Напоследък чуваме за все повече малки бутикови ферми, от които може да си купим истинско мляко, сирене, кашкавал, мед, месо. Хубаво е, че такива уникални места започват да излизат на светло в с. Васил Левски в Карловско, с. Нефела във Врачанско, с. Бов край Своге. Българите винаги сме обичали продуктите от село, но в желанието да сме големи граждани си тръгнахме от обичните родни поля и планини и заживяхме в града. Забравихме вкуса на бабините рецепти, но той винаги ще ни липсва и с радост се връщаме пак и търсим домашно приготвените продукти.

Напоследък чуваме и за тежките изисквания за малките стопани, които могат да продават директно своите изделия само ако са регистрирани по наредбата за директните доставки- Наредба 26. Някои производители дори решават, че е по-добре да останат в сянка вместо да изпълняват критерии, на които трябва да отговарят едва ли не големи преработвателни предприятия. Веси от ферма „Елата“ споделя: „Ако искам да се регистрирам трябва да направя голяма инвестиция, която ще си възвърна след около 10 години, което не ме устройва. Тази наредба не върши работа. На мен в планински условия ми искат мястото, където обработвам млякото да бъде с плочки, при моите минимални количества да имам камера за сирене, за кашкавал, мивка с безконтактно пускане, фермата да е първа категория с вана за мляко. На мен ми е излишна, защото правим по едва 200-250 литра на ден. Не мисля, че трябва да се вкарват бесни пари в нещо, което не ме удовлетворява. А ние нямаме намерение да увеличаваме животните, количеството ще е за сметка на качеството. Не се стремя да раста повече от възможностите си, твърди Веси. Но това я прави една от стотиците ферми на ръба на закона.

Само преди седмица научихме, че фермата затваря врати и ще започне да се занимава с био чайове, може би една по-печеливша нисша.

Но има няколко важни причини малките ферми да бъдат законни. Най-важната от тях е, че ние потребителите трябва да сме сигурни в хигиената и качеството на продуктите. Това, че млякото е домашно отдавна не е критерий и не е достатъчна гаранция.

„Не може да говорим за тотално намаляване на всички изисквания, още по-малко да се прави компромис с хигиената в местата, където се приготвя толкова специфичен като млякото продукт. Това коментира Стоилко Апостолов, управител на фондация „Биоселена“. Не може млякото да се съхранява в мазето. ЕК дори одобрява транспортиране на млякото от мястото на издояване до преработката, ако разстоянието е под 2 часа. Условията са много облекчени, въпросът е производителите да са упорити.

Запитах Стоилко Апостолов: „Защо тогава единствено по проекти с финансиране виждаме регистрирани по наредбата производители, а останалите се отказват и дадох пример с ферма „Елата““. „На никого не сме отказали консултации дори и да не участва в проект с външно финансиране. Документацията е много и работата с администрацията отнема много време, което наистина малка част от фермерите могат да отделят. Не е проблемът толкова в изискванията, колкото в административните проседури. В крайна сметка производителят носи отговорността за продуктите, които предлага. А потребителят трябва да има гаранция, че купува качествено мляко или сирене. Затова е важно да сме информирани какво, от кого купуваме. А ролята на Българската агенция по безопасност на храните е да създаде условията за получаване на тази гаранция. Да, понякога експертите са твърде строги, защото и сега самите те също добиват опит при работата в малките ферми. Ако досега с предаването на млякото в мандрата, отговорността на фермера спираше, сега той трябва да гарантира на своите клиенти, че продава качествена суровина и добър, здравословен продукт, обясни Апостолов.

Ферма „Елата“ имаше възможност на няколко пъти да се регистрира включително и по проекти, но и така не го направи. Всеки сам решава как да развива своя бизнес.

Изискванията отблизо

Наредба № 26 от 14 октомври 2010 г.  за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход се изменя за пореден път. Всички ферми, които извършват директни доставки и всички обекти за търговия на дребно, от които се извършва доставка на храни трябва да се регистрират по наредбата. Наредбата е важна за фермерите, които правят директни доставки на първични продукти- сурово мляко, пчелен мед, яйца от кокошки и пъдпъдъци и прясна и охладена морска и сладководна риба. Също за директни продажби на прясно месо от птици и зайци, заклани във фермата, на отстрелян едър и дребен дивеч или месо от едър и дребен дивеч. Тя засяга и доставката на храни от животински произход, обработени и/или преработени в обект за търговия на дребно, до други обекти за търговия на дребно като странична, локална и ограничена дейност.

В момента директната доставка на малки количества сурово краве мляко е доставката от производител, която не трябва да превишава 73 000 кг годишно. Може да се прави директна доставка на малки количества сурово овче или козе или биволско мляко е доставката, която се извършва от производител и не превишава:

1. 60% от месечния млеконадой – от ферми за производство на овче или козе или биволско мляко до 50 броя животни в период на лактация;
2. 50% от месечния млеконадой – от ферми за производство на овче или козе или биволско мляко от 50 до 100 броя животни в период на лактация;
3. 40% от месечния млеконадой – от ферми за производство на овче или козе или биволско мляко над 100 броя животни в период на лактация.

• по наредбата могат да се продават малки количества прясна и охладена морска и сладководна риба до 30% от годишния улов, но не повече от 5000 кг годишно.
• малко количество месо от заклани във фермата домашни птици и зайци е до 40% от всеки вид, предназначен за клане, но не повече от:

1. 600 броя пилета бройлери на месец;
2. 100 броя водоплаващи и пуйки на месец;
3. 500 броя други видове птици на месец;
4. 100 броя зайци на месец.

• малки количества отстрелян дивеч са:

1. до 10 броя едър дивеч на ловец годишно;
2. до 50 броя дребен дивеч на ловец годишно.

Проблемите

Най-големият проблем  за производителите е териториалното ограничение, което не им дава свобода да продават където си поискат в страната. Знаем, че най-платежоспособният пазар е в София. А по наредбата от Сливен, няма как да продаваш в София. Териториалното ограничение не може да бъде избегнато, отговориха от Министерството на земеделието и храните. Какви са аргументите: Териториалното ограничение е определено съгласно европейските изисквания. Според регламента на Европейския парламент директната доставка на малки количества първични продукти трябва да се прави от производителя на крайния потребител или да се предлага на местни обекти за търговия на дребно. Държавите членки могат да ограничат неговото приложение само ако доставката на храни от животински произход от един обект за търговия на дребно на друг такъв обект е странична, локална и ограничена дейност. Това означава, че такива доставки трябва да са малка част от бизнеса, а снабдяваните обекти следва да са разположени в непосредствена близост до него и доставките да включват само определени видове продукти или обекти.

По-опростени правила от август?

Промените в наредбата са готови още в началото на годината, съобщиха от земеделското министерство. Проектът е изпратен в Европейската комисия през февруари и срокът за нотификация изтича през август. След приключване на процедурата по нотификация и отразяване на целесъобразните бележки, наредбата ще бъде публикувана в Държавен вестник.

С промените в наредбата се облекчават изискванията за производителите, извършващи директни доставки. Отпада изискването за притежаване на индивидуална млечна квота за директни продажби на малки количества сурово краве мляко. Това е във връзка с отпадането на млечните квоти в ЕС.

Въвеждат се облекчени изисквания, на които трябва да отговарят животновъдните обекти, в които се добива сурово мляко за директна доставка. Дава се възможност доставката на сурово мляко на краен потребител да става в опаковка на производителя или в опаковка, доставена от крайния потребител. Опаковката на производителя трябва да е за еднократна употреба и да отговаря на изискванията на ЕС.

Отпада изискването директната доставка на малки количества яйца от кокошки и пъдпъдъци да не превишава 40% от дневното количество добити яйца за всяка ферма.

С проекта се дава възможност, месото което се използва при производството на храни от животински произход, обработени и/или преработени в обект за търговия на дребно да бъде добито от ЕПЖ, ДПЖ и свине, отгледани в собствената ферма и заклани в кланични пунктове.

С проекта се въвеждат облекчени изисквания към обектите за търговия на дребно, в които се извършва обработка и/или преработка на сурово мляко. При преработката на сурово мляко и производството на млечни продукти може да се използва едно и също помещение за няколко етапа на работа. Най-важното е тези етапи да са последователни и разделени от времеви интервал и след всеки етап се извършва почистване и дезинфекция.

Облекчените изисквания на наредбата ще доведе до засилване на конкуренцията и ще създадат възможности за навлизане на малките производители на пазара, без значителни разходи и при гарантирана проследимост и безопасност на храните.

С тази мярка се насърчава и стимулира българското производство, а то от своя страна ще доведе до производството на значително по-големи количества суровини и храни за преработка и търговия с характерния за нашите географски ширини вкус на храните.

Административните процедури и все още трудните изисквания спират голяма част от малките ферми, които всъщност работят на тъмно. Голяма част от тях си казват защо да изляза на светло като съседът ми, който няма да се регистрира ще изкарва повече от мен. А всъщност това е въпрос на избор и на отговорност.

По наредбата за директни доставки към март 2015 г. са регистрирани 503 ферми.

• Прясно месо от птици и яйца от кокошки – 1
• Пчелен мед – 356
• Сурово мляко – 89
• Кокоши яйца – 27
• Яйца от пъдпъдъци – 8
• Жива и охладена риба – 18
• Прясно месо от зайци – 1
• Прясно месо от птици – 1
• Охладено месо от дивеч – 2