Рекламата на български стоки трябва да е политика на държавата, смята производителят над 1800 дка биоплодове- ябълки, круши и череши край Ихтиман Цветан Цеков. Дори се компрометира целта на програмата „Училищен плод” да формира вкусовете на децата ни да консумират български плодове и зеленчуци. Какво се получи? Пласираме полските нискокачествени плодове със страшно много пестициди. Това е отрова. А това се консумира от нашите деца, но никой не контролира.
Това поставя въпроса за контрола на държавата и нейната политика. Неотдавна от Българска асоциация „Биопродукти“ поискаха поне 5% от плодовете, зеленчуците в детските градини и училищата да са био. Друг е въпросът за доверието ни в биопродуктите. Целият този хаос се създава заради липсата на ясна и уверена държавна политика.
За съжаление потребителското ниво е спаднало до такава степен, че масовия потребител също гледа единствено и само цената. Когато разликата в цената с високо субсидираната плюс това контрабандна стока от ЕС е 30-40%, българинът не мисли дали стоката е българска или с друг произход.
Парите за подпомагане ще намаляват
Всеки, който правилно е структурирал производството си в миналия програмен период получаваше средства за качествени плодове, които бяха около 14-15 стотинки. При добра реколта можеше да се получи между 250 -300 лева на дка, сега подпомагането ще е 100 лева на дка. Безсмислено е да коментираме. От тази помощ ще се облагодетелстват масово тези, които нямат идея да произвеждат. Просто ще поддържат едни площи с нещо и ще работят за субсидиите както е почти навсякъде в България. Как ние с 50 евро на дка да бъдем конкурентни, при 250-300 евро подпомагане средно през различни грантови схеми в Европа.
Причините за липсата на български плодове и зеленуци според Цеков са много. Но основните са липсата на контрол по границите, липсата на стратегия в сектора и липсата на сериозни производители. В крайна сметка затова е държавата, затова има министерство на земеделието, има анализатори, които трябва да видят къде точно се губи нишката. Според мен въпросът е основно в липсата на национална политика. Естествено контрабандата по никакъв начин не е намаляла. Бях първи пак като казах на времето, че
търговските вериги са най-големите донори на ДДС измамниците.
В момента също е така. Най-големите търговски магазини продължават да работят с фалшви фирми, не се начислява ДДС, влизат контрабандно стоки. Няма как ако се начислят всички разходи продуктите да се продават на тази цена. По пазарите и борсите масово не се издават фактури. Тази стока от къде идва, това са трафиците. Знаете миналата седмица директорът на една от най-големите митници беше хванат точно за тези неща. Отвън смазващ внос, отвътре липсата на качествени производители, липса на политика, която да стимулира тези производства. Затова нещата отиват както се казва в шаха към цайтнот- живи сме, но нямаме ходове.
Само големите производители могат да се преборят в тази война и към тях трябва да се насочи подпомагането. Според Цеков системата за подпомагане на малките и тяхното коопериране е показала, че не работи ефективно.




Be the first to comment on "Вносни плодове с пестициди в менюто на децата ни"