ИЗТОЧНИК: Блогът на АПО/Апостол Апостолов

Серия от кибератаки заля Европа в рамките на по-малко от месец. Първо няколко хранителни вериги в Белгия, Франция и Нидерландия останаха с празни витрини и блокирани онлайн поръчки заради поразен софтуер на ключов дистрибуционен център. Впоследствие координирани атаки бяха насочени към фризерите на хранителни вериги в още няколко европейски държави. Уредите бяха „изпържени“ до шокиращите температури от 50–70 градуса по Целзий, тонове храна бяха изхвърлени, а щетите се оценяват на милиони евро. Според първоначалната информация атаките са осъществени чрез външни системи за дистанционно управление и наблюдение на хладилното оборудване. Хакерите са получили достъп до настройките на инсталациите и са променили температурните режими, включително чрез активиране на функцията за размразяване.

Случаите показват, че киберсигурността вече не се ограничава до защитата на информационните системи. Промишленото оборудване, системите за охлаждане и дистанционното управление на обекти от критично значение също се превръщат във важна част от защитата на бизнеса и веригите за доставки. 

В разгара на хакерската инвазия през миналия месец, технологичните специалисти на нидерландското BNR радио предприемат експеримент, за да проверят сигурността на държавните сайтове на министерства, провинции и общини. За изненада се оказало, че десетки са уязвими, защото работят на стар PHP софтуер. Информацията е била предадена на Националния център по киберсигурност, който издал заповед да се внедри възможно най-бързо актуализация, тъй като са застрашени данните на милиони граждани. Паралелно е уведомена Асоциацията на общините, които разкрили, че от 900 инспектирани сайта, 50 са все още уязвими. В почти всички случаи не става дума за основните страници на правителствата, а свързани с въпроси за убежището, субсидии за устойчивост или туристически страници. 

Към момента никой не е поел отговорност за атаките, а разследванията в засегнатите държави продължават. Нидерландски „бял“ хакер – специалист, който помага на правителства и компании да откриват уязвимости в системите си, предупреди, че това е само началото. Според него    хакерите ще имат все повече стимули да атакуват, за да демонстрират слабостите и неподготвеността на компаниите и институциите за предизвикателствата на новата дигитална среда.

Сред причините институциите и бизнесът да се оказват неподготвени е недостигът на финансови ресурси и капацитет за противодействие на бързо развиващата се киберпрестъпност. Хакерите все по-често използват изкуствен интелект, за да правят пробивите по-бързи, по-мащабни и по-ефективни. Това се посочва в обширен доклад на нидерландския институт NCTV. В него са разгледани едни от най-значимите киберинциденти в света от 2025 г. досега, като сред основните заподозрени са хакерски групи, свързвани с Китай, Русия, Иран и Северна Корея.

С началото на войната в Украйна и последвалата ескалация на конфликтите в Близкия изток киберпрестъпниците се превръщат във все по-сериозна заплаха за националната сигурност. Те все по-често се фокусират върху кражбата на големи масиви от данни, с които изнудват компании и организации, подготвят нови кибератаки или търгуват на черния пазар. Информацията може да бъде предоставяна и на трети лица или заинтересовани държави.

Изкуственият интелект ще играе все по-ключова роля в киберпространството. Той може да се окаже едновременно спасителна лодка и мощно оръжие за поразяване на цели – една от основните прогнози в доклада. AI ще подпомага предотвратяването на хакерски атаки и разпознаването на фишинг имейли, но същевременно ще позволява създаването, разработването и усъвършенстването на зловреден софтуер в пъти по-бързо. Злонамерените програми могат дори да комуникират с AI модел, който да им предоставя инструкции или да пренаписва кода им в хода на самата атака.

Изкуственият интелект ще продължи да променя пейзажа на киберсигурността през следващите години, а заплахите ще стават все по-сериозни. Ако дигиталната устойчивост на държавните институции и компаниите не бъде значително подобрена, броят на киберинцидентите може да нарасне рязко.

Киберустойчивостта вече не е въпрос само на защита

ИТ експертът и бивш член на Камарата на представителите Кийс Верхове смята, че дигиталните сривове ще стават все по-чести и обществата трябва да бъдат подготвени за тях. „Виждате как дигиталните инциденти могат да доведат до съвсем конкретни проблеми. Киберустойчивостта означава компаниите не просто да се опитват да предотвратяват атаки и системни сривове, но и да гарантират, че могат бързо да възстановят дейността си след инцидент. Затова трябва предварително да имат ясни планове за действие при извънредни ситуации“.

Мислене за физически резервни варианти

Рик ван дер Клей, преподавател по киберустойчивост на организациите в Университета по приложни науки „Аванс“, смята, че много организации могат да подобрят подготовката си. „Ясно е, че компаниите не са достатъчно подготвени за киберинциденти. Трябва да се откажат от философията „точно навреме“ (just in time) и да възприемат подхода „за всеки случай“ (just in case). С други думи, вместо да оптимизират дейността си единствено за максимална ефективност, те трябва да предвидят и резерви, които да им позволят да продължат работа при извънредни обстоятелства. Физическото мислене бавно изчезва от живота ни“. Смятам, че е логично да мислим за офлайн резервни планове.“

Националният център за киберсигурност (NCSC) подчертава, че компаниите трябва да знаят кои са техните „коронни бижута“ – най-ценните им данни, продукти, услуги и търговски тайни. Зависят ли те от информационните технологии? И какъв е правилният баланс между рисковете, които трябва да управляваме, и онези, които можем да приемем? Аналоговата алтернатива е една от мерките, които организацията може да разгледа. Дали тя е подходяща, трябва да бъде оценено в рамките на цялостното управление на риска. В някои случаи друго решение може да се окаже по-подходящо.

На много места дигиталната инфраструктура е оставена на произвола. Компаниите често не желаят да инвестират в алтернативни планове и по-висока киберустойчивост, защото това изисква допълнителни средства. „Това се възприема като инвестиция в нещо, което може никога да не се отплати“, казва преподавателят Ван дер Клей. „Обществото е до голяма степен дигитализирано и това носи много предимства. Но същевременно прави компаниите уязвими към престъпници, които искат да се възползват от тези възможности.“

Тази уязвимост вече трябва да бъде част от оценката на риска на всяка компания. Инцидентът с хакването на хранителните вериги трябва да послужи като предупреждение и за други организации,които по-рано през годината имаха технически проблем. Сред тях беше болница, което доведе до невъзможност за извършване на операции. След хакерска атака срещу системите на прокуратурата хиляди съдебни дела бяха забавени миналата година. А през 2024 г. технически срив в компютърните системи на летище Айндховен парализира въздушния трафик за един ден.

Експертите съветват компаниите и организациите да провеждат много по-често симулации на дигитални извънредни ситуации. Чрез възпроизвеждане на различни инциденти в контролирана среда бързо могат да бъдат открити слабите звена във веригата. NCSC също подчертава необходимостта резервните копия на данните да бъдат проверявани и тествани редовно.

„Мониторингът и тестването на резервните копия са важни аспекти, на които понякога се обръща внимание едва когато възстановяването на данните действително стане необходимо“, предупреждава институцията.

Новата европейска директива за киберсигурност NIS2, чието прилагане в Нидерландия започна миналия август, трябва да допринесе за подобряване на защитата. Тя въвежда изисквания за дигиталната устойчивост на хиляди организации в страната. Един от ключовите елементи е компаниите да следят внимателно и сигурността на своите партньори и доставчици.

„Определете кои доставчици са най-важни за вашата дейност“, съветва Маасланд. „Така ще знаете къде могат да възникнат рискове. Продължавайте също така взаимно да проверявате системите си за потенциални слабости.“

Сътрудничеството между компаниите е от съществено значение, допълва Ван дер Клей. „Всички сме взаимно зависими. В миналото компаниите по-често пазеха киберинцидентите в тайна. Сега виждаме, че стават все по-открити по тези въпроси. Това е много положително развитие. Така всички могат да се учат един от друг.“