Горещо

Проф. Янко Янев: Полезно е да ползваме опит от АЕЦ „Пакш“ 2, но АЕЦ „Белене“ е много по-напред от унгарския проект

Г-н Янев, БАН публикува резюме на доклада за АЕЦ „Белене“. Успяхте ли да се запознаете с него и какви са първите ви коментари?

Да и не само. Слушах внимателно телевизионните интервюта и прочетох внимателно резюмето на доклада. Бих желал да прочета и големия доклад. Ако питате защо се интересувам, то отговорът е много прост. Аз работя в ядрената област повече от 40 години, в които съм бил и учен, и преподавател, и председател на Комитета за атомна енергия, и член на Държавната комисия за енергийно регулиране, и Координатор на Програмата за атомна енергия на МААЕ. В 2006 година с екип на МААЕ направихме пълен анализ на енергийната система на България за оценка на загубите от незаконното спиране на 3 и 4 блок на Козлодуй. През август тази година БУЛАТОМ отправи покана до Виенския център за ядрена компетентност (ВМЦЯК), който ръководя да направи оценка на възможностите за довършване на проекта АЕЦ „Белене“, ако такова има. Така че интересът какво предлага БАН е напълно оправдан.

В доклада се посочва, че с изключение на един от разиграните сценарии в България и региона в средносрочен план се очертава дефицит на електроенергия. Вие съгласен ли сте с такава констатация?

Това не е ново. Този анализ е правен и се прави от различни организации. Ако прочетете внимателно заключенията на НЕРА , отразени в доклада на HSBC oт 2012 година
необходимостта от базова мощност е отразена. Нещо повече възможностите да се появи друг голям и потенциално конкурентен проект в региона е малка, което прави АЕЦ Белене потенциално икономически реализуем проект. Върху това се отразява и опита с ВЕИ-та, които построихме, които за съжаление не дават 24/7 наличност на диспечируема енергия.

В този ред на мисли необходима ли е АЕЦ „Белене“ на България и региона?

Аз вече отговорих защо е възможна подобна мощност, още повече че и съседите ни се подвеждат под общия напън да се инвестира в слънчеви и вятърни генератори, които имат политическата подкрепа, в това число и сериозни държавни субсидии. Все пак не бива да се забравя че базовите мощности изграждат инфраструктурата на енергийната система и редица държави, като започнем от САЩ, вече оценяват това.

Смятате ли, че такъв проект може да бъде жизнеспособен, както посочват от БАН?

В доклада, разработен от Виенския център, който беше и международно рецензиран, са оценени всички потенциални рискове на този проект. Един от най-малките е риска от довършване на този проект. Има други рискове, които изискват сериозно внимание и разработване на стратегии за тяхното управление и контрол.

Съгласен ли сте с извода на екипа на БАН, че участието на държавата в проекта гарантира по-добри условия за неговата реализация или все пак е по-добре да се осъществи изцяло като частен проект?

Изцяло частни ядрени проекти няма, не е имало и едва ли ще има. Мнозина се заблуждават от това, че в някои държави в компаниите, управляващи АЕЦ, има и частни капитали. Участието на държавата в АЕЦ „Белене“ е задължително и от законова гледна точка, а и от това че ядрените проекти са Мега проекти, които освен икономическата страна имат и значителна политическа компонента, която без държавате не може да се случи. Погледнете за пример САЩ. Стрителството на най-новите АЕЦ се извършва от енергийни компании с обществено и частно участие, а правителството предоставя финансови гаранции. Струва си да се информираме по-добре за ролята на държавата, което ние оценяваме като потенциален риск за успеха на проекта.

При представянето на доклада от БАН посочиха модела на АЕЦ „Пакш“ 2 в Унгария като възможен вариант за реализация и на АЕЦ „Белене“. Как гледате на тази идея?

Аз бих бил по внимателен към такова изказване. Да се пренасят механично условията, договоренностите и споразуменията от един проект към друг е неправилно, макар че някои идеи могат да се ползват, но внимателно. Първо, България не е Унгария, второ, ние имаме невероятно предимство, защото проектът ни е години напред пред Пакш 2. Имаме готова лицензирана площадка, на практика готов и лицензиран проект, ядрено оборудване на площадката и редица други. Не на последно е и определен интерес у нашите съседи да станат потенциални купувачи на електроенергия. Знаете, че Австрия има конституционна забрана срещу ядрената енергия, а това не е позитивно за един голям ядрен енергиен проект в съседство. С едно изречение – да, полезно е да ползваме опит от други проекти, но да правим подобни сравнения според мен не е нужно. Ние можем да постигнем далеч по-добри параметри от Пакш 2 стига проектът да се управлява от компетентен екип.

В заключение, това е поредният анализ, който потвърждава, че България има нужда от нова ядрена мощност и че АЕЦ „Белене“ продължава да е актуален проект. Въпреки това обаче българското общество е поляризирано по темата. Има експерти, които смятат, че бъдещето на енергийната система на страната трябва да се основава почти изцяло на ВЕИ. Смятате ли в контекста на темата за декарбонизацията, че в енергетиката на бъдещето има място за АЕЦ?

България е в добра позиция по отношение на декарбонизацията на енергийния сектор особено, ако се вземе очевидно необходимото решение да се довърши АЕЦ „Белене“. По скоро необходимостта от нова ядрена мощност идва от енергийните нужди на страната след 10 години, когато рискът да не работят мощности в Марица Изток или Козлодуй е много голям. Енергийните проекти са стратегически за всяка държава и тези решения се вземат години напред. Енергийната независимост е елемент от суверенитета на всяка държава и това не трябва да се забравя или забавя.

 

Визитка:

Проф. Янко Янев е роден през 1949 г. Дипломира се със специалност „Радиохимия“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ през 1973 г. Защитава докторска дисертация за влиянието на атомните централи върху околната среда. През 1991 г. става Председател на Правителствена комисия по оценка на състоянието на атомната енергетика и АЕЦ Козлодуй. В продължение на шест години Янко Янев ръководи Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ) и заема важни международни длъжности, между които заместник-председател на Борда на управителите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), вицепрезидент на Трети комитет на ООН по Договора за неразпространение на ядреното оръжие. Председателства международни конференции на Г-24, групата CONCERT на контролните органи по ядрена безопасност в Европа и др. Бил е член на Държавната комисия за енергийно регулиране, енергиен консултант на Българо-руската инвестиционна банка и член на български и международни асоциации работещи в областта на енергетиката. Член е на Нюйоркската Академия на науките, на Американското и Европейското ядрени дружества и др. Автор е на повече от 150 научни публикации, доклади на конференции и др. През 2002 г. основава програмата на Агенцията за управление на ядрените знания и е нейн ръкводител до 2012 година. От 2012 година е Директор на Института за управление на ядрените знания във Виена.

(Visited 143 times, 1 visits today)

Be the first to comment on "Проф. Янко Янев: Полезно е да ползваме опит от АЕЦ „Пакш“ 2, но АЕЦ „Белене“ е много по-напред от унгарския проект"

Leave a comment

Your email address will not be published.


*


Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.