Какво е бъдещето на въгледобива у нас и на заетите в този сектор работници, какви са възможностите и заплахите? На тези въпроси се опитва да даде отговор доклад „Алтернативи за въгледобивните региони в България” на екоорганизация „За Земята”. За да намерим верните отговори за бъдещето обаче трябва добре да познаваме миналото и да разчитаме правилно тенденциите, които ни черате насточщето.

Енергетиката на 21-ви век, стъпила върху техническото съвършенство на горивните котли и класическата парна турбина, захранва с енергия консу- мативното общество. Отделяният от изгарянето на изкопаеми горива въглероден диоксид за последните 125 години глобално е нарастнал над 24 пъти, а концентрацията му в първата седмица на 2015 г. за първи път премина над 400 ppm (частици на милион).

Увеличената концентрация на различни парникови газове в атмосферата предизвиква изместване в равновесието на климатичната система на планетата. Освен това зачестяват екстремните метеорологични явления и намаляват сезонните нюанси; необратимо се изменят хабитати и се констатира колосална загуба на биоразнообразие.

Какво е миналото у нас

С началото на индустриалната революция, минерално-суровинната индустрия е в основата на останалите икономически сектори поради добиваните за икономическите сектори нужни суровини и енер- гия. Въглищната индустрия и свързаните с нея сектори на енергетиката от своя страна, в условията на въглеродно-зависима икономика осигуряват нужни- те суровини за генериране на енергия за производство на продукти в практически всеки икономически сектор. В структурата на добитите въглища преобладават лигнитните с 93%, следвани от кафявите със 7.0% и черните въглища с 0.02%. Достъпните запаси от лигнити въглища на територията на Република България са около 2,4 млрд. тона, според доклад на BP. Преобладаващите запаси от лигнитни въглища са с условия, позволяващи открит добив. Общият добив на лигнитни въглища е 31 млн. тона като техен основен производител е Мини Мари- ца изток (96.2 %). Други производители на лигнитни въглища са мините Бели брег (1.7 %), Станянци (1.7 %) и залязващата Чукурово (0.5 %). Общият добив на кафяви въглища е 2.3 млн. тона, добити основно от Бобовдолския (0.97 млн. т.) и Пернишкия (1.09 млн. т.) басейни. Общият добив на черни въглища е само 7 200 тона и се реализира от Мини Балкан 2000 ЕАД. Тенденция в страната е консумацията на въглища да намалява от 2006 г. насам.

Въглищата „гориво“ за тока

По данни на Министерство на икономиката, енергетиката (МИЕ), потреблението на въглища в страната е почти изцяло за производство на електрическа и топлинна енергия (97.4%), за производство на брикети (1.4%), за собствени нужди и други консуматори (0.7%), а за отоплителни нужди на домакинствата се потребяват само 0.5% от произведените въглища. Топлоелектрическите централи в страната използват различни изкопаеми горива, като основен ресурс за производство на електро- и топлоенергия – лигнити, антрацити, кафяви въглища, природен газ. Същевременно, от всички инсталирани блокове в топлоелектрически централи у нас (~6.3GW), над 90% използват въглища като основен ресурс за производство на електроенергия.

В липса на яснота

От одитен доклад от 2013 г. на Сметната палата става ясно, че в България не се очаква въвеждане на нови мощности, използващи въглища за производство на електроенергия. Въпреки официалното твърдение, публикации в медиите и публични изявления на представители на последните няколко правителствата около строежа на нови 560 MW в Ма- ришкия басейн, чрез компанията ТЕЦ „Марица Изток 2 (9-10) ЕАД. А според плановете на Енемона АД, и нови 400 MW в Ломски въглищен басейн с разпола- гаемост 220-240 млн. т.22 Следвайки притеснителните за разума тенденции в енергетиката и въгледобива, в края на 2014 г. ДКЕВР отново издаде петгодишен лиценз за работа на ТЕЦ „Бобов дол“, като същевременно на 17.12.2014 г. Министерство на околната среда и водите (МОСВ) издаде и ново комплексно разрешително на ТЕЦ-а със срок от 10 години. Всичко това се случва в контекста на ненапълно транспониран трети енергиен пакет за либерализиране на енергийния пазар и неизпълнени обещания от страна на ТЕЦ „Бобов дол“ за инсталиране на сероочистки на всеки от трите блока – засега това е факт за единия, но чрез техническо решение е постигната свръзка на втори блок към сероочистката. Поради фактическата свързаност на българска- та енергетика с въгледобива, енергийната стратегия на България до 2020 г. се отнася в голяма степен и за въгледобивния отрасъл. Страната няма приета съвременна минна стратегия, въпреки, че от 2012 г. има такъв проект.

Потърпевшите-работниците в мините

Според Златомир Топалов от миньорския син- дикат към КТ Подкрепа, цитиран от медии, 80 хиля- ди души са свързани пряко с въгледобива, а наетите миньори са 18 хиляди. Според последния доклад EUROCOAL Employment (2013), в страната има 11 300 души ди- ректно заети с въгледобив на лигнити и кафяви въ- глища, но има и още около 67 100 души в сектори свързани с въгледобива (енергетика, доставка на апаратура, услуги, развойна дейност и т.н).

Тази цифра донякъде кореспондира с данните на Националния статистически институт (НСИ) за около 13 300 заети във въгледобива. НСИ посочва още 15 620 души директно заети в производството на електроенергия, но този брой включва работещите във всички централи, включително атомна енергия, невъглищни ТЕЦ и ВЕИ. Институтът не разполага с данни, не само по отделни ТЕЦ-ове, но въобще за заетите в ТЕЦ у нас. Още по-интересен факт – МИЕ и МТСП нямат информация колко са работните места във въгледобива у нас. По данни на компаниите от Търговски регистър към Агенция по вписванията и наши груби калку- лации, заетите с въгледобив в Маришкия басейн са около 12 000 души, а други над 5000 души са заети с обслужването на топлоелектрическите централи. Публичните данни на НСИ показват тенденции- те общо за сектор „добивна индустрия“. Забелязва се намаляване на броя големи добивни компании.

В последните десет години се наблюдава сериозен ръст в микропредприятията с предмет на дейност в сектор добивна индустрия. За същия период големите мини и рудници, т.е. онези с над 50 човека персонал са загубили над 30% от персонала си или 95 000 души. И това е тенденция, което показва колко е важно да се започне дебат по темата за прехода към независимост от въглищата на област Стара Загора. Според публично-достъпни данни на Мини Марица-изток ЕАД, броят работещи в мините са 7 084 заети лица. Не се откриват обществено достъпни оценки за генерираните индиректни работни места и изобщо индиректните икономически ефекти върху региона на Стара Загора, но комплексът Марица-изток се обслужва от цяла палитра от допълнителни услуги – по осигуряване на храна, дрехи и транспорт на работниците; вар за сероочистките; външни консултанти и подизпълнители за определени строителни и под- държащи дейности по техническото обезпечаване на работата на оборудването, както в ТЕЦ, така и в мините; и много други.

В търсене на нови възможности

Взаимосвързаността на гигантите на фосилното минало с перспективни производствени и търговски сектори в област Стара Загора заслужава внимание. Нужна е яснота по възможните кризисни сценарии и възможности за намаляване на социално-икономическите щети в областта, в условията на непреодолим климатичен натиск насочен към топлоелектрическите централи и тяхното по- етапно извеждане от електроенергийната система на страната. Нужен е по-ясен поглед върху възможните и вероятни кризи, както и върху мерките, които могат да се предприемат с цел избягване на кризи в областта.

Очаквайте продължение и отговор на въпроса какви са алтернативите за въгледобивните райони на България. Целият доклад на „За Земята“ може да откриете на http://sledpepelta.zazemiata.org/Alternativi_Zazemiata.pdf.