Зелената идея събира много хора на улицата да припомним протестите за Странджа, за Карадере, но хората не припознават Зелените организации като партия, за която да гласуват. Една от причините е, че зелените партии са няколко и трудно хората разпознават коя какви идеи защитава. В България много организации наричат себе си зелени, но у нас всеки може да се нарече както си поиска. Реално от политическите партии в Европейските зелени влизат една стара организация Зелената партия, която е учредител на Европейските зелени и затова все още е пълноправен член. Но заради последните си действия може да бъде изключена, заради някои действия, които противоречат на политиките на Европейските зелени. Втората партия от България, пълноправен член на европейските зелени  са Зелените. Но за пореден път се вижда, че наличието на толкова голям брой политически организации обърква хората. Умишлено се създават организации, за да се създава впечатление за разнобой между зелените организации, какъвто всъщност няма.

И докато у нас е типичен български синдром, че има и фалшиви зелени, в Западна Европа е ясно, че зелените са зелени и толкова. Хората могат лесно да проверят кой кой е в тези организации, ако се загледат в лицата на хората вътре и делата, които защитават. Реално разлика между политиките и идеите на Зелените в България и на европейските Зелени няма. Проблемът идва от това, че Зелените сме все още сме на шест години, а в Европа са на 26 години, смята Борислав Сандов, съпредседател на партия „Зелените“.  Те са имали повече време да се докажат, докато ние тук не. По-големият проблем според мен е въпрос на ценности, смята той. Това, че нямаме представителство от България в групата на Зелените-  четвъртата по големина в ЕП показва много ясно едно нещо. Видно е, че там където има зелени в политиката, в управлението държавите са на първите места по икономическо развитие, а там където няма държавите са много назад каквато е ситуацията при нас. Българите предпочитат да повтарят грешките си и да избират едни и същи лица без да гласуват за реални идеи. Затова ще продължаваме да бъдем гладни и бедни като народ. Естествено че трябва да има стандарти и избор между самите организации, реална конкуренция, която се позовава на брой членове и свършена работа.

От около 15 години е създадена платформата bluelink, която обединяваше екологични организации като се позоваваше на брой членове и идеология. Тя работеше на този принцип, имаше изисквания, които всяка организация трябва да изпълни. Така се създаваше реална конкуренция между организациите и с вътрешни избори се посочваше кой ще влезе в различни обществени и консултативни съвети на национално ниво. Ние бяхме пример за много други сектори. По време на ГЕРБ това беше  разрушено и в удобство на управляващите или на големи компании се пробутаха всякакви организации без представителност и без реална дейност, които успяха да се включат във всякакви такива съвети. Така се получи тотално хаотичен процес,  в който всеки може да се включи навсякъде. Реалното представителство се вижда, когато хората излязат за определена кауза на улицата. Ясно се вижда кои организации получават обществената подкрепа и коя организация колко е значима. И докато постоянно има коментари, че зелените са платени, то няма до момента доказателства затова. В България всички сме зелени от тези, които не искат да се презастроява българското Черноморие, не искат ГМО и не искат шистов газ до онези, които искат да използват природата, за да строят, да разпространяват мутирали плодове и зеленчуци и ползват разрушаващи и замърсяващи технологии.