Нови регулации за търговските вериги предизвикаха недоволството на компаниите и на асоциацията за модерна търговия. В сряда беше внесен в НС законопроект, който ще бори монополите от депутата от „Коалиция за България“ Корнелия Нинова. Той въвежда понятието значителна пазарна сила, не става дума за господстващо положение. Но това е компания, която има възможности, технологично развитие, влияние, оборот, с които може да влияе на производители и доставчици, уточни Нинова. Това понятие ще важи и за други сектори-например бензиностанциите, не само пазара на търговията.

В срок до три месеца Комисията за защита на конкуренцията ще трябва да определи веригите, които имат значителна пазарна сила. В същото време търговксите вериги ще трябва да изпратят общите си условия за договори на КЗК, която да ги одобри и впоследствие да ги обявят на интернет страницата си. Депутатът от левицата Корнелия Нинова заяви пред bTV, че текстът е обсъден със заинтересованите страни. Йордан Матеев от Сдружението за модерна търговия обаче каза, че документът не е изготвен с участието на търговските вериги и е вреден за тях. Според него се дават твърде много правомощия на КЗК и тя става законодателен орган, който ще изготвя „черен списък” на компаниите. Глобата, която веригите може да отнесат, е 10% от оборота на компанията. „Абсурдно е подобни глоби да се отнасят за сектор, чийто дял е най-малък в ЕС”, коментира Матеев.

Нинова не се съгласи с тезата, че подобни практики не са популярни в ЕС. Тя поясни, че Европейската комисия е издала „зелена книга”, в която са обяснени порочните практики.

Двамата с Матеев се разминаха и относно това дали след законодателните промени цените в хипермаркетите ще се повишат. Според нея след отпадането на различни видове такси, които големите компании налагат на малките производители, ще е по-евтино в хипермаркетите. Според представителя на търговските вериги те ще вървят нагоре. Във Франция е въведен подобен модел на свръхрегулации, който довежда до 5% спад в цените първите години, но след това тя плавно се увеличава с до 10 пункта и спрямо Германия например цените са по-високи. Матеев предложи вместо да се стига до свръх регулации, да се даде възможност за саморегулация на пазара, да се съберат всички заинтересовани страни и да се обединят в общи мерки за регулиране на пазара.

„Ако държавата се намеси в ценообразуването, може да нанесе щети на търговци, производители и потребители”, възрази Матеев.

10 големи вериги държат само 1/3 от пазара, останолото се пада на по-малки и най-малки магазини. Всеки човек може да реши къде да отиде.

Нинова обаче веднага се обоснова като каза, че производителите нямат такава свобода, защото нямат право да доставят на по-ниска цена никъде другаде, а при напускане на веригата и избор на друга се плащат неустойки. не може да се плащат входни такси, такси за рождени дни, което увеличава цената, обяви Нинова. Затова с премахването на допълнителните, ненужни такси, цената би трябвало да се намали, обясни още тя.

Матеев се съгласи, че веригите натискат за ниски цени, но проблемът е във връзка с ниските доходи у нас, с лихвите, сивия сектор, ниските субсидии за нашите стопани. Не е нормално пък и пазарчетата отсреща да предлагат по-ниски цени с около 20% и да не плата данъци, аргументира още проблема Матеев.

Спор създаде и проблема с плащането навреме. Според Нинова веригите все още бавят плащания към производители като даде пример с верига, която избира да направи инвестиции в друга страна вместо да се издължи към доставчик. Матеев посочи обаче, че плащат в някои случаи в срокове под 30 дни в зависимост от стоката, а не по законовия срок от 70 дни.

Много от критиките са за нарушения и проблеми, които вече са решени. не всички вериги имат допълнителни такси към доставчиците или забавят плащанията.

Нинова подчерта, че между двете четения на закона все пак ще има време за предложения на търговските вериги.