Горещо

Доказаха ли Тръмп, Путин и Си, че са по-малко влиятелни, отколкото си мислят?

СНИМКА: Wikipedia

В момента, в който стана ясно, че тристранната среща на върха в четвъртък няма да сложи край на войните в Украйна или Газа, нито ще постигне споразумение за технологията на суперчиповете, нито ще намали ядрените арсенали, всички решиха, че всичко се свежда до „визуалния ефект“. И наистина имаше „оптиката“. През двата дни на ръкувания и фотосесии камерите ни предоставиха изобилие от хореографирани кадри и не беше трудно да се разграничат победителите от загубилите, пише Dnes.bg. Там беше президентът Путин, който прескачаше по сцената с изтеглена ръка, хващайки Тръмп под благосклонния поглед на Си, който умело изигра ролята на щедър домакин на двама възбудени, остаряващи войнолюбци. По-късно там беше осемдесетгодишният президент Тръмп, който задряма, докато участниците в срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АПЕК) продължаваха да говорят монотонно. След това дойде ред на самата тристранна среща. Беше избрана кръгла маса, но в Китай, за разлика от Камелот, кръглите маси не означават равенство. Беше ли това, тогава, наистина моментът „Ялта 2.0“, както се опасяваше Европа и с който се хвалеха защитниците на този нов световен ред, в който Си председателства като primus inter pares?

Може би е изглеждало така, особено когато в съвместното им комюнике бяха критикувани ООН и Международният наказателен съд. Ако има организации, които представляват „световен ред“, способен да държи мощните нации под контрол, то това са именно те. Но наблюдателите трябва да отчетат и липсата на съдържание, неспособността да се вземат каквито и да било практически мерки, дори по отношение на реформата на ООН. Те говориха за увеличаване на доставките на рафинирани нефтопродукти. Това е завуалирана препратка към последиците от войната в Иран, но едва ли е сензационно разкритие, че ефектът върху глобалните енергийни доставки не е бил положителен. Изявлението не беше нито израз на подкрепа за САЩ, което е невъзможно, предвид руската и китайската опозиция срещу войната, нито за Иран, чието блокиране на Ормузкия проток се отхвърля от Москва и Пекин.

Ако трите световни велики сили не могат да се споразумеят за пътя напред по отношение на Иран и Украйна, как ще успеят да си поделят останалата част от света? Властта, както каза председателят Мао, идва от цевта на пушката. Ялта 1.0 беше безмилостна, но също така беше възможна само защото трите държави, представлявани от Чърчил, Рузвелт и Сталин през 1945 г., бяха победителите в най-кървавата война, която историята някога е познавала. Те си направиха взаимни отстъпки – най-вече съветският контрол над Източна Европа, защото народите им не биха търпели подновяването на този конфликт в нова, може би дори по-кървава форма. По същия начин нациите в Европа и Азия, осеяни с трупове, едва ли имаха сили да се оплакват, да не говорим за съпротива.

Сега светът е съвсем различен.

Иран и Украйна показаха, че всъщност е възможно да се противопоставиш на предполагаемите титани. Мао нарече САЩ „хартиен тигър“; може би всички тези суперсили сега са хартиени тигри. Възходът на Китай може да изглежда неудържим, но страната все още не може да принуди Тайван да се подчини на волята ѝ. Преди да прибегне до военни действия, Китай ще трябва да запълни празнините, оставени от гигантската, продължила години чистка на генералите, проведена от Си. Една инвазия би застрашила не само и без това забавилото се икономическо чудо на Китай. Дори ако Си, Тръмп и Путин искаха да сключат споразумения от типа на Ялта, не е ясно какво точно биха поискали.

САЩ, ако не и самият Тръмп, се противопоставят на европейските искания на Путин. Единствената отстъпка, която Китай всъщност иска по отношение на Тайван, зависи в същата степен от Конгреса, колкото и от американския президент. А Тръмп, обезсилен от междинните избори, е толкова противоречив, че дори след десетилетие на публичната сцена никой не знае дали иска „Америка на първо място“ или Америка като един от трите центъра на сфери на влияние. Има нещо абсурдно в призивите на европейските лидери, които искат да бъдат чути на фона на вниманието, насочено към голямата игра за власт в Шънджън. Но те са прави, когато казват, че все още няма разпределение на сферите на влияние. И дори да има такова, никой не знае как точно би изглеждало.

(Visited 11 times, 11 visits today)

Be the first to comment on "Доказаха ли Тръмп, Путин и Си, че са по-малко влиятелни, отколкото си мислят?"

Leave a comment

Your email address will not be published.


*


This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.