Българската стопанска камара (БСК) е против инкриминирането на неплащането на осигурителни вноски, предвидено в раздел IV-ти “Престъпления против осигурителната система“ от глава 23-та на проекта на нов Наказателен кодекс.
Законопроектът поставя в общ режим на наказателна отговорност неплащането на осигурителни и здравни вноски, и на данъци и такси. Подобно аналогично третиране е в противоречие с Конституцията, която постановява, че общественото и здравно осигуряване е право, докато плащането на данъци е задължение, пише в свое становище организацията. Няма основание за наказателно преследване при неупражняване на права, за разлика от случаите на неизпълнение на задължения, твърдят експертите.

Според работодателската организация наказателна отговорност само за работодателя и освобождаването от нея на работниците и служителите е неоправдано, несправедливо и дискриминационно. Общественото осигуряване е функция и последица на трудовите правоотношения. Сключването на трудови договори по своя характер е доброволно и свободно действие на две договарящи се страни. Конституцията изрично гарантира тази свобода по отношение на работниците и служителите. В чл. 48, ал. 3 и 4, Конституцията на РБ постановява, че всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа и никой не може да бъде заставен да извършва принудителен труд. Освен това, според закона разпределението на осигурителните вноски е в съотношение 60% за работодателя и 40% за работниците и служителите, т.е. отговорността следва да е споделена.

Законопроектът предвижда наказателна отговорност за работодателите, без да даде определение на понятието. Приложимо е определението на §1. от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, според което „Работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационнно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение…“. С оглед постановката за вината като задължителна предпоставка за търсене на наказателна отговорност, такава не може да бъде налагана по отношение на преобладаващата част от работодателите, твърди организацията.

Държавата също е работодател и задължено лице по Кодекса за социално осигуряване. Прилагането на чл.339 от законопроекта би поставило под заплаха от наказателно преследване високопоставени длъжностни лица, в т.ч. ключови за стабилността и развитието на страната фигури, като министър-председателя, министъра на финансите, министъра на правосъдието и т.н.

Законопроектът не третира случаите на неплащане на осигурителни вноски от самоосигуряващи се лица и други осигурители, като по този начин поставя в неравностойно положение работодателите спрямо останалите лица, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски.

Текстът, според който се инкриминира неплащането на осигурителни вноски, когато работодателят „обяви възнаграждение в по-малък размер от действително изплащаното на осигуреното лице“, не е съобразен с разпоредбите на Кодекса за социалното осигуряване. Осигурителните плащания са дължими върху осигурителен доход, който в редица случаи не е в пряка зависимост от възнаграждението на осигуреното лице. Такъв е случаят, когато лицето получава възнаграждение, което е по-ниско от минималния осигурителен доход (праг) за професията в съответната икономическа дейност, или възнаграждение, което е по-високо от максималния месечен размер на осигурителния доход. Изплащането на възнаграждението няма отношение към заплащането на осигурителните вноски. Вноските се дължат включително и върху неизплатени възнаграждения.

Въпросът засяга трудовите и осигурителни отношения, поради което следва да бъде предварително обсъден в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Подобни наказателни мерки и репресивни текстове срещу бизнеса няма в нито една европейска страна.