В страната има 11 300 души директно заети с въгледобив на лигнитни и кафяви въглища, но има и още около 67 100 души в сектори, свързани с въгледобива (енергетика, доставка на апаратура, услуги, развойна дейност и т.н). Това показва последният доклад EUROCOAL Employment (2013). Алтернативите за въгледобивните региони на страна се опитва да даде доклад на сдружение „За Земята“, който предлагаме в три части.

Условията на труд в мините и в ТЕЦ, са едни от най-тежките в страната. Трудът на миньорите и на работниците в ТЕЦ се класифицира като първа и втора категория, като първа категория включва миньори в подземни рудници, а втора категория – работниците в топлоелектрически централи и работниците в открити рудници. Пенсионирането на миньорите е ранно – 48 години за жените и 52 за мъжете в първа категория труд. Заетитие във въглищната индустрия имат право на по-високи пенсии, но и често по-кратко се възползват от тях. Това е така, поради различни тежки професионални заболявания, от които миньорите страдат. Трудовите възнаграждения, които получават наетите лица в мините от Маришки басейн и ТЕЦ-овете, захранвани от тях, се приемат за относително високи, най-често над средните нива за страната. Работещите в мините и ТЕЦ имат и редица социални придобивки годишни бонуси, осигурени почивки за работниците и семействата им.

Привилегии и зависимости „под земята“

Всичко това обаче се заплаща с цената на влошено здраве и съкратен живот. След срутване в мина Ораново през 2013 г. загиват четирима миньори, а пети миньор загива, докато участва в спасителната акция по издирване на затрупаните си колеги. Инцидентът става след експлозия в малката подземна мина Ораново до Симитли. Миньорите са от близките до мината села, а мината е един от малкото външни за общността източници на доход. В рудник „Ораново“ няма спасителна служба. В мината работят 260 – 270 човека, а средната заплата е между 400 и 500 лева. Има редица предписания от службите по трудова безопасност, че мината е опасна и е трябвало да бъде затворена. Мината е в експлоатация 10 години над проектния си живот и се разработват пластове въглища на дълбочина много под първоначално предвидените. От 2002 г. до края на 2012 г., в България 29 миньори са загубили живота си на работното си място. Важно е да се отбележи, че въпреки бурното развитие на ВЕИ у нас; прилаганите нови технологии и нуждата от обучение, включително и за височинна работа; не са налични данни за фатална злополука или за тежко пострадали работници в сферата на ВЕИ и енергийната ефективност през последните години.

Засегнатите не говорят

Като център на въгледобива в страната, област Стара Загора търпи всички минуси свързани с този сектор (по данни на Регионална здравна инспекция Стара Загора) над 25% от новооткритите заболявания са с фокус дихателна система; при сравнение със страната, сред причините за смърт в Стара Загора (МКБ- 10) се забелязва завишен брой с причина Болести на дихателната система (РЗИ Стара Загора, Национален център за опазване на общественото здраве). В допълнение, по данни на „Грийнпийс България”5, Стара Загора е с цели 76 дни в годината с нарушения на нормите за чистота на въздуха. Пневмокониозата е сред най-честите професионални заболявания на миньорите във въглищните мини. Пневмокониозата е съвкупност от няколко белодробни заболявания, които са сред най-често инвалидизиращите професионални заболявания на белите дробове. Пневмокониозата се предизвиква от инхалирането на неорганичен прах. Симптомите надграждат ефектите от тютюнопушенето, като се развива хроничен бронхит или обструктивна белодробна болест. Продължителното излагане на атмосферно замърсяване значително увеличава риска от хронични заболявания на сърдечно-съдовата система и дихателните пътища, както и на злокачествени болести.

Енергийна мафия

В сектор енергетика е налице действаща, официално призната в националния радиоефир от ексминистър Трайчо Трайков, „енергийна мафия“. Същото бе потвърдено в края на 2014 от министър Теменужка Петкова. Във въгледобива пък съществува сериозна политическа обвързаност на иначе търговски предприятия, напр. тези свързвани с Христо Ковачки. Последните парламентарни избори бяха нагледна демонстрация как заетите във въгледобивния сектор все още биват финасово насърчавани да нарушават законите на страната и да дават изборния си глас за определена от работодателя политическа сила. Действие неприемливо и от етична гледна точка, като се има предвид, че по време на работна оперативка, убеждаването за гласуване за „Коалиция за България“, в мини Бобов дол протича:

• със заплахи от повече лични заеми и лоша икономическа обстановка, ако друга партия спечели изборите;
• с обясняване на номера на бюлетината и как се гласува;
• със неясно смесване на темите за изборите и изплащането на заплати;
• със споменаване на добавка към заплатата от 50 лв и аванс от 100 лв;
• със заплахи, че ако не се гласува, може да се стигне и до уволнение. Не можем да подминем и друга зависимост във въгледобива – „ваучерите на Ковачки“. Миньорите в мини „Бобов дол“ имат право да пазаруват с ваучери само в точно определени от магазините„Европа“. В медиите са достъпни репортажи, показващи бой за храна пред абсолютно празен магазин. Забавянето на ваучерите, както и поддържането на празни ма- газини е практика, напомняща несвободни времена съответно и неприемлива в демократична България.

Гражданските права важат и под земята.

Проникването на партийни структури и политическият натиск на работното място са характерни и добре познати инструменти, но за режима на тоталитарната държава. Изненадващо е, че 25 години след настъпване на свободата, у нас все още са налични огнища на целева обществена онеправданост. От друга страна въгледобивните мини се ползват като щит срещу реформи в сектора и прилагане на политики за трайно извеждане от експлоатация на производствата свързани с изгарянето на въглища. Това повлиява негативно не само неотложните дейности по адаптация към променящия се климат, но и сериозно възпрепятстват готовността на работниците в мините да преминат по-леко през икономическия и социален шок съпътстващ масовите съкращения, преквалификация и търсене на ново поприще.

Как помага държавата?

В България не е налична стратегия и специално разработени програми за преквалификация на работещите във въгледобива. В допълнение, Минис- терство на труда и социалната политика не разработва планове и стратегии за алтернативна заетост в секторите свързани с въгледобива. Налични са обаче, отделни мерки за преквалификация и подкрепа по време на безработица, които не са специално осигурени за целта, но биха могли да се ползват. Програмите, по които и в момента могат да кандидатстват безработни и заети хора са главно по линия на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Към тази оперативна програма по програма „Аз мога повече“ се предлагат възможности за квалификация – основна и допълнителна, ваучерен принцип. За част от предвидените мерки по закон се оказва, че все още не са предвидени финансови сред- ства. Когато такива средства бъдат предвидени, ще стартира и мярката за субсидиране при съкращаване в предпенсионна възраст на раннопенсиониращи се, което е реално възможен сценарий в сектор въгледобив. Възможностите, които държавата осигурява в случай на безработица се делят основно на: обучение и преквалификация на работещите и безработните; насърчаване на стартиране на самостоятелен бизнес и субсидиране на безработното лице и работодателя.

Сдружение за „Зе Земята“  дава подробни обяснения за възможностите на различните програми в доклада: http://sledpepelta.zazemiata.org/Alternativi_Zazemiata.pdf