Разрешените от ЕК оцветители и консерванти далеч не са безвредни. Това разбираме от ново изследване на доц. Георги Милошев, ръководител на лабораторията по молекулярна генетика към БАН. Според европейските регистри в минимални дози тези вещества са безвредни, но изследванията на нашия учен показват, че те променят структурата на ДНК и крият риск за здравето на хората.

Милошев сигнализира, че след прекомерна употреба, например на Е-тата в оцветителите могат да се интегрират и предават в поколенията. Според него би трябвало да се използват 1000 пъти по-ниски концентрации на Е-тата, за да бъдат безопасни.

Доц. д-р Георги Милошев, ръководител на Лабораторията от близо 12 години, обясни, че екипът му е разработил чувствителен метод за изследване на ДНК на клетката. „Изпробвахме го с различни вещества, които доказано увреждат ДНК-то. Добавките, одобрени от ЕК и законодателството ни в много високи концентрации, увреждат клетката“, каза доцентът и допълни, че проектът е бил изработен и приключен за 2 години. Използваният метод е 10 000 пъти по-чувствителен.

Какво са Е-тата – химически продукт официално тестван, разрешен от ЕС и България, който се добавя в храните – оцветители, антиоксиданти, подсладители, набухватели.

От 14 изследвани Е-та в храните от екипа на лабораторията, 6 са се оказали най-вредни и увреждащи ДНК, а именно – три оцветителя-еритрозин (Е127), индиго кармин (Е132) и фаст грийн (Е143), консервантът натриев нитрит (Е250), добавката кофеин, много използвана в енергийните напитки и 4-аминоантипирин (4ААР) с широко приложение във фармацевтичната промишленост. Първите три обаче крият риск най-голям риск за здравето на потребителите и най-вече на децата.

Става дума за оцветители, известни като Е-143 (фаст грийн), Е-132 (индигокармин) и Е-127 (еритрозин). Те боядисват храните в зелено, синьо и червено и най-масово се използват в сладкиши, шарени бонбони и напитки.

Производителите на безалкохолни у нас вече заменят Е-тата с природни багрила, обясни експертът Георги Джатов. За получаване на червения цвят, който е характерен за напитки като малината и вишната, се използва екстракт от люспите на грозде, известен с търговското име „грейп скин“. Това вещество спада към групата на т.нар. антиоксиданти, но е значително по-скъпо от химикалите. Малко по-евтин е друг природен оцветител, който също се използва за получаване на червен цвят. Той се извлича от червен морков и има същия ефект.

Зелени напитки, каквито имаше в миналото, когато на мода бе „Киви“, вече почти не се предлагат. Досега лимоненожълтият цвят на лимонадата се постигаше с веществото тартразин, което се крие под наименованието Е-102. Сега като заместител се използват каротени.

Проблемът е, че природните бои са по-нетрайни, затова и срокът на годност на напитките трябва да се намали. Това е противоречието между интересите на производителите и търговците и на потребителите.

Концентрация на най-много опасни Е-та в храните има в оцветените бонбони и сладоледи, както и тортите със снимка. Прекалената им консумация може да доведе след време до заболяване от рак.

Екипът на лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология на БАН се нуждае от финансиране, за да проведе последващо проучване върху животни. Кандидатствал е по различни проекти, но досега от 2010-2011 г., когато проучването е завършило, отговор няма.