СНИМКА: 3E-news

Американският долар се задържа близо до най-високото си равнище от 19 месеца в петък и се насочи към най-силното си седмично представяне от два месеца насам. Основната подкрепа за щатската валута дойде от рязкото покачване на доходността по американските държавни облигации и нарастващите очаквания, че Федералният резерв може да предприеме по-агресивно затягане на паричната политика още през следващия месец.

В същото време японската йена отново се доближи до психологически важната граница от 160 йени за долар – равнище, което поставя валутните пазари в повишена готовност за евентуална намеса на японското правителство.

Доларовият индекс DXY, измерващ представянето на американската валута спрямо кошница от шест основни валути, достигна 103,18 пункта, задържайки се близо до най-високото си ниво от април 2025 г. За седмицата показателят се очаква да нарасне с 0,9% – най-силното му седмично повишение от септември насам.

Еврото поскъпна символично с 0,1% до 1,1059 долара, но остана малко над най-ниското си равнище спрямо щатската валута от април 2025 г. За седмицата единната европейска валута губи 0,7%, което я поставя на път към най-големия ѝ седмичен спад от края на септември.

Инфлационните опасения връщат на дневен ред по-агресивния Фед

Основният двигател на последното поскъпване на долара е промяната в очакванията за следващите действия на Федералния резерв.

Няколко представители на американската централна банка предупредиха през седмицата, че инфлацията в САЩ остава упорито висока и все още не показва достатъчно убедителни признаци за устойчиво забавяне. Част от тях дори сигнализираха, че биха подкрепили увеличение на основната лихва с 50 базисни пункта, ако ценовият натиск не отслабне.

Според инструмента FedWatch на CME пазарните участници вече оценяват на 14,5% вероятността за подобно по-голямо увеличение на лихвите през следващия месец. Само седмица по-рано тази вероятност беше нулева.

Това е съществена промяна в пазарните нагласи. Досега инвеститорите до голяма степен се ориентираха към сценарий за по-умерена парична политика, но последните инфлационни сигнали и коментарите на централните банкери връщат на преден план риска от ново затягане.

Допълнително напрежение създаде и изявлението на американския президент Доналд Тръмп, че САЩ не се нуждаят от споразумение с Иран. Коментарът засили опасенията относно сигурността на доставките на енергийни суровини от Близкия изток и доведе до повишаване на инфлационните очаквания.

Поскъпването на петрола е особено чувствително за пазарите, тъй като по-високите енергийни цени могат да забавят отслабването на инфлацията и да принудят Фед да запази рестриктивната си политика за по-дълго време.

Показателно за промяната в настроенията е движението на двугодишните американски държавни облигации. Доходността им се повиши с общо 34 базисни пункта през последните две търговски сесии – най-рязкото двудневно увеличение от три години и половина. Последното отчетено равнище е 4,8602%.

Тъй като двугодишните облигации са особено чувствителни към очакванията за бъдещата политика на Фед, рязкото покачване на доходността им показва колко бързо инвеститорите преоценяват перспективите за американските лихви.

По-високата доходност прави доларовите активи по-привлекателни за международните инвеститори и увеличава предимството на американската валута спрямо конкуренти като еврото и йената.

Йената отново доближава опасната граница от 160 за долар

Японската валута остана под силен натиск, като се търгуваше около 159,89 йени за долар. Това е близо до най-слабото ѝ равнище от началото на септември.

За седмицата йената е загубила около 0,9% от стойността си спрямо долара и се насочва към най-големия си седмичен спад от септември насам.

Преминаването на границата от 160 йени за долар отново се превръща в ключов тест за японските власти. В четвъртък валутният курс за кратко достигна това равнище, което провокира нови предупреждения от Токио.

Японският финансов министър Сацуки Катаяма заяви в петък, че правителството ще реагира по подходящ начин на прекомерната волатилност на валутния пазар.

Предупреждението не е случайно. В края на юли Япония вече похарчи 15,4 трилиона йени (96,47 млрд. долара), за да подкрепи националната си валута, след като тя се срина до най-ниското си равнище от четири десетилетия – 163,99 йени за долар.

Проблемът пред японската централна банка е, че дори перспективата за постепенно нормализиране на паричната политика в страната засега не е достатъчна, за да компенсира разширяващата се разлика между доходността в САЩ и Япония.

Анализатори на MUFG отбелязват, че преоценката на очакванията за по-рестриктивна политика на Фед е увеличила предимството на американските лихви и засега надделява над подкрепата за йената от очакванията за допълнително нормализиране на политиката на Японската централна банка.

Според тях обаче приближаването на курса към 160 йени за долар прави допълнителните залози за поскъпване на долара спрямо японската валута все по-непривлекателни от гледна точка на съотношението между потенциалната печалба и риска.

Австралийският долар също усеща натиска

Австралийският долар е сред най-слабо представящите се основни валути през последните седмици. Той е поевтинял с около 2,5% за последния месец спрямо американската валута, което го превръща в най-лошо представящата се валута от групата на десетте най-търгувани валути.

Австралийският долар е и единствената валута от тази група, за която пазарите вече калкулират понижения на лихвите през следващата година.

Последната му котировка беше 0,6802 щатски долара.

Швейцарският франк се търгуваше сравнително стабилно на равнище 0,835 за долар, оставайки близо до едномесечен минимум спрямо американската валута.

Технологичните акции и криптовалутите остават под натиск

Валутните пазари следят внимателно и сътресенията в технологичния сектор. Акциите на технологични компании са подложени на натиск на фона на опасенията за необходимостта от огромни инвестиции, затрудненията при финансирането и засилващия се регулаторен натиск. Допълнителна несигурност създават и новините около ръководството на Nvidia, включително напускането на главния изпълнителен директор Дженсън Хуанг, посочено в материала на Reuters.

Карол Конг, валутен стратег в Commonwealth Bank of Australia, предупреждава, че евентуална нова рязка разпродажба на фондовите пазари може да се окаже негативна за долара.

Според нея обаче американската валута може да запази силната си инерция в краткосрочен план, особено ако предстоящите изказвания на представители на Фед потвърдят готовността на централната банка да реагира по-решително на инфлационния натиск.

На пазара на суровини петролът се движеше разнопосочно в петък, но се очертаваше да отчете втора поредна седмица на понижение. Фючърсите на сорта Брент се задържаха почти без промяна на 95,79 долара за барел, докато американският лек суров петрол WTI поевтиня с 0,4% до 88,38 долара за барел.

На криптопазара разпродажбите продължиха. Биткойнът загуби 4% от стойността си до 68 587 долара, падайки под психологическата граница от 70 000 долара и достигайки най-ниското си равнище от август. Етерът също поевтиня с над 4% до 1925,59 долара.

Какво означава това за пазарите?

Последните движения показват, че инфлацията отново се превръща в основния фактор, определящ посоката на глобалните финансови пазари. Инвеститорите започват да се подготвят не просто за по-продължително задържане на високите лихви в САЩ, а дори за възможността от ново увеличение с 50 базисни пункта. Това променя оценките за доходността на облигациите, валутните курсове и цените на рисковите активи.

За долара перспективата остава положителна в краткосрочен план. По-високата доходност по американските облигации и очакванията за по-рестриктивна политика на Фед създават сериозно конкурентно предимство на американската валута. Ако инфлационният натиск се запази, доларовият индекс може да продължи възходящото си движение.

За еврото и останалите основни валути рисковете са предимно в посока надолу. Разширяването на лихвения диференциал в полза на САЩ прави долара по-привлекателен, а това може да засили натиска върху единната европейска валута.

Йената остава най-уязвимото звено на валутния пазар. Приближаването към 160 за долар увеличава вероятността от директна намеса на японските власти. Това създава риск от внезапни и резки движения на валутния курс, особено при ниска пазарна ликвидност.

За фондовите пазари комбинацията от по-високи лихви и скъпо финансиране е неблагоприятна. Технологичните и растежните компании са особено чувствителни към повишаването на доходността, тъй като по-високият дисконтов процент намалява настоящата стойност на очакваните им бъдещи печалби. Това може да задълбочи корекциите в технологичния сектор и да засили търсенето на по-защитни инвестиции.

Петролът остава ключовият инфлационен риск. Въпреки очертаващото се второ поредно седмично понижение на цените, напрежението около Иран и сигурността на енергийните доставки може бързо да промени посоката. Ново поскъпване на суровината би затруднило Фед и останалите централни банки в борбата с инфлацията.

В по-широк план пазарите навлизат в период, в който всяка нова инфлационна статистика, изказване на представител на Фед или геополитическа новина може да предизвика значителни промени в инвестиционните нагласи. Основният въпрос вече не е само кога ще започне следващото облекчаване на паричната политика, а дали инфлацията няма да принуди централната банка на САЩ отново да затегне условията за финансиране.

Тази промяна в очакванията е в основата на сегашното поскъпване на долара и може да се превърне в определящ фактор за международните финансови пазари през следващите седмици.