Помислих, че никога няма да стигнем. Еднакво близо до София и до края на света, ферма „Елата“ се намира в махала „Звезданови кошари – местност Елата в Плана планина в близост до Витоша. Тя е само на 25 км от столицата при надморска височина от 1200 м. Невъзможно е, не можах да повярвам-видяхме табелата, на прага на един неасфалтиран път, който водеше още по-нависоко. Горе след стръпния баир се откри широка поляна с коне и каракачански кучета. Намирахме се в притихнало друго измерение, така все по неотъпкания път стигнахме последната къща в далечината. Най-после.

Веси ни очакваше, посрещна ни резервирано, прагматично, вероятно защото не ни познаваше. От всичко прочетено за фермата и за нейната стопанка не бях останала с такова впечатление. Но може би начинът на живот сред природата съхранява и изостря саможивия и чудат характер на обитателите на „края на света“. А може би именно техният див и свободен нрав ги подтиква да изберат точно спокойствието извън градската суета. Само месец по-късно разбрах, че фермата затваря и повече няма да предлага мляко, a ще се насочи към приготвяне на биочайове. Високи изисквания и тежка административна процедура за узаконяване държат фермите на ръба. Тогава така и не ми сподели, че планира да вземе такова крайно решение. Сега си обяснявам сдържаното отношение.

Как започва и се реализира една мечта обаче?

Семейството на Веси и Росен има всичко, собствен бизнес, свое малко момче Спартак и невероятна енергия. Най-съкровено обаче желаят да имат място сред природата, което да е само тяхно, където да намират покой и отмора от натоварващото ежедневие в столицата. Те искат повече спокойствие и свобода за каракачанските кучета, които развъждат. Така решават да си вземат къща на село, еднакво близо, но еднакво далеч от града. Представяхме си да работим в града и да живеем на село, някаква идилия.  През 2009 година приключението започва. Никога не сме мислели да правим ферма, нещата се случиха от само себе си, започнахме с  1 крава, 3 каракачански овце, имахме вече 3-4 коня. Почнахме да вземаме повече животни и след две години престой фермата достига 10 крави от рядката порода родопско късорого говедо, 20-30 от изчезващите каракачански овце, 20 каракачански коня. Все повече хора също искат да получават от вкусното и полезно мляко, сирене и извара на стопанката.

„Не мога да кажа, че това се е превърнало в бизнес, по-скоро е средство за преживяване. Стараем се да сме с малко животни”, казва Веси. Семейството не планира разрастване на фермата. Те искат да имат толкова животни за колкото самите те ще могат да се грижат.  С повече ще се доближат до индустриалното производство, което ще провали идеята им да предлагат максимално чисти и екологични домашни продукти.

Живея в друг климатичен пояс, сред природата, детето ми да е на свобода и да не се страхувам, че някой ще го блъсне на съседен тротоар и това ми е достатъчно“, споделя Веси. Времето показва, че бизнесът в града и животът на село при животните не могат да се съвместяват, трудно е човек да се разкъсва на няколко места, но изборът е категоричен в полза на чистия въздух, свежия дъх на полето, миризмата на животните. В никакъв случай решението не е лесно. „Не съжалявам за избора, който направихме. За някои може това да е крачка назад, за мен е три стъпки напред.“, казва стопанката на ферма „Елата“.

Няма как да пропусна да питам, как малкия Спартак приема живота на село, на край света, отделен от приятели и социални контакти. „Той ходи на училище, спортува, играе карате, няма проблем и пречка да прави всички нормални неща за всички деца“, отговаря ми Веси.

Всъщност фермата организира достатъчно социални мероприятия- прави първият празник на киселото мляко, организира няколко години поред акция с доброволци Сенокос, привлича много групи деца от детските градини и училищата, тя е част от движението за солидарно земеделие. Всички тези инициативи изискват много сериозна ангажираност, а  покрай животните им остава все по-малко време за тях.

Ферма „Елата“ е зона за повишаване на екологичната култура, формиране на ценности за природосъобразен начин на живот. Тя запазва уникалните за България бит, култура и традиция в областта на натуралното селско стопанство и животновъдството. Ферма „Елата“ е място за учене чрез преживяване, както за децата, така и за техните семейства. Фермата обаче не е парк за забавления, нито зона за пикник атракция. Това е динамично работеща ферма, в която животните цял ден са на паша през летния сезон. Зимата, когато са в обороите, може да посетите и да се запознаете с тях.

За много от дейностите си еко-фермата разчита на доброволната подкрепа на своите приятели. Доброволците са хората, които са готови да учат, да работят, да помагат, да усвояват нови умения, да носят отговорност за запазване на автентичните природа и животински породи. В замяна фермата се отплаща с най-чистата и и полезна храна от село, която някои отдавна са позабравили.

Как мечтата се преражда в друга мечта?

2 години бяхме със животните със санкции и не получавахме субсидии, в момента от две години вече имаме за овцете и това ни помага много, не се притеснявам с какво ще изхранвам животните, разказва Веси за борбата с административната машина. Достъпът до пазара е най-големият проблем, защото за малки производители като нас е трудно да станат легални. Наредба 26 от 2010 година удовлетворява за съжаление отново по-големите производители на повече животни.Ако искам да се регистрирам трябва да направя голяма инвестиция, която ще си възвърна след около 10 години, което не ме устройва, твърди Веси. Тази наредба не върши работа. На мен в планински условия ми искат мястото, където обработвам млякото да бъде с плочки, при моите минимални количества да имам камера за сирене, за кашкавал, мивка с безконтактно пускане, фермата да е първа категория с вана за мляко. На мен ми е излишна, защото правим по едва 200-250 литра на ден. Не мисля, че трябва да се вкарват бесни пари в нещо, което не ме удовлетворява. А ние нямаме намерение да увеличаваме животните, количеството ще е за сметка на качеството. Не се стремя да раста повече от възможностите си. Правим директни доставки по домовете на своите клиенти. Участваме също на биопазарите, които се организират в София. Това, което ми се иска да доразвием е туризъм с деца. Но за момента пазарите и производството ми отнемат много време.