България трябва да има Стратегически план за развитие на селското стопанство до април 2020 година, стана ясно на работна среща „Подкрепа за ОСП след 2020 година за селските райони“, организирана от Национална селска мрежа. Стратегическият план вече замества Програмата за развитие на селските райони, също така в него ще влизат и директните плащания, които досега бяха изключени от програмата. Това предизвикателство стои на дневен ред и пред всички страни-членки на ЕС.

Изключително изпитание за администрацията ще е изготвянето на Стратегическия план. Само преди десетина дни беше представен първият анализ за състоянието на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост. Очаква се до края на годината да са готови и другите два – социалноикономически и анализ на околната среда, които ще служат за основа за изграждането на Стратегически план.

Администрацията не е подготвена, защото е поставена да работи в съвсем нова среда, с по-широк кръг заинтересовани страни, университети, наука, организации в околната среда и други сектори на икономиката като банковия и застрахователен сектор, технологичната индустрия. Администрацията е свикнала да работи с много мерки, сега идеята за опростяването на механизма за управление на европейските средства за сектора внася известно притеснение. Мерките със сигурност ще са по-малко, но по-важният въпрос тук ще бъде какви ще са те. Мерките ще се наричат вече интервенции. За изпълнение на всяка от интервенциите трябва да се заложат проверими и измерими критерии. Освен това държавите-членки трябва да имат електронни системи за мониторинг, които да сведат до минимум физическите проверки. Такава обществена поръчка за изпълнител тепърва предстои да се обяви, но създаването на такава система ще изключи поти изцяло проверките на място. Управляващият орган Дирекция „Развитие на селските райони“ към Министерството на земеделието, храните и горите трябва да използва в максимална степен опита и експертните познания на всички структури, коментираха от Държавен фонд „Земеделие.“

За подготовката на добър Стратегически план е е необходимо да се работи оперативно по конкретни теми.

Липсата на работещи интегрирани планове за развитие на всеки селски район поотделно е една от причините в предходния програмен период да се отдели основен ресурс за публична инфраструктура, за къщи за гости и за фотоволтаични централи вместо за развитие и модернизиране на земеделските стопанства, показват някои от изводите от изпълнението на предходнаха селска програма. В цял свят населението се концентрира в големите градове и тази тенденция ще продължава, затова малките населени места трябва да се разглеждат като част интегрираните териториални инвестиции в урбанизираните региони, коментира Светлана Александрова от УНСС, член на екипа по разработване на социално-икономическия анализ за развитието на земеделието в България.

Инвестиции

Мярката ЛИДЕР и Местните инициативни групи са работещ подход отдолу-нагоре, който трябва да се развива все повече в следващия програмен период. В момента от всички 232 селски общини, 150 не са получили финансиране. А в следващия програмен период по ЛИДЕР ще се отделя до 5% от общия размер на средствата. 

Какви са новостите в някои ключи интервенции. В интервенцията за инвестиции през следващия програмен период ще влизат както земеделските стопанства, така инвестиците в публична инфраструктура- всичко в една мярка. Условията за допустимост на ниво бенефициент ще се определят на ниво страна-членка. Участниците поискаха въвеждане на  различен интензитет на финансиране като за малките да има по-големи допустими разходи с по-нисък процент на съфинансиране, за големите -по-малки допустими разходи и с по- висок процент съфинансиране.

Средства за младите фермери

Държавите-членки определят сами условията за допустимост и в мярката „Млад фермер“. По-голямата свобода е хубав подход, но и страхотно предизвикателство. В дебата участниците изтъкнаха необходимостта и важността на обученията за изпълнение на бизнес плана на младите фермери в етап на мониторинг. Необходимо е реално младите да се заинтересоват от изпълнението на проектите, защото в много случаи реално със стопанството се занимават техните родители.

Според новите правила държавите могат в плана за ОСП да използват определен дял от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за финансиране на транснационална мобилност за обучение на хора от селското стопанство и развитието на селските райони, с акцент върху младите земеделски стопани в съответствие с програмата „Еразъм.“

Застраховането на земелската продукция

Инструментите за управление на риска в Стратегическия план стават задължителни. Те са обвързани със застраховането на земеделската продукция. Европейският фонд за развитие на селските райони ще има финансов принос за премиите по застрахователните схеми и за взаимоспомагателни фондове, вкл. административните разходи по създаването им.

Държавите-членки трябва да гарантират, че помощта се предоставя само за покриване на загуби от поне 20% от средно годишното производство или доход на производителя. Държавите-членки трябва също да ограничат подкрепата до макс.70% от допустимите разходи Държавите могат да приемат национални фискални мерки, насърчаващи земеделските стопани да спестят в добри години, за да се справят с лошите години, за да облекчат ефектите от променливостта на доходите. Тези мерки в многогодишен период, трябва да бъдат освободени от прилагането на правилата за държавна помощ.

Финансовите аспекти на Общата селскостопанска политика след 2020 година

• Най-малко 30% от Европейския фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) е за околна среда и климат.
• Максимум 4% от ЕЗФРСР са за стратегическия план по Общата селскостопанска политика.

Трансфер на средства

• Общо до 32% могат да се прехвърлят от директни плащания към развитие на селските райони. До 15% могат да се прехвърлят от директни плащания към развитие на селските райони за интервенции, насочени към специфичните цели, свързани с околна среда и климат. До 2% трансфер от директните плащания към развитие на селските райони за установяването на млади стопани. В тези случаи се предвижда 100% финансиране за прехвърлени от първи стълб (директни плащания) към втори стълб (развитие на селските райони) средства. Допустимият публичен разход за слабо развитите райони се намалява от 85 на 70%. Намалява се допустимия публичен разход и в другите райони (сега между 65 и 53%) до 43%.

Очаква се средствата за селската програма да са с 15% по-малко, но реформите трябва да са съществени, а резултатите -видими. Страните ще имат възможност да дофинансират сектора, но в България тази тема още не стои на дневен ред. Единствената възможност към момента е 11 общини с над 20 000 души население да преминат към ОП „Регионално развитие“. Това ще е облекчение за селската програма, защото ще се финансира приоритетно модернизирането на земеделските стопанства, а финансирането на публичната инфраструктура на тези общини ще мине към регионалната програма, коментира министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на първия дебат с бранша за ОСП 2021-2027 година. От своя страна общините обаче все още обсъждат дали ще се съгласят с тази възможност, коментираха експерти от Националното сдружение на общините в Република България.

Важното е, че дебатите за новата визия за развитието на земеделието вече започнаха.