство на хуманоидни роботи.

Тези инвестиции могат да създават работни места, да стимулират икономическия растеж и да ускоряват енергийния преход. В дългосрочен план обаче те могат и да отслабят конкурентоспособността на ЕС.

Прехвърлянето на ключови високотехнологични производства под контрола на китайски компании крие риск да задълбочи зависимостта на Европа от външни вериги на доставки и да отслаби местните иновации и научноизследователската и развойната дейност.

Първо защита, след това конкуренция

Европа се стреми да ограничи достъпа на Китай до своите потребителски пазари и промишлени сектори. Но настоящата френско-германска инициатива за по-бързо прилагане на защитни търговски мерки и по-строг контрол върху чуждестранните инвестиции в целия ЕС изглежда недостатъчна и закъсняла.

Водещото предложение на Европа – Актът за ускоряване на промишлеността (Industrial Accelerator Act) – не предлага решение на основните проблеми, които подкопават конкурентоспособността на европейските производители.

Освен това предвиденият механизъм за проверка на инвестициите до голяма степен би оставил извън обхвата си контрола, упражняван от китайски компании чрез крайната собственост, чуждестранните субсидии и концентрацията на веригите за доставки. А именно тези фактори са особено важни при оценката на нарастващата зависимост на Централна и Източна Европа.

Допълнителен проблем е разпокъсаността на политиките в рамките на ЕС.

Инвестиционна сделка може да бъде изгодна за отделна държава членка, но същевременно да отслаби общата преговорна позиция на Съюза спрямо Пекин.

За да преодолее този проблем, Европа вероятно се нуждае от постоянен механизъм за координация на икономическата сигурност. Той трябва да обединява органите, отговарящи за търговската политика, конкуренцията и националния контрол върху инвестициите, така че рисковете да бъдат установявани, преди инвестиционните решения да станат необратими.

На фона на задълбочаващата се политическа фрагментация в държавите от ЕС обаче перспективите за създаването на подобен орган изглеждат ограничени.

В крайна сметка протекционизмът може да помогне на Европа само донякъде.

Той не е в състояние да компенсира структурните проблеми на европейската икономика, сред които са високите цени на енергията, разпокъсаните капиталови пазари и бавният темп на индустриалните иновации.

За да преодолее тези слабости, Европа вероятно ще трябва да изгради истински енергиен съюз и да увеличи инвестициите в технологични иновации.

Изграждането на търговски бариери може да спечели време на Европа, но само по себе си няма да доведе до реална промяна.