Реално над 80 000 малки ферми в страната изпитват трудности да стигнат до пазара. Малките са изправени пред изпитанието да оцелеят. Малките стопанства в страната са 85 000. Повечето развиват своята дейност като физически лица или еднолични търговци. Едва 520 са юридически лица. Около 69% от всички са с икономически размер до 3 999 евро, а останалите от 4000 до 7 999 евро. Малките стопанства са 23% от всички стопанства в България.

На ръба на закона

Много малка част от тях са регистрирани и по наредбата за директните продажби. Масово те са на ръба на закона, защото продават своята продукция без отчетност. Това са всички собственици на няколко животни, които продават мляко и сирене, кашкавал на пазара или по селата. Защо да се регистрират и да изпълняват редица изисквания като съседът им няма да го направи и ще печели повече? Това състояние на полувиновност не може да продължи повече.

100 млн. евро за семейните ферми

През следващите пет години те ще получат нови възможности.  Около 100 млн. евро са предвидени за най-малките семейни стопанства в тематичната подмярка в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).

Идеята е колкото може малки стопанства, които се изхранват от своята продукция да излязат на светло, смятат чиновниците.

Те трябва да отговарят на две изисквания, икономическият размер на стопанството да е от 2000 до 7 999 евро  и да са регистрирани като земеделски производители.

Всички малки стопанства ще могат да участват по три направления. Първото от тях е за консултантски услуги. По него ще им помагат експертите от Националната служба за съвети в земеделието. Тук влиза прилагането на добри земеделски практики от малките производители, изготвяне на бизнес планове. Ще се създадат мобилни обучителни центрове, които ще целят да информират всички дребни производители.

Второто направление, по което може да получат финансиране е развитие на стопанските  предприятия. Това ще е стартова помощ. Досега малките стопанства се подпомагаха от мярка 141 за полупазарните стопанства. Разликата е, че помощта се увеличава и изискванията са минимални.  Всеки кандидат ще получи 15 000 евро на два транша.  Първият  е 10 000 евро още при одобрението. Останалите 5000 евро ще се получат, когато извършат дейностите и изпълнят целите, които са си поставили. Това може да е всякакво разнообразяване, развитие на занаятчийство, туризъм,  устойчиво и екологосъобразно развитие.

Третото направление е свързано с инвестициите в селско стопанство. Малките ще могат да участват по три подмерки. Това са модернизация, добавяне на стойност за по-лесно реализиране на пазара, непроизводствени дейности и опазване на околната среда.

Още три мерки са приоритет. Ще се организират курсове и обучения за малки стопанства, ще се стимулира създаването на организации на проиводители , за да може най-малките да се обединят. Ще се насърчи избягването на прекупвачи т.н къси вериги, създаването на сезонни и мобилни пазари, за да излязат по-лесно на пазара.

Най-важното е да се даде възможност за достойно препитание, което да стимулира хората да се завръщат в селските райони, да се съхранят местните храни и занаяти, да се развие селския туризъм.

Изчезнали са 68 000 за пет години

За пет години с 44% са намалели малките стопанства, показва анализът на подмярката от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). От 153 900 през 2005 година, през 2010 г. те са вече 85 770.  Това е значително повече от спада в стопанствата в България като цяло.  От 534 610 до 370 490, което е намаление с малко над 30%. Най-много са малките стопанства в Южен централен район или това са 32% или 27 480 дребни ферми. Най-малко са в Северозападен район- 10 910. В планинските райони на страната се развиват 22 000 стопанства или това са 25% от всички. Използваната земеделска площ е  203 930 ха или 5% от общата в България. Най-много са смесените стопанства, следват фермите и отглеждащите плодове, зеленчуци и овошки. След влизането в ЕС малките в ратениевъдството се увеличават.

Заетите в малките ферми намаляват наполовина

От 2005 до 2010 г. заетите в малките стопанства намаляват с 47% от 335 820 на 175 980. 96% от стопаните нямат земеделско образование.

Преобладаващата част от малките стопанства (83,5%) имат животни. В тях се отглеждат 228 000 животински единици, което е 19% от общият им в България брой.  В малките стопанства са 22% от кравите в България, 30,6% от овцете,  26,6% от козите. В малките стопанства са 54% от пчелните кошери. Стопанствата са много малки по размер. Средно те имат 3,2 животински единици като в стопанствата от 2000 до 3999 евро те са 2,5, а в тези от 4000 до 7999 са 4,6 животински единици. Тенденцията към намаляване на броя на животните се свързва и с изчезването на стопанствата.

С поглед към пазара

Тези негативни тенденции затрудняват достъпа на дребните до пазара. През последните години все повече стопанства започват да реализират продукцията си. Делът на малките стопанства, които използват над 50% от продукцията си за собствена консумация е намалял от 50% през 2005 до 27% през 2010 г. . Малките стопанства, гледащи животни за лично потребление са  35%, а в растениевъдството са 8,6%.  В растениевъдството продават предимно на търговци на едро, а в животновъдството на преработватели. Заради по-високите разходи за дистрибуция и по-голямата пазарна сила на посредниците те получават ниски изкупни цени. Проблем за малките е и липсата на дългосрочни договори с търговците.

Освен това системата на тържищата в България не работи ефективно, показват анализите.

В градските центрове няма специализирани пазари на местни производители. Функциониращите пазари продават стока, купена от тържищата с неясен произход, без пряка връзка производител-потребител.

Разширяването на пазарния дял на големите вериги изигра лоша шега на малките, които трябва да се обединят, за да предложат редовна доставка  с добро качество.

Заплаха за тях е и нелоялната конкуренция и нерегламентирания внос на земеделска продукция с влошено качество.

Реално малките стопани не се обединяват. Затова говори и факта, че в страната реално работи само една организация на производители.  В България схемата за директни продажби от производители е много слабо развита. Преобладават директни продажби по неформални и недотам законни канали. От всички 85 000 малки фермери само 470 са регистрирани по наредбата, 85% от тях са за пчелни продукти. Заради териториалните ограничения и високите изисквания за помещения те нямат интерес да се регистрират и да излязат на светло.