Снимка: архив 3е-news/БТА-АР

Фондовите пазари в най-големите страни от Западна Европа започнаха седмицата без съществена промяна, но постепенно подобриха представянето си и в края на сесията всички водещи индекси затвориха на положителна територия. Инвеститорите оценяваха едновременно политическите рискове в региона, новите икономически данни, движението на цените на петрола и поредицата от корпоративни новини.

В центъра на вниманието останаха политическите събития в Испания и Франция. Испанският премиер Педро Санчес обяви разпускането на парламента и провеждането на предсрочни избори на 29 ноември. Решението последва отхвърлянето от парламента на два жилищни декрета, предложени от правителството му, и засили несигурността около бъдещата икономическа политика на страната.

Санчес заяви, че е необходимо „по-широко, прогресивно парламентарно мнозинство“, което да позволи на правителството да продължи програмата си за реформи. За финансовите пазари обаче предсрочните избори означават допълнителна политическа несигурност в момент, когато инвеститорите вече са чувствителни към състоянието на публичните финанси в Европа.

Още по-сериозен остава проблемът във Франция. Инвеститорите очакват засилване на политическото напрежение преди президентските избори догодина, докато правителството залага на мерки за икономии за 54 млрд. евро в бюджета за 2027 г. В същото време в страната се проведоха протести заради недостатъчното финансиране на образованието.

Особено показателна беше реакцията на пазара на държавни облигации. Доходността по 10-годишните френски държавни ценни книжа достигна най-високото си ниво от юли 2002 г. насам. Това е важен сигнал, тъй като по-високата доходност увеличава разходите по обслужването на държавния дълг и може допълнително да ограничи възможностите за бюджетни стимули.

Икономическите данни дават смесени сигнали

На икономическия фронт данните също не бяха еднозначни. Цените на производителите в еврозоната са се увеличили през август с 8,2% на годишна база, което е най-бързият темп от февруари 2023 г. насам. Резултатът надхвърли минимално очакваното от анализаторите увеличение от 8,1%, след ръст от 5,8% през юли.

На месечна база производствената инфлация се ускори до 1,9% от 1,6% през предходния месец. Това подсказва, че ценовият натиск във веригата на производство отново се засилва и може да усложни задачата на Европейската централна банка.

В същото време окончателните данни на S&P Global показаха подобрение на икономическата активност. Общият PMI индекс на еврозоната се повиши до 53,1 пункта през септември спрямо 52 пункта през август – най-високото равнище от април 2023 г. Резултатът съвпадна с предварителната оценка и консенсусната прогноза.

Третото тримесечие се очертава като най-силното за икономиката на еврозоната от второто тримесечие на 2022 г. насам. Така пазарите получават противоречив сигнал: икономическата активност се подобрява, но инфлационният натиск и високата доходност по облигациите остават сериозни рискове.

Петролът и еврото остават под наблюдение

На петролните пазари движението беше разнопосочно. Очакванията за увеличаване на глобалното предлагане надделяха над продължаващите геополитически рискове в Близкия изток. Фючърсите на WTI поевтиняха с 0,14% до 90,98 долара за барел, докато Brent поскъпна с 0,12% до 102,41 долара за барел.

Еврото междувременно достигна 17-месечно дъно спрямо щатския долар. Слабостта на единната валута е показателна за нарастващата предпазливост на инвеститорите към европейските активи на фона на политическите рискове, високата доходност по облигациите и несигурността около фискалната политика на водещи държави от еврозоната.

Повечето европейски индекси обърнаха посоката

До обед общият индекс Stoxx Europe 600 се повиши с 0,1% до 632,18 пункта. FTSE 100 нарасна с 0,3%, а испанският IBEX 35 добави 0,7%. Германският DAX се понижи с 0,2%, FTSE MIB загуби 0,2%, а френският CAC 40 спадна с 1%.

Следобед обаче настроенията се подобриха и всички основни индекси обърнаха посоката. Stoxx Europe 600 приключи с ръст от 0,39%, почти два пъти над нивото му по обед. Най-силно се представи испанският IBEX 35 с повишение от 1,16%, следван от италианския FTSE MIB с 0,68%.

Корпоративните новини бяха сред основните двигатели на отделните акции.

Акциите на френската Schneider Electric се сринаха с 10,1%, след като компанията обяви придобиването на американския разработчик на софтуер PTC за 22,6 млрд. долара. Това е най-голямата сделка в историята на Schneider Electric, а реакцията на инвеститорите показва опасения относно цената и финансовото натоварване от мащабното придобиване.

Акциите на Akzo Nobel поскъпнаха с 2,2%, след като нидерландската компания обяви продажбата на бизнеса си с декоративни бои в Югоизточна Азия на японската Nippon Paint за 1,2 млрд. евро.

Deutsche Telekom увеличи пазарната си капитализация с 0,7%. Компанията очаква да намали непреките си разходи с около 2,5 млрд. евро до 2030 г. спрямо нивата от 2023 г., като важна роля за това ще имат изкуственият интелект и автоматизацията.

Автомобилният сектор също се представи добре. Книжата на BMW AG се повишиха с 0,1%, Volkswagen добави 1,5%, Mercedes-Benz – 1,3%, Renault – 2,3%, а Stellantis – 2,6%.

Акциите на BT Group PLC поскъпнаха с 1,4%, след като Financial Times съобщи, че британският телекомуникационен оператор обмисля подобрена оферта за интернет доставчика TalkTalk.

В Испания Telefonica и Banco Santander бяха сред най-силно представилите се компании, като акциите им се повишиха съответно с 3,3% и 4,4%.

Какво означава това за пазарите?

Понеделнишката сесия показа, че европейските фондови пазари засега успяват да абсорбират значителна част от политическите и фискалните рискове. Ръстът на Stoxx Europe 600 с 0,39% и силното представяне на испанските и италианските акции показват, че инвеститорите все още са склонни да купуват при спадове.

В същото време обаче слабостта на еврото и рязкото покачване на френската доходност са предупреждение, че политическият и фискалният риск постепенно се превръщат във все по-важен фактор за оценката на европейските активи.

За акциите комбинацията от по-добра икономическа активност и силни корпоративни резултати остава подкрепяща. Но ускоряването на производствената инфлация, високите разходи по държавния дълг и политическата несигурност във Франция и Испания могат да ограничат потенциала за по-траен ръст.

На този етап пазарът изглежда по-скоро предпазливо оптимистичен, като инвеститорите ще следят дали подобряването на икономическата активност ще бъде достатъчно, за да компенсира нарастващите инфлационни и фискални рискове.