След Драгалевски манастир, Кремиковски манастир, Боянска църква- едни от най-емблематичните храмове, днес ще ви представим някои по-малко известни, но също толкова приятни места за разходка край София.

9. Еленишки манастир „Св. Богородица“ е основан през XVI. Най-интересна е църквата. Най-старият от трите стенописни слоя по стените датира от XVII в. Последни подобрения се правят през 1863 г. от майстори от Самоковската школа. цялостната реставрация на фреските е завършена през 2005 г. Свещенослужения се извършват в празничните дни.

10. Лозенски манастир „Св. Спас“ е основан през Средновековието. Сегашната църква датира от 1821 г. като е изписана първо през 1847 г. и още веднъж от Никола Образописов и учениците му през 1869 г.. Сред светците засилено са представени тези с български корени начело със св. Иван Рилски, както и Св. Борис (Михаил), Св. Патриарх Евтимий, Св. Никола Нови Софийски, Св. Георги Нови Софийски, Манстирът е действащ, девически.

11. Лозенски манастир „Св. ап. Петър и Павел“. Предполага се, че е бил голям мъжки манастир, разрушен при нахлуването на османците през 1382 г..Поради лесната си достъпност , не е възстановен, но мястото остава оброчно за местните жители. Църквата на сегашния манастир е осветена през 2005 г.. Манастирът е действащ, девически.

12. Германски манастир „Св. Иван Рилски“. Според легендите манастирът е основан през X в. на място, където Св. Иван Рилски е живял преди да се оттегли в Рила. Днешният храм датира от 1885 г. великолепните икони са дело са дело на самоковските майстори Иван и Никола Доспенски. През 1928 г. манастирът е предаден във владение на „Ефория Зограф“ в Св. гора, Атон (Гърция). Действащ.

13. Бистришки манастир „Св. Йоаким и Ана“ е изграден на мястото на манастира „Св. Петър, съществувал тук  през IX- X в. Днешната черква е осветена през 1950 г.. Построена е върху могилен некропол, като под черковния наос се намира запазена антична гробница (IV-нач. на V в.), в която се слзиа по каменни стълби откъм притвора. Върху клоните на вековни дъбове са окачени камбаните на манастира. Действащ, мъжки.

14. Кокалянски манастир „Св. Арх. Михаил“. Намира се на трудно достъпна тераса над пътя за Самоков. основан е през XIII в.. Добива известност като книжовен център през XVII в. Възстановен през 1858 г. със средствата на игумен Хрисант. Сегашната църква е от 1898 г. Действащ, мъжки.

15. Пасарелски манастир „Св. Петър и Павел“ възниква около съществуващ параклис. Изображенията в предверието са от 1878 г., а в наоса от 1880 г.Необичайно е изобразен ктиторът и игумен на манастира Васил Иванов- коленичил в молитвена поза. Стилът е примитивен, фигурите-несъразмерни, колоритът е интензивен с преобладаващо синьо. Отворен само сутрин в празнични дни.

16. Обрадовски манастир (кв. Бенковски) „Св. влкм. Мина“. Легендата разказва, че манастирът съществува от Античността. През Средновековието тук има християнски комплекс 40 параклиса, който постепенно изчезва след Кръстоносните походи и османското нашествие. През 1942 г. до откритите останки от постройки започва строеж на нов храм. В притвора на църквата се пази икона на Св. Мина, която се смята за чудотворна. Храмът е действащ, девически.

17. Илиенски манастир „Св. пророк Илия“. Той е един от малкото манастири разположени в полето. При разкопки са открити кости и черепи, свидетелство за масово клане, вероятно, около Кръстоносните походи. В църквата има три етапа на градеж и стенописи: XI-XII в., XIII-XIV в. и XVII в. Стенописите от последната част са с надписи на български език, а за вероятен автор е сочен Св. Пимен Зографски. Притворът е от 1832 г., а зографската работа е на Тома Вишанов от Банската школа. В църквата се служи само на големи празници.