Фирмите и организациите ще трябва да залагат екологични мерки в проектите си, за да получат гарантирано еврофинансиране. Това показва документ с насоките за интегриране на политиката по околна среда и политиката по изменение на климата  в Европейските структурни и инвестиционни фондове, изготвен от Министерството на околната среда и водите. Освен че срокът за обсъждането му изтече вчера и беше само две седмици през отпускарския месец август, в него прави впечатление, че заложените критерии са твърде общи.

Например по Оперативна програма „Околна среда“ ще е важно кандидатите да посочват мерки, свързани с използването на утайките, образувани от новите пречиствателни станции. Вариантите са анаеробно разграждане с производство на биогаз, част от технологичната схема на пречиствателната станция; ко-генерация на биогаз с производство на електро и/или топлоенергия; смесено изгаряне или моноизгаряне с цел оползотворяване на енергията.

Ще е хубаво в проектите да има мерки и за опазване на речните корита и мерки за предпазване от свлачища. В критериите не са посочени конкретни параметри, които кандидатите трябва да изпълнят. Всеки от тях може да посочи такива мерки като приоритет. В най-добрия случай кандидатите имат много голяма свобода при определяне на екологичните мерки, които ще изпълняват при реализацията на своя проект. В Оперативна програма „Транспорт“ например много важен критерий е да се използват и рециклирани материали при изграждане на пътищата. Насърчава се поставянето на кофи за разделно събиране на отпадъците, където това е възможно. По-важно ще бъде възстановяването на стари трасета пред изграждане на нови.

В програмата „Региони в растеж“ ще се стимулират проекти, които предвиждат водоспестяващи технологии, по-големи площи за озеленяване т.н „зелен покрив“, „вертикални стени“, образуват по-малко вредни емисии. В „Иновации и конкурентоспособност“ пък ще се финансират предложения, които ще инвестират в нисковъглеродни технологии, в по-умни системи за управление на водите. Много важен елемент ще бъде също разработването на технологии за намаляване теглото на опаковките, въвеждане на системи за многократна употреба, екопроектиране, екоетикетиране. Ще се подпомагат инициативи за изпозлвнаето на по-безопасни за човека и околната среда химикали и препарати. Ще се финансира кандидатстването за сертификати за опазване на околната среда EMAS. Програмата ще подкрепи втората фаза на проекта за изграждане на междусистемна газова връзка Сърбия-България като част от инициативата за разработване на интелигентни системи за пренос на енергия.

В Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ се планира засилено създаване на зелени работни места. Ще се инвестира в обучение на млади предприемачи, които да развият екологосъобразен бизнес в защитени територии от екологичната мрежа „Натура 2000“. По никакъв начин не виждаме обаче мерки за решаване на проблемите в ключови сектори като минната индустрия и добива на въглища, както и в сферата на тютюна. В бъдеще ще става все по-небходимо преквалифицирането на кадрите в тези сектори.

Научноизследователската работа, която да намира решения за по-интелигентно използване на ресурсите също ще бъде подкрепяна чрез програмата „Наука и образование за интелигентен растеж“. Ще се стимулират проекти, които предвиждат разработки за откриване на рисковете от употребата на химикали, иновациите в областта на наноматериалите.

В „Програма за развитие на селските райони на Република България“ също включва много мерки, свързани с опазването на околната среда и развитие на екологични дейнсоти в селксите райони. Много по-голям приоритет ще има за проекти, които въвеждат водоспестяващи технологии, контрол на замърсяването с нитрати, фосфати, пестициди. Популяризирането на „зеленото“ стопанство е много важен етап, ще се насърчават дейности за оползотворяване на отпадъците за собствени енергийни и селскостопански нужди. Проектът е важно да включва устойчиов управление на земи/гори в „Натура 2000“, развиване на екологосъобразен селски туризъм, обучения за опазването на територии от „Натура 2000“ и на климата.

Идеята на всички тези критерии по оперативните програма е да се постигне изискването на ЕК 20% от бюджета на ЕС да отива за опазване на околната среда и климата.

Предлагат създаване на работна група за ремонт на документа

Според екосдружението „За Земята“  заинтересованите страни- неправителствени организации и бизнес са имали твърде малко време, за да дадат становища по документа.

В становище, изпратено до министъра на околната среда и водите Ивелина Василева, от „Зелени закони”  настояват да се уреди възможността за внасяне на допълнителни коментари и препоръки  в рамките на следващите два месеца (септември и октомври), така че повече експерти да изкажат своето мнение в писмена форма. Така ще се осигури необходимата публичност, съгласуваност и одобрение от действително широк кръг експерти и заинтересовани страни на този  документ.

В становището на природозащитниците има редица предложения и коментари, които биха помогнали забавения с почти две години проект на документ да се допълни и да се изчисти от общи и недостатъчно ясни изрази. От  „Зелени закони“ дават и конкретен пример с неясен критерий за климат в документа, който не дава никакви разграничения по количествени и качествени показатели: „Де факто е възможно два конкуриращи се в една мярка на дадена Оперативна програма проекта да получат еднакви оценки по този критерий, без значение, че единият би допринесъл за намаляване на емисиите например с 1000 тона/год, а вторият – с 1 тон/год.”

Те настояват за срок от два месеца да се създаде смесена работна група с участие на представители на НПО, които работят в областта на околната среда и промените в климата, която да подобри предлагания документ.