Очаква се общият брой на хоспитализациите за 2014 година да надмине 2 млрд. при 1,4 млрд. лева, отделени за болнични разходи. Така справките сочат, че средно един на трима българи се очаква да премине или е преминал хоспитализация тази година. Тези данни на Здравната каса цитираха от КНСБ на конференция за реформите в здравеопазването.
От анализа, изготвен от КНСБ става ясно, че за пет години броят на хоспитализациите, които са били около 1,7 млн. през 2010 г., както и болничните разходи, които за 2010 г. са близо 1,1 млрд. лв. растат с много бързи темпове. Болниците поглъщат ресурс, който не се ползва ефективно и вместо хората да се приемат в краен случай, то болниците са се превърнали в най-лесния начин за лечение, посочи преди седмици и директорът на НЗОК Румяна Тодорова.
Принципът парите следват пациента по някакъв странен начин се изроди.
Шест високотехнологични болници
Затова едно от предложенията на участниците в конференцията е да се обособят шест високотехнологични болници във всеки от шестте икономически района на страната. Те ще извършват всички възможни услуги. В същото време част от сегашните болници за активно лечение да се трансформират в такива за долекуване, продължително лечение и рехабилитация, коментираха експертите.
Частните и публични разходи за здраве
„Държавата не съдейства за заделяне на достатъчно публични ресурси за здравеопазване, но протекционира и активно съдейства за създаването на лечебни заведения и разкриването на нови дейности. Тези дейности също се финансират от ресурсите на здравната система, въпреки че често не отговарят на здравните потребности”, се посочва в изследването. Стана ясно, че в същото време съотношението между публични и частни разходи за здравеопазване в България е 54 към 46, което е прецедент в Европейския съюз (ЕС). Като пример бяха дадени страни като Хърватска, Унгария и Словакия, където това съотношение е съответно 84.9 към 15.1, 69.4 към 30.6 и 65.9 към 34.1.
Броят на болниците нараства, като държавните и общинските болници са общо 190, а частните – 108. Броят на последните се е увеличил значително спрямо 2007 г., когато те са били едва 71.
Укриване и неплащане на здравни вноски
„Недостигът на ресурси в здравната система е породен и от укриването на неплащането на здравноосигурителни вноски”, подчерта президентът на КНСБ Пламен Димитров и допълни, че един от начините за осигуряване на повече средства, за който КНСБ настоява много отдавна, е именно криминализирането на подобни деяния.
Д-р Бойко Пенков – заместник-министър на здравеопазването, който също участва в конференцията, подчерта, че е възможно да се преразгледат начините за финансиране на здравната система. За него е дискусионен въпросът дали ще има институция, която да плаща, и дали изобщо ще съществуват клинични пътеки. Според него, след като пациентите и солидарността са основният приоритет, е възможно в България да проработи моделът на Испания, където са преминали от здравно осигуряване към бюджетно финансиране.
От здравно осигуряване към бюджетно финансиране
Освен върху финансовите средства за системата, акцент бе поставен и върху все по-намаляващия брой квалифицирани медицински кадри в населените места, освен София. Въпреки че броят на лекарите е над средния за ЕС (386,3 лекари на 100 хил. души население), налице са огромни диспропорции в отделните региони. Лекарите, които работят в столицата, представляват 28,3% или близо 1/3 от всички лекари в страната. По подобен начин седят нещата и със специалистите по здравни грижи, чийто брой, обаче, е по-нисък от средния за ЕС. Около 1/5 от тези специалисти работят в София.
1/3 от лекарите са в София
„Всички са недоволни от здравната система в страната – пациенти, лекари, изпълнители на медицинска помощ и институции”, изрази съжаление д-р Иван Кокалов. „Нашата среща е точно за това – да демонстрираме единство и натиск към политиците за решаване на проблемите в здравеопазването”, подчерта още той. „Обърнахме здравето на търговия и започнахме да гледаме на пациента като на ходещ портфейл“, каза Кокалов, който представлява синдикатите в здравеопазването. Той призова тези, които носят отговорност за присвояването на 1,4 млрд. от здравните ни вноски, да намерят 328 милиона лева, за да актуализират бюджета на касата за тази година.
Предложенията- допълнително здравно осигуряване, правилна оценка на услугите и електронно здравеопазване
Сред останалите предложения, върху които се обединиха участниците в конференцията са свързани със създаване на здравна стратегия за развитието на системата, която да включва планиране в дългосрочен времеви хоризонт и да отчита миграционните процеси и мотивация на медицинските специалисти за работа в България. Чрез стратегията трябва да се цели оптимизиране на здравноосигурителния модел, изграждане на реален обществен контрол върху публичните средства за здраве и развитие на социалния диалог.
В предложенията има още идеи за явно определяне на правата и задълженията на здравноосигурените лица чрез подаване на декларации за липса на доходи, увеличаване на броя на вноските за възстановяване на правата, ограничаване на правата на лицата без вноски и други.
Представена бе и идеята за развитие на допълнително здравно осигуряване (застраховане) в доброволни фондове над гарантирания от държавата основен пакет от дейности.
Сред останалите искания са приемане на специфичен закон за регистрация и финансиране на лечебните заведения, създаване на единни методики от Министерство на здравеопазването за остойностяване на дейностите и услугите в болничната помощ, както и въвеждане на електронни здравни карти, електронни здравни досиета, електронни рецепти и други.



Be the first to comment on "Всеки трети българин е бил в болница през 2014 г."