От началото на 2018 темата за АЕЦ „БЕЛЕНЕ“ отново се разгоря. Към днешна дата в рамките на един месец бяха организирани няколко събития по темата. Така, на 25 януари в рамките на заседание на Парламентарната комисия по енергетика беше представен доклад на Виенския международен център по ядрена компетентност относно анализа на рисковете, свързани с проекта и бяха направени редица експертни коментари.

На 20 февруари беше проведено събитие, озаглавено „Обществено обсъждане на тема „Изграждането на АЕЦ“Белене“-целесъобразност, алтернативи, икономически модели“. Събитието е организирано от Българския енергиен и минен форум. Странният факт, че то е организирано в сградата на Народно събрание, при положение, че Парламентарната комисия по енергетика изрично се разграничи от него, се допълва от две отчетливи обстоятелства – явно преобладаващите негативни мнения по отношение на проекта, изразени по време на дискусията, и отсъствието на БУЛАТОМ.

На 25 февруари Партия „Алтернатива за българско възраждане“ организира дискусионен форум под заглавието “АЕЦ “Белене“ – ключ към сигурността и развитието на България“, на който преобладаващите мнения за проекта бяха силно положителни.

.. за формалната страна на нещата и …

Всъщност, това, че има противници и поддръжници на АЕЦ „БЕЛЕНЕ“ не е ново. Плурализмът на експертни мнения е повече от полезен. Лошото е, че в целия коментарен процес липсват тези, които са оправомощени да вземат решения. Фактът, че представители на държавни институции са присъствали на някои от тези събития, на практика не означава нищо друго освен това, че са чули някой и друг аргумент.

А е повече от наложително именно държавата да изрази намеренията си от сегашна гледна точка – каквито и да са те – чрез своите съответно компетентни институции. В тази връзка ето една частична ретроспекция, която илюстрира административно-институционалната бъркотия по темата АЕЦ „БЕЛЕНЕ“ към днешна дата.

На ниво „Парламент“ в рамките на по-малко от година се приемат две важни решения, свързани с темата. На 7 юни 2011 г. в ДВ 43 е публикувано Решение на Народното събрание, с което се приема енергийна стратегия на България. В нея изрично е записано, че България ще отстоява развитието на ядрената си енергетика, вкл. и чрез изграждането на 2000 мегавата нови ядрени мощности. Независимо от изричната конкретизация къде да стане това, от текста става ясно, че се визира най-вече площадката на АЕЦ „БЕЛЕНЕ“. След по-малко от десет месеца обаче – на 28 март 2012 г. – със свое решение Парламентът вече „Подкрепя действията на Министерския съвет на Република България за прекратяване изграждането на Ядрена централа на площадка „Белене“;  допълнително се възлага на правителството да проучи условията за изграждане на парогазова централа на площадката, както и да „извърши необходимото за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“…

Всъщност, извън прекратяване действията по АЕЦ „БЕЛЕНЕ“ в практически план нищо друго не изглежда направено с някакви реални резултати. В рамките на изпълнителната власт последните действия са обобщени формално чрез Решение на Министерски съвет № 1068 от 15 декември 2016 г. относно рационалното използване на изградената инфраструктура и материална база на площадката на АЕЦ „БЕЛЕНЕ“, както и на придобитото оборудване с дълъг цикъл на производство. Само че това е преди появата на серия от аналитични материали, водещият от които безспорно е разработката на БАН по темата.

Освен всичко останало, в този контекст е логичен въпросът защо изпълнителната власт предприема тези стъпки при наличие на изрично решение на Парламента, свързано с прекратяване на проекта АЕЦ „БЕЛЕНЕ“ .

Каквито и действия да е предприело или да предприема правителството, те трябва да са в съответствие с позицията на законодателния орган, който и по закон има изрични правомощия при осъществяване на държавната политика в енергийната област.

С други думи, в резюме, сме изправени пред ситуация, в която строго формално:
– Парламентът има противоречащи си решения по темата АЕЦ „БЕЛЕНЕ“;
– Правителството е възложило стъпки, част от които не изглеждат напълно в унисон с формален акт на Народното събрание;
– На експертно ниво се представят различни мнения по темата за необходимостта и мотивираността на по-нататъшното изграждане на АЕЦ „БЕЛЕНЕ“, но държавните институции не са изразили официално становище, ползвайки който и да е от тези аргументи; а без тяхната позиция следващи стъпки както в юридически, така и в инвестиционен план са невъзможни.

…И за последния политически акцент по темата и стъпките в България

На този фон следва да се отбележи последно лансираното предложение, направено вчера от премиера Борисов на инвестиционен форум за Западните Балкани – за превръщане на проекта АЕЦ „БЕЛЕНЕ“ в балкански проект с еврофинансиране. Както вече беше споменато от някои медии, през годините подобен подход, макар и в друг мащаб и по други схеми, е бил обсъждан. Важното е обаче, че този акцент се поставя отново – при това в коренно различна ситуация, свързана с други геополитически и икономически реалности, когато конкретното му обсъждане има своите реални предпоставки.

Връзката с българското председателство на Съвета на ЕС е видима, но предвид продължителността на процеса не е определяща. Реалистично погледнато обаче, преди евентуално да се стигне до някакво политическо разбирателство по темата на европейски и регионално ниво, което в много отношения може да бъде проблемно, е много по-важно държавните институции да предприемат конкретни стъпки по повод проекта АЕЦ „БЕЛЕНЕ“ в България.

Независимо какво ще бъде крайното решение на правителството относно проекта, това, което е повече от наложително да се случи бързо, е на първо място Парламентът да преоцени формалната си позиция, изразена в решението му от 28 март 2012 г. Без тази стъпка по-нататъшните ходове на изпълнителната власт и на политическо, и на юридическо ниво, ще изглеждат силно атакуеми, а всеки потенциален стратегически инвеститор ще продължава сериозно да се замисля за политическия риск.

Правителството от своя страна следва да излезе от ролята на пасивен наблюдател на споровете между експерти – докладите станаха много, икономическите и технически аргументи „за“ и „против“ – също. В крайна сметка правителството е това, което трябва да отсее за себе си съответните факти, да подготви проект на позицията си с ясна пътна карта и да се обърне тогава към експертите за мнението им. По този начин може да се търси не само исканият обществен консенсус относно съдбата на проекта АЕЦ „БЕЛЕНЕ“, но да се сложи и точка на някои напълно елементаристични тези, свързани с него – вкл. и тази за деленето на „русофили“ и „русофоби“, които отдавна нямат нищо общо с реалността по развитието на един такъв стратегически обект.

Славчо Нейков
Експерт по енергийна политика