България може да изгуби 1,2 млрд. евро по Програмата за развитие на селските райони, съобщи служебният министър на земеделието Васил Грудев. До края на годината трябва да бъдат разплатени 337 млн. евро по правилото n+2, каза той. Бюджетът за усвояване през тази година е 398 млн. евро по ПРСР, като до момента са разплатени едва 61 млн. евро.Отделно трябва да се реши проблемът с липсата на сертифициращ орган за плащанията по общата селскостопанска политика. В момента под въпрос са плащания за над 1.65 млрд. лв. (842 млн. евро), направени в периода от 30 октомври 2013 до 30 октомври 2014 г.

България е без сертифициращ орган по ПРСР от 16 октомври 2013 г. В същото време Министерството на земеделието и храните се опитва да избере такъв чрез обществена поръчка от май 2013 г. До момента два търга са провалени, като в момента в ход е трета обществена поръчка. Европейската комисия е изпратила до момента пет писма по този проблем. За нея е неразбираемо как повече от година страната не може да избере сертифициращ орган. Това, което съм успял да извоювам, е отсрочка да имаме сертифициращ орган до 30 януари 2015 г., каза Грудев.

Служебният земеделски министър е недоволен от работата на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). Той нарече „абсолютно безобразие“ престоялите повече от година проекти по селската програма на диванчето в кабинета на бившия шеф Мирослав Николов.

Правителството на Пламен Орешарски изпрати концепцията за директните плащания по общата селскостопанска политика (ОСП) в Брюксел в последния ден на срока – 31 юли. Тя предвижда само активните земеделци да получават субсидия до 1250 евро годишно, а за големите фермери се въведе таван от 300 хил. евро за помощите от ЕС.

Директните плащания ще стават по нов модел от 2015 г., като в следващите пет години за българските фермери са отпуснати 5.3 млрд. евро, което е средно по 750 млн. евро годишно. В момента 80 хил. земеделски стопани получават подпомагане. Техният брой се предвижда да се увеличи, защото прагът от 10 декара обработваема земя ще падне на 5 декара, независимо какви култури се отглеждат. Това са 67 хил. нови потенциални получатели на евросубсидии, сочат данните на земеделското министерство.

Невъзможно е всички земеделски стопани, обработващи 5 дка, да получат по 1250 евро подпомагане годишно, защото чисто математически няма как да стане, каза Грудев. Тази мярка за директно подпомагане на най-малките стопани беше обявена от лидера на ДПС Лютви Местан като революция в земеделието.

По схемата за подпомагане на дребните стопанства годишно ще се разпределят 10% от евросубсидията за единица площ, което е около 75 млн. евро годишно. В момента 45 хил. дребни фермери обработва 5 дка, а още 67 хил. – 10 дка земя. Това означава, че потенциалните получатели са 112 хил. земеделци. Средно по 670 евро годишно ще могат да получат дребните фермери при условие, че всички предпочетат такова подпомагане. Малко вероятно е обаче всички да го заявят, защото кабинетът „Орешарски“ въведе като задължително изискване само „активните фермери“ да имат право на такова подпомагане.

Според даденото определение активният фермер трябва да обработва най-малко половината от декларираната от него земеделска площ, а една трета от доходите му да идват от селско стопанство. Освен това активният фермер задължително трябва да се регистрира като земеделски производител.

Това означава, че земеделските стопани, които в момента получават подпомагане на единица площ, няма да могат да се възползват от новата схема, освен ако не се регистрират като земеделски производители.

Грудев не уточни дали ще има промени в определението за „активен фермер“, което е от изключителна важност за право да се получава помощта.

Промени ще има и в индикативните схеми за обвързаното с производството подпомагане, каза Грудев, без да обясни какви ще са те. Обвързаното с производството подпомагане е отделен ресурс от пакета на директните плащания, който се използва за насърчаване на чувствителни сектори в земеделието като овощарство, зеленчукопроизводство и животновъдство.

Кабинетът „Орешарски“ беше заложил 13% от общия ресурс, което е около 98 млн. евро годишно, да отиват за обвързаната подкрепа на фермерите. От тях 60% бяха предвидени за животновъдите, а останалите 40% за производителите на плодове и зеленчуци, което предизвика скандал и взаимни обвинения между браншовите организации на последното заседание на парламентарната комисия по земеделие.

Най-вероятно служебният кабинет ще промени бюджетите за отделните сектори по обвързаната подкрепа. Спорен е и моментът дали да се плаща на декар или на произведена продукция.

Нормативните документи за въвеждането на промените трябваше да са готови до края на юли. Амбицията ми е наредбите да са готови до края на мандата на служебното правителство, каза Грудев.

До края на годината трябва да са готови и институциите, които ще изпълняват прилагането на новите схеми по директните плащания и новата Програма за развитие на селските райони.

Между 5 и 10 млн. лева ще са загубите за българските производители, които правят износ за Русия. Така руското ембарго остави българската стока в страната-износът на праскови, кайсии почти замря, защото другите европейски страни вече заляха пазара, включително и българския. Сега нашите плодове се борят с продукцията от Полша и Гърция.