Снимка: iStock by Getty Images

Какво ще прави човекът, когато машината сама открива повредата, прогнозира търсенето и управлява производствения процес? Според анализ на Българската стопанска камара отговорът няма да бъде просто „нищо“. Част от рутинните задачи могат да бъдат автоматизирани, докато хората ще поемат повече функции по настройване, контрол, интерпретация на резултатите и реакция при нестандартни ситуации.

Това е една от посоките, очертани в аналитичния доклад „Бъдещето на професиите и уменията в индустриалните сектори“. Изследването използва методите Futures Thinking и Strategic Foresight и разглежда хоризонт от над 10 години. Авторите са анализирали общо 525 сигнала за промяна – 496 в десет икономически сектора и още 29 сигнала с потенциално отражение върху всички тях.

Сред разглежданите области са хранителната промишленост, химическата индустрия, металургията, производството на мебели, енергетиката, дървообработването, управлението на отпадъците, логистиката и транспортът, както и хотелиерството и ресторантьорството.

ИИ вече не само анализира – може да управлява процеси

Един от най-съществените сигнали в анализа е промяната в ролята на изкуствения интелект. Докладът описва посока, при която ИИ постепенно преминава от инструмент за генериране на текст, изображения и анализи към система, която може да участва в реални оперативни решения.

Сред конкретните примери са откриване на нови сплави и химически формули, определяне на цени в реално време, прогнозиране на търсенето и ресурсите, предвиждане на повреди и аварии, както и управление на транспортни, логистични и енергийни системи. Така се преминава от модел, в който ИИ „анализира“, към модел, при който системата може да вземе решение и да задейства действие във физическата среда.

Докладът посочва и друг конкретен сигнал – развитието на автономни пазари, в които роботи могат да бъдат „наемани“ за изпълнение на определени задачи. Разглежда се и възможността хуманоидните роботи да се превърнат от технологична разработка в търгуван актив.

Някои професии няма да изчезнат, а ще се променят

Авторите не намират в анализираните сигнали основание да се очаква масово изчезване на цели професии. По-ясно се очертава друга промяна – автоматизиране на отделни задачи и трансформиране на съществуващите професии.

Например технологията може да поеме въвеждането и обработката на структурирани данни, повторяемите изчисления, сортирането и окомплектоването, резервациите и част от визуалните проверки, когато те могат да бъдат извършвани от сензори.

За сметка на това остават задачи, при които е необходимо човек да реагира на нестандартна ситуация, да общува с други хора, да носи отговорност или да следи за спазването на регулации и изисквания за безопасност.

Това означава и промяна в ролята на работника. Вместо да извършва една и съща операция многократно, той може да задава цели на автоматизираната система, да я конфигурира, да следи резултатите и да се намесва при отклонения.

От ремонт след повредата към предотвратяването ѝ

Друг конкретен пример е промяната в поддръжката на производственото оборудване. Вместо техникът да бъде повикан след повреда, системата може да следи параметрите на машините и да сигнализира за вероятен проблем предварително.

В анализа тази промяна е описана като преход „от реактивна към предиктивна работа“ – прогнозиране и предотвратяване на аварии и производствен брак, използване на симулации, оптимизация и автоматично възстановяване.

Това променя и изискванията към специалистите. Те ще трябва да разбират не само конкретната машина, но и данните, автономните системи и правилата за безопасност и сигурност.

Появяват се нови хибридни роли

Докладът очертава професии, които комбинират знания от няколко различни области. Сред възможните нови роли са специалисти по одит и контрол на автономни системи, експерти по киберустойчивост, регулаторна проследимост и валидиране на решенията, взети от автоматизирани системи.

При инженерите, химиците и технолозите например се очаква не толкова отпадане на професията, колкото разширяване на нейния обхват. Наред с техническите знания ще са необходими разбиране на екологичните, икономическите и социалните ефекти от използваните технологии.

Друг пример е т.нар. „паспорт“ на продукта. Според анализа могат да се появят специалисти, които следят целия жизнен цикъл на даден продукт – от произхода на суровините и използваната енергия до възможностите за ремонт, повторна употреба, разграждане и управление на отпадъците.

Човешкият труд може да стане по-скъп

Автоматизацията не означава непременно, че всичко човешко ще бъде заменено. Напротив – анализът посочва възможност човешкото присъствие да се превърне в характеристика на премиум услугите.

Това може да се случи особено в хотелиерството и ресторантьорството, производството на мебели, дървообработването и хранителната индустрия, където ръчният труд и занаятчийските умения могат да бъдат позиционирани като отличителна характеристика на продукта или услугата.

Така например в бъдещия пазар може да съществуват едновременно автоматизирана услуга и по-скъпа услуга, която предлага човешко обслужване.

Как ще изглежда работното място?

Докладът разглежда и промени в самата организация на труда. Сред възможните модели са смесени екипи от хора и автономни системи, при които машините изпълняват определени задачи, а хората задават цели, следят резултатите и се намесват при изключения.

Друг сценарий предвижда дистанционно управление на автономни системи. Човек може да управлява флотилия от машини от разстояние, като физическото му присъствие остава необходимо при монтаж, авария, проверка на качеството или преминаване към ръчен режим.

Работното време също може да се промени. Вместо фиксиран осемчасов ден анализът разглежда модел, при който работата се организира около конкретни проекти и резултати.

Какви умения ще са нужни?

Една от най-конкретните промени е преместването на фокуса от механичното изпълнение към преценката. Докладът посочва като все по-важни решаването на проблеми, справянето с нестандартни ситуации, творческото мислене, способността за разсъждение и извеждане на заключения.

На практика това означава, че човек, който работи с автоматизирана система, няма да трябва просто да знае как да я включи. Той ще трябва да разбира защо системата е взела дадено решение, да прецени дали резултатът е коректен и да знае кога е необходимо да се намеси.

Три възможни сценария за пазара на труда

Анализът не предлага една прогноза, а разглежда различни възможни сценарии.

При сценария „Умни машини, сръчни ръце“ технологиите се използват, за да подпомагат работниците при недостиг на кадри. Сред конкретните примери са екзоскелети, ергономични системи и колаборативни роботи.

В сценария „Стъклен под“ рутинните операции се стандартизират за автономни системи. Компаниите, които могат да си позволят автоматизация, я внедряват, докато други компенсират недостига на кадри чрез внос на работна сила. Анализът разглежда и възможност за над 30% ценова разлика между „човешка“ и автоматизирана услуга.

Третият сценарий – „Етичен алгоритъм“ – предполага широко използване на автоматизация и автономни системи, но при задължително обясняване на решенията на алгоритмите, участие на синдикатите, фондове за справедлив преход и регионални програми за преквалификация.

Въпросът вече е как ще се промени конкретната работа

Изводът на анализа не е, че една професия просто ще бъде заменена от машина. По-скоро се очертава разделяне на задачите – машините поемат повторяемите операции, а хората остават по-ангажирани с контрола, нестандартните ситуации, безопасността, отговорността и взаимодействието с други хора.

Затова промяната може да се усети първо не в названието на професията, а в ежедневните задачи. Операторът може да се превърне в човек, който управлява автоматизирана система; техникът – в специалист по прогнозна поддръжка; инженерът – в експерт, който съчетава технически знания с познания за данни, регулации и безопасност.

Именно тази постепенна промяна в съдържанието на труда е сред основните въпроси, които анализът на Българската стопанска камара поставя пред бизнеса и образованието за хоризонт от 10 и повече години.