СНИМКА: Infoobzor архив

Европейските лидери са сред най-ревностните привърженици на мащабната електрификация като средство за намаляване на зависимостта от вносни енергийни суровини. Значителна част от политиките на Европейския съюз са насочени именно към тази цел. Въпреки това през миналата седмица цените на електроенергията в ЕС скочиха до над 600 евро за мегаватчас заради продължителен период на слаби ветрове, а изкопаемите горива продължават да осигуряват над 70% от крайното енергийно потребление в Общността. Оказва се, че електрификацията е много по-лесна за планиране, отколкото за осъществяване, коментира специализираното издание Oilprice.com.

През юли тази година Европейската комисия представи план, чиято амбиция е Европа да се превърне в първия „електрически континент“. Стратегията предвижда делът на електроенергията в крайното енергийно потребление да нарасне от сегашните 23% до 46% през 2040 г.

На практика това означава удвояване на дела на електроенергията в енергийния баланс на ЕС. Брюксел обаче не се стреми просто към увеличаване на производството и потреблението на електричество. В съответствие с енергийните политики от последното десетилетие, чието прилагане се ускори след 2022 г., основната цел е възможно най-голяма част от електроенергията да се произвежда от възобновяеми източници, предимно слънце и вятър.

На теория този подход изглежда напълно обоснован. Той предполага намаляване на зависимостта от енергийни доставки от държави, които ЕС възприема като геополитически противници или които са въвлечени във военни конфликти, оказващи влияние върху цените на енергийните ресурси.

В този контекст електроенергията, произведена на територията на Съюза, безспорно изглежда по-привлекателна алтернатива. Предизвикателството обаче става значително по-голямо, когато към изискването за местно производство се добави и условието електроенергията да бъде генерирана предимно от нискоемисионни възобновяеми източници.

Ценовите сътресения разкриват уязвимостта на електроенергийния пазар

Последните колебания на европейските борсови цени на електроенергията са показателен пример за това предизвикателство.

Миналия понеделник (9 ноември) вечерта цените надхвърлиха 600 евро за мегаватчас, като основната причина беше рязкото отслабване на вятъра, задвижващ вятърните турбини в Северозападна Европа.

Енергийният преход често се представя като възможност за поевтиняване на енергията, без това да застрашава сигурността на доставките. Случилото се през миналата седмица обаче, което далеч не е изолиран случай, поставя под съмнение подобни очаквания.

Както отбелязва Bloomberg, производството на електроенергия от вятърни и слънчеви мощности в Северозападна и Централна Европа се очаква да остане ниско до сряда заради бавно придвижващ се атмосферен фронт, който носи безветрено и облачно време в някои от най-големите електроенергийни пазари в региона.

Това поставя въпроса доколко разумно е европейската енергийна система да разчита в толкова голяма степен на вятърната и слънчевата енергия през зимните месеци. Сезонните метеорологични особености би трябвало да бъдат сред основните фактори при определянето на дългосрочните цели за електрификация.

Енергийната сигурност измества климатичните аргументи

Вместо да постави тези ограничения в центъра на дискусията, Европейският съюз продължава да разширява амбициите си за електрификация. Подкрепа за ускоряването на този процес изразява и Турция, която тази година е домакин на климатичната конференция COP31.

Показателно е, че водещият аргумент за електрификацията все по-често е енергийната сигурност, а не толкова намаляването на въглеродните емисии.

Според редица участници в COP31 ускоряването на електрификацията трябва да се осъществи чрез по-масово навлизане на електрическите автомобили, замяна на отоплението с природен газ с термопомпи и изграждане на допълнителни вятърни и соларни мощности. Именно те трябва да осигурят електроенергията, от която една силно електрифицирана икономика неизбежно ще се нуждае.

Тук обаче възникват два фундаментални въпроса – сезонните колебания в производството от възобновяеми източници и необходимостта от мащабна модернизация на електроенергийните мрежи.

Тези проблеми вече присъстват в европейския политически дебат, но конкретните практически решения остават ограничени.

Европейската комисия оценява, че само модернизацията на електроенергийните мрежи ще изисква инвестиции за над половин трилион евро до 2030 г.

Отвъд финансовите разчети обаче реалният напредък остава недостатъчен. Вероятната причина е, че осъществяването на толкова мащабни инфраструктурни проекти е изключително сложно, а необходимите инвестиции неизбежно създават допълнителен натиск върху крайните цени на електроенергията.

Зимният недостиг на вятър и слънце остава системен проблем

Сезонните колебания в производството от вятърни и слънчеви електроцентрали са друго съществено предизвикателство пред европейския енергиен преход.

Всяка зима Европа се сблъсква с явлението, известно като Dunkelflaute – продължителни периоди на слаби ветрове и ограничено слънчево греене, които водят до рязко намаляване на производството на електроенергия от тези два източника.

Това не е извънредно събитие, а повтаряща се сезонна закономерност.

Всяка година тя принуждава държавите с най-голям инсталиран капацитет от вятърни мощности да увеличават използването на електроцентрали, работещи с изкопаеми горива, или да разчитат в по-голяма степен на внос на електроенергия от съседни страни, включително такива със значително ядрено производство.

Тази зависимост също има своята икономическа цена.

Ниските газови запаси увеличават рисковете за Европа

Допълнително усложнение е състоянието на европейските газови резерви. Тази година Европейският съюз навлиза в зимния сезон с най-ниските запаси от природен газ, регистрирани досега. Енергийният анализатор Джон Кемп предупреждава, че до края на зимата запасите могат да се понижат до критично ниски равнища.

Подобен сценарий изглежда вероятен дори ако температурите се окажат по-високи от първоначалните прогнози. В крайна сметка зимата в Северното полукълбо остава най-студеният сезон от годината, независимо колко мека е тя.

Това означава, че Европа трябва едновременно да управлява рисковете, свързани с променливото производство на възобновяема електроенергия, и да гарантира достатъчни количества природен газ за отопление, индустрията и електроенергийния сектор.

Източник: 3Е-news

Политическите амбиции се сблъскват с икономическите ограничения

С други думи, едно е електрификацията на крайното енергийно потребление да бъде разглеждана като стратегическа концепция, а съвсем друго – тя да бъде приложена в реалната икономика. Някои анализатори смятат, че финансовите предизвикателства са сериозни, но преодолими.

Именно така ги определя Рон Бусо от Ройтерс, според когото необходимите инвестиции представляват огромно, но управляемо предизвикателство. За онези, които в крайна сметка ще трябва да платят сметката за този преход, ситуацията обаче може да изглежда по съвсем различен начин.

В продължение на години европейските граждани и предприятия получаваха обещания за евтина, чиста и надеждна енергия.

Днес обаче Европа все още е далеч от постигането на първите две ключови условия за конкурентоспособна икономика – достъпни цени и сигурни доставки.

В този контекст чистата енергия, разглеждана като част от трите основни приоритета, може да не се оказва толкова водеща за потребителите, колкото предполагат политиците.

Електрификацията има смисъл, но не на всяка цена

Електрификацията като инструмент за намаляване на зависимостта от вносни енергийни ресурси има ясна икономическа и стратегическа логика.

Много по-спорен обаче е подходът, при който този процес се обвързва преимуществено с развитието на вятърната и слънчевата енергия.

Разработването на местни енергийни ресурси там, където те са налични, остава тема, на която се отделя сравнително малко внимание в европейския дебат.

Показателно е, че дори Германия демонстрира готовност да разработва собствени находища на природен газ в Северно море.

Подобен прагматичен подход към използването на местните енергийни ресурси би могъл да има по-значимо място в европейската политика за енергийна сигурност.

Защото в крайна сметка успехът на електрификацията няма да се измерва единствено с постигнатите климатични цели или с дела на възобновяемите източници в енергийния баланс, а и със способността на Европа да осигури достъпна, надеждна и конкурентоспособна енергия за своята икономика.