Най-лошият сценарий за АЕЦ Белене е да не предприемем нищо. Според БАН продажбата на оборудването трябва да бъде последната опция, каза енергийният министър.
При инвестирани до момента над 3 милиарда лева в проекта АЕЦ „Белене” и оборудването, което стои на площадката, не знам кой би поел отговорност нищо да не се предприеме, каза енергийният министър Теменужка Петкова по bTV, където коментира доклада на БАН във връзка с проекта „Белене“.
Тя поясни, че по този доклад са работили 7 института на БАН. „Това, което БАН прави като извод в доклада, е, че най-лошият сценарий е, ако нищо не се предприема”, каза Петкова. „БАН смята, че продажбата на оборудването трябва да бъде последната опция, която трябва да бъде разгледана”, изтъкна министърът. Тя припомни, че предишното старо оборудване за проекта АЕЦ „Белене” беше върнато обратно на руската страна и беше продадено за жълти стотинки.
По думите й БАН не разглежда вариант, в който ще се наложи допълнителна инвестиция от страна на държавата, тъй като ние разполагаме с най-ценното за този проект – с площадка, която е лицензирана, с оборудване, което сме платили, и с нотификация на проекта. 10,5 млрд. евро са червената линия, която БАН смята, че не трябва бъде прекрачвана от гледна точка на разходите по проекта. Отделно от това БАН казва, че лихвата трябва да е под 4,5%, а съотношението дълг – собствен капитал да е 70:30, поясни министърът.
БАН определено казва, че има варианти, в които проектът е финансово жизнеспособен, изтъкна още тя. Енергийният министър изтъкна, че БАН разиграва няколко сценария. Единият е с максимален размер на разходите, с лихва над 4,5% и съотношение дълг – собствен капитал, различно от горепосоченото. Там са разиграни 90 комбинации.
„Когато разходите са максимално завишени, тогава проектът е финансово нежизнеспособен в нито една от 90-те комбинации. Но в другите сценарии се оказва, че проектът е финансови жизнеспособен”, разясни Петкова.
Ако изграждането на АЕЦ „Белене” започне през 2019 г., тя ще бъде готова през 2028 – 2029 г., стана ясно още от думите на енергийния министър. Според нея не се изключва нито един вариант, а без „Росатом” този проект няма как да бъде реализиран. „Все пак „Росатом” е конструктор на проекта, те са производители на това оборудване и без „Росатом” много трудно бихме направим каквото и да било”, поясни Петкова.
Тя допълни, че съхранението на оборудването се осъществява на площадката на АЕЦ „Белене” и не изисква кой знае какви инвестиции или специални знания и умения. „Но за да бъдем абсолютно сигурни, че то ще се съхранява по начин, който ще гарантира неговото качество, НЕК ще подпише договор с „Атомстройекспорт”, който да ни гарантира, че те ще правят преглед и надзор по отношение на съхранението на оборудването”, отбеляза енергийният министър.
Петкова изрази надежда скоро тези разговори да започнат, за да има яснота по темата в обозримо бъдеще. Тя не се съгласи с твърденията на бившия енергиен министър Румен Овчаров, че оборудването за АЕЦ „Белене” стои под открито небе. „Оборудването се съхранява, както е разписано в стандартите на заводите производители, така че опасенията са напълно неоснователни”, категорична беше министърът.
„Съществува вариантът с използването на реакторите, или на единия от тях, за седми блок на АЕЦ „Козлодуй”, но това трябва да бъде следващ вариант, ако първият не се реализира успешно”, отбеляза Петкова. „Мисля, че цената на електрическата енергия ще остане такава, каквато регулаторът я е определил”, заяви тя във връзка с началото на зимния отоплителен сезон.
Be the first to comment on "Теменужка Петкова: Ако се строи, АЕЦ „Белене“ може да бъде готова през 2029 г."