В хляба също има подобрители и оцветители особено кафеви, защото напоследък стана много модерно да се храним с тъмни хлябове, разказват специалистите. Липсата на доверие към производителите накара българинът да се отказва по-често от самун на трапезата си. А всъщност 230 грама на ден са полезна и силна храна за организма, от която не трябва да се лишаваме. Най-важният критерий е качественото брашно и качественото зърно. Ние ще се опитаме да върнем доверието ви като започнем да ви разказваме как да разпознавате истинския хляб. Най-полезният хляб е пълнозърнестият, разказа известната диетоложка проф. Донка Байкова. Тя участва на конференция „Хлябът-храна на боговете и на хората от 21 век“ по време на специализираното изложение за храни и напитки в Интер Експо Център.Само половината от българите обаче се хранят с хляб от пълнозърнесто брашно, а във фибрите се съдържат най-ценните качества.

Най-великият хляб от хилядолетия е приготвеният без изкуствени набухватели, а с натурални дрожди. Те се получават от ферментацията на пълнозърнесто брашно и изворна вода. Семейството си е правило такъв хляб веднъж седмично. Той втасва бавно, меси се на ръка.  Има дълъг срок на годност, ако се съхранява на сухо и прохладно място, трудно мухлясва, не се рони, има приятен леко кисел вкус. Подпомага храносмилането и влияе добре на имунната система.

Но най-важният проблем в момента е сивият сектор, това е браншът, в който най-много фирми работят „на тъмно“. Повече от 50% от хляба вече е в сивия сектор, съобщи Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебопекарите и сладкарите.

Тежките изисквания и противоречивото законодателство са само част от причините, които карат хлебарите да преминават в тъмната част на икономиката.

Малките производители трябва да изпълняват същите условия както големите предприятия. Една част от хлебарниците в страната дори не са регистрирани и не са обект на контрол. Често там не се предлага фискален бон. Нерегламентирано се продава преди всичко непакетираният хляб. Той се предлага не само от малки производители, но и от заводи, които разпространяват хляба в по-малките населени места и селата. В по-бедните и малцинствени райони на страната хлябът все още се продава по тефтер.

Друга причина за нарастващия сив сектор е високата данъчна ставка, която много производители се опитва да избегнат. В България ДДС е 20%, а в редица европейски страни е под 10%. В Австрия дори е 5%, защото хлябът се приема за продукт от първа необходимост, коментира Христо Христов от фирма „Лагард“, която произвежда хляб по френска рецепта.

Според други представители на хлебарския бизнес и големите преминават на тъмно, защото ползват почти същите схеми, но с покрепата на властта. Често не осигуряват работниците си на реалните заплати.

С нови изисквания на Брюксел от 13 декември и хлебният бранш трябва да смени етикетите на продуктите си. Буквите трябва да са по-големи – поне 1,2 см, алергените да се отбелязват с по-големи букви. Такъв е например глутенът, който присъства във всеки пшеничен хляб. Един от триковете на производителите е да изписват, че в хляба няма сол, а да пише, че има натриев бикарбонат, който съдържа сол.

Сребърен хляб

Сигурно сте прави да си мислите, че в сребърния хляб има нещо сребърно. Така е, във водата се поставя сребро. Тя трябва да заври, за да може благородният метал да отдели своите великолепни свойства. Той омекотавя водата, което придава и на хляба по-приятен вид. Тази техника нашите деди са прилагали от години. За нея ни разказа Маргарита Добрева, съуправител на Софийския завод „Елиаз“. У нас обаче няма лаборатория, която да оцени ефекта от наличието на сребърните йони в хляба.