С коя носия да съм? Дали може само с риза? Дали можем да си носим храна? Каква е програмата? Дали си заслужава? Колко хора ще има? Фестивалът на народната носия в Жеравна, който се организира за седми път ни накара цялото семейство да се върнем в миналото. Да се ровим из бабините фусти, сукмани, ризи, носии, забрадки, престилки. Плетеница от истории, които ни карат да се чувстваме по-българи, по-родолюбци, по-свои.

Малката торбичка, която приляга идеално на почти двегодишното ми момче прабаба му е прилежно изтъкана за дядо му. Сега в наследство се връща в малкия Лъчезар от дядо си Лечо. Зз обличам носията на моята баба ми, тя паззи част от дрехите на своята баба и предаваме по нишка от живота на старите поколения напред. Толкова хубаво звучи, но тази нишка на много места е прекъсната с бримки. Носии все по-рядко можем да намерим в дрешника със стари вещи, което показва, че много бързо сме забравили, това което са били нашите баби и прабаби преди.

В полите на Балкана вървим към горската поляна, където между 5 и 10 000 души сме решили да върнем късче от своя минал живот.

В ръцете и в сърцето- за всекиго по нещо

Облечете се в дреха от миналия век, не само носия, може и в малко по-модерен буржоазен вариант (почти всички са с носии), само с риза с народни мотиви, с пояс и елек за мъжете, с престилка и забрадка за жените, нагласете си и ще присъствате на традиционна седянка. Цената на входа за човек е 25 лева за трите дни на фестивала, а всеки посетител има отличителна гривна. Може да си наемете носии за малки и големи, така че и това не е проблем. Вземете си стари торби и кошници, в  които може да приготвите някои типични храни и да ги донесете. Ограничете снимките и говоренето по телефона, които са забранени, но знаете ние не търпим много забраните и все пак ще може да си направите една-две снимки, но не прекалявайте, има фотографи, които ще ви направят снимки щом поискате и ще може да се видите свободно след няколко дни в сайта на nosia.bg. Всички си носят черги и сядат по целия баир, в центъра на по-ниско се представят сцени от миналото –истинска традиционна българска сватба с вземането на кръстника и искането на момата, с голямата софра. Танцови състави изпълняват своите най-добри хора от региона, а на няколко пъти всички посетители също успяха да се включат в дългите и кръшни хора, повечето решиха да гледат и да похават всякакви вкусотии.

Много голям мегдан с всевъзможни напитки, храни и десерти по най-познати и обичани от нас бабини рецепти. Кожени сувенири, малки гайди и барабани, изтъкани дрехи, чанти и престилки. Всякакви ножове и издялани дървени столчета, масички. Дюкянчета, където да изпробвате някой по-стар занаят обаче липсваха, така че освен програмата на фестивала, другото голямо занимание е хапването. За него може да ползвате процент намаление, но от собствени опит ви казвам, че човек направо се улисва и забравя, в цялата какафония след всяка разходка всеки се връща с по- нещо. Питките под камък, жарените картофи в ров и агнешкото на огън бяха сред най-атрактивните неща, за които се чакаше обикновено между 1-2 часа. Но пивото, десертите, баницата, мекичките, тиганичките, палачинките, сирене, кашкавал,  айрян, сок от бъз, салатка, ракия и вино попълваха списъка с храни на пазара.

А за нужника съвсем  накратко, на всяка врата висеше стар вестник, който може да ви послужи, а чешми с маркуч от дънера бяха също добре измислени наред с дървените и с врати от слама тоалетни.

Тъпани, гайди, кукери, хора огласяха баира

Хората се извиваха от състави от цяла България, представление на крадене на мома също се разигра, заедно с други интересни моменти от нашия минал живот, кукери, тъпани и гайди огласяха целия баир.

Любовен кът, кът за моми и ергени, чорбаджийски кът, понита, коне, люлеещият се бик, каруци и стари автомобили нанизваха различни сцени от историята преди повече от 100 години.

Всички чакахме нестинарските танци и концерта на ансамбъл „Българи”.

Точно в края на борбите между младежите долу на Хайдушка поляна, бяха струпани и дърветата за жаравата, която трябваше да открие нестинарските игри. Игри, които ние не дочакахме.

Страшен дъжд се изля на финала, гръмотевици пронизаха Балкана

Цял ден се опитваше да завали и привечер се изля големият дъжд, съчетан с пронизителни гръмотевици. Отначало в 19.30 часа слабо, но след половин час водата неудържимо разпиля колите и хората. На съседните баири извън гората имаше палатки, които едва ли спасиха  хората от проливния, необуздан дъжд, който като разярен бик се втурна право с рогата в битката. За нула време всичко беше мокро, а най-големите ентусиасти най-вероятно са се прибрали към Жеравна или са изчакали в колите да премине стихията. Към 21.30 часа времето се беше поуспокоило. Имало ли е нестинарски танци след този порой? Трябваше да изчакаме до 22.30 часа. Не успяхме, но най-вероятно и 70% от хората, които идваха отсъседните села, просто си тръгнаха. Седянката се разтури, а миналото се заличи само пред очите, но не и в сърцето. Сърцето, което ни каза: „Въпреки всичко си заслушаваше, въпреки всичко искаме пак да надникнем и да се пренесем в историята и живота на нашите прадеди. Догодина!”