Разходите на ведомствата и обществените поръчки създават риск за бюджета, съобщи във вторник зам.-министърът на финансите Теменужка Петкова. Това сочат резултатите от одита на изпълнението на бюджета на министерствата (14-27 август).

Петкова е дългогодишен служител в Министерството на финансите, оглавявала е и държавната финансова инспекция.

Планираните обществени поръчки от ведомствата са с обща прогнозна стойност 3.047 млрд. лева. От информацията, събрана от министерствата, може да се направи извод, че не е осигурено финансиране за тях за 1.005 млрд. лева, съобщи още Петкова. Това обаче са обществени поръчки, част от които още не са обявени и този недостиг може и да не бъде достигнат, допълни тя.

Препоръката на Министерството на финансите е да се направи анализ на обществените поръчки и те да се намалят възможно най-много. Според нея друг риск са авансовите плащания по европроекти, които после Европейската комисия не верифицира и разходите остават за сметка на държавния бюджет.

Дискусията за актуализацията на бюджета започна още в края на мандата на кабинета Орешарски. Финансовото министерство предложи актуализация, която така и не беше одобрена от БСП. Бюджетът на Здравната каса все пак беше актуализиран с 225 млн. лева, като първостепенните разпоредители с бюджетни средства бяха задължение да свият разходите си. Общото свиване на бюджетите им стана 10%.

Приходите на министерствата и на Министерския съвет към 31 юли се изпълняват спрямо уточнения план за приходите. Изоставане има само в Министерството на земеделието и храните, където изпълнението е на 45%. Бюджетните разходи също се движат по заложения план. Изключение правят Министерството на регионалното развитие, където вече са изхарчени 78% от заложените в бюджета, Министерският съвет, който е изхарчил 72% от заложените в бюджета, и външното министерство с изразходвани 67% от бюджета.

При тези ведомства има риск от неизпълнение на въведеното законово ограничение за разходване на средствата до 95% спрямо утвърдените, според закона за бюджета за тази година, припомни зам.-министърът. Но и при новото ограничение от още 5% означава, че ведомствата могат да харчат само до 90% от планираните, има реални заплахи за изпълнението на държавния бюджет.

Към края на юли просрочените вземания в МС и министерствата, включително и във второстепенните разпоредители на бюджетни средства, са 136.44 млн. лева, показва одитът. Най-голям е размерът на вземанията в Министерството на земеделието и храните – 25.86 млн. лева, МТИТС – 22.79 млн. лева,МВР – 18.95 млн. лева и Министерството на регионалното развитие – 13.43 млн. лева. Голяма част от тези плащания са от предишни години по стари договори, посочи зам.-министърът.

Към 31 юли просрочените задължения в министерствата и в МС са 156 млн. лева. Най-много са просрочените задължения в Министерството на отбраната – 109.84 млн. лева, на МВР – 30.14 млн. лв. и на Министерството на правосъдието – 6.25 млн. лв. Най-големи са просрочените задължения към доставчици, сочи одитът.