Великобритания излиза от ЕС, показаха резултатите от референдума. За Брекзит са гласували 16 835 512 души, а за оставане в блока – 15 692 093 души. Междувременно паундът стигна най-ниското си ниво от 1985 г. насам, след като пазарите реагираха на новината за обрата в референдума.

Избирателната активност е по-висока от миналогодишните парламентарни избори и е около 72 %.

Какво следва?

Анализаторите веднага започнаха да прогнозират какво ще се случи ако великобритания напусне ЕС. Почти е сигурно, че министрите на външните работи на шестте страни – основателки на съюза – Германия, Франция, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург, може да се срещнат в Берлин.

След вота за „Брекзит“ Юнкер ще председателства извънредна среща на Европейската комисия, включително британския еврокомисар Джонатан Хил. ЕК ще поеме отговорността за договаряне на „развода“. Европейски представители твърдят, че няма „план Б“ в случай на „Брекзит“. Припомняйки си същите отричания през миналото лято относно напускането на претоварената с дългове Гърция един обаче спомена за „зала Б“, където в готовност ще чакат противопожарни екипи от европейски адвокати и експерти.

С началото на новата седмица на световните финансови пазари инвеститорите и гласоподавателите ще настояват да им бъде отговорено на въпроса накъде са поели Великобритания и ЕС. Очаква се Лондон и Брюксел да предложат уверения, че се водят системни преговори, докато междувременно за гражданите или компаниите нищо няма да се промени.

Планирана е 24-часова среща на върха на ЕС. След вота за „Брекзит“ политическата кариера на Камерън ще е приключила, но той вероятно ще остане на сцената, докато силно разделената му партия избере неговия наследник. Големият въпрос е дали той ще уведоми Туск, че задейства член 50 на договора за ЕС, който ще бъде юридическата основа за напускането на Великобритания.

Член 50 определя двегодишен срок за преговорите по раздялата. ЕС ще трябва да запълни дупката, оставена от Великобритания в бюджета, и да увери милиони европейски граждани, живеещи на британска територия, и британците на континента за бъдещите им права.

В Лондон евентуалният му проевропейски настроен наследник може да се опита да печели време. Еврочиновници и дипломати посочват, че биха искали Великобритания да започне процедурата веднага и изключват нови преговори, макар че не виждат юридически начин да принудят Великобритания да действа по определен начин.

Договорите за ЕС не предвиждат изключване, но ще има яростен политически натиск Лондон да уважи волята на гласоподавателите да напуснат и останалите 27 страни може да започнат дискусии без Великобритания. Ако Камерън постигне победа в референдума, срещата на върха ще обсъди бързо прилагане на пакета с отстъпки, които той извоюва от партньорите си през март за ограничаване на имиграцията от ЕС.

Европейските лидери могат да окажат натиск за бърза демонстрация на единство за засилване на интеграцията. Разногласията между Берлин и Париж по управлението на еврозоната вероятно ще изключат големи решения на този фронт преди изборите в двете страни през 2017 година. Идеята за по-тясно европейско сътрудничество в отбраната може да бъде съживена без скептичната Великобритания. В дневния ред на срещата вече е включен мащабен преглед на европейската политика за сигурност.

Европейските лидери ще трябва да дадат на ЕК мандат за преговори. Според някои британски експерти дискусиите могат да продължат повече от две години, за да включат преговори по нови търговски условия. Решение за по-дълги преговори обаче ще изисква европейско единодушие, каквото малцина в Брюксел очакват. Някои предполагат, че преговорите за бъдещите условия за търговия с Великобритания могат да се водят паралелно. Юнкер посочи, че европейският приоритет ще бъде „развод“ за две години, след което преговорите да започнат „на чисто“.

След вота за „Брекзит“ всички европейски регулации ще бъдат в сила във Великобритания до две години, след като Лондон започне процедурата за напускане на ЕС. След това никоя от тях няма да бъде в сила. Междувременно британски евродепутати заседават в Европейския парламент, Хил е в комисията, хиляди британци ходят на работа като еврочиновници, а британските министри участват в съветите на ЕС. Те обаче нямат реален глас, Великобритания ще трябва да се откаже от ротационното си председателство през втората половина на 2017 година, Естония може да получи по-рано шестмесечния пост.

Европейските лидери имат много други задачи, които да отвличат вниманието им от преговорите с Великобритания, например Русия, еврото, трудовия пазар и бежанците. Лондон също може да има други приоритети, не на последно място – вероятността проевропейски настроената Шотландия отново да се опита да се отдели.

Европейските правила може и да изглеждат ясни, но европейските лидери, включително германският канцлер Ангела Меркел, не искат да видят как Великобритания си отива и все пак може да потърсят начин да я задържат.

В политиката нещата никога не са еднозначни, така че само времето ще покаже накъде ще тръгне ЕС и какво ще е бъдещето на Общността почти четвърт век след създаването му.

Всъщност ЕС напуска втората най-влиятелна икономика в Европа и втората страна, която внася най-много в бюджета на ЕС.

Последици за България

За България напускането на британците е най-малкото нарушаване на баланса на силите в съюза.

България ще изгуби 5% от сумата, която получава съгласно бюджетната рамка на ЕС. Това са около 550 млн. евро, за следващите 7 години. Това е сумата, която българската икономика използва от общо около 8.5 – 9.5 млрд. паунда, които Лондон внася всяка година в периода 2016 – 2019 г.

Участието ни в общия бюджет ще се оскъпи, тъй като пропорционално ще трябва да се запълни сумата, която Лондон внася.

Под въпрос ще бъдат условията за пребиваване и живот в страна на десетки хиляди българи. Вероятно е много от изискванията и правилата да се променят що се отнася до работа, обучение, правене на бизнес за всички имигранти. Страната ще бъде с ограничен достъп за нови работници от ЕС и България, които в момента изпращат стотици милиони евро в родината си всяка година.

Без Обединеното кралство като балансьор ЕС ще стане място с повече регулаторна тежест на бизнеса, по-слаба защита на интелектуалната собственост, ще се засили натискът за хармонизация на данъчната политика, както и ще се увеличи облагането на финансови транзакции.

Няма да се подсилят позициите на страните, настояващи за засилване на надзора и пренасянето на все повече негови функции в Брюксел и Франкфурт. За България това може да има по-скоро негативен ефект, тъй като едно затягане на контрола и изнасянето на повече надзорни функции навън може да скъса корпоративни и политически зависимости в БНБ и КФН и така да повиши доверието и в банковия, и в небанковия сектор и да подобри функционирането им.

Най-вероятно ще се промени сегашното ниво на дебата за въвеждане на единна корпоративна данъчна основа, доколкото Лондон е против подобна реформа. В България корпоративният данък е 10%, но за сметка на това данъчната основа е широка. Подходът на много от големите икономики в ЕС (като Германия и Франция) е точно обратният – там има тясна данъчна основа, но за сметка на това ставките са високи. Ако се стигне до унифициране, със сигурност Париж и Берлин няма да приемат подхода на София, което ще доведе до пренаписване на данъчното законодателство у нас.

Правителството трябва да съкрати сроковете и да ускори подготовката за председателството на ЕС от страна на България през 2018 г. Причината е, че преди българското председателства по календар предстояха британското и естонското. Сега Естония и България ще трябва да започнат мандата си половин година по-рано.