Пет важни неща, които трябва да имаме предвид, когато говорим за нова Конституция, основният закон на Република България. 

Първо промени се правят, когато се налага цялостна промяна в начина на управление, не само в някои от точките, но в основните положения на Конституцията. 

Второ и много важно е да се има предвид, че това трябва да се случи, когато ситуацията в страната е сравнително стабилна, защото в ситуация на криза решенията не са обективни, а и са много разнопосочни.

Трето, необходимо е дълго обсъждане и участие на много широк кръг обществени организации и всички парламентарно представени партии, а и не само.

Четвърто това отнема много време, в рамките от 2 до пет месеца и трябва да е общ проект, с който всички да не само съгласни. Но първо и най-важно да разбират необходимостта от това действие.

Пето, смисълът е не да се направи нещо бързо, а да се направи нещо смислено и не под натиска на обществото или под натиска на това да загубиш властта.

С оглед на напълно загубеното обществено доверие едва ли е времето да се променя основния закон на държавата. Това породи не само напрежение, но и сериозно негодувание и силен отпор от другите парламентарно представени партии. 

Предвид, че следващо управление на Борисов едва ли ще има, никой няма интерес точно този кабинет да измени изначално Конституцията.

Изначално, силно казано, защото много анализатори коментираха, че новият текст, предложен от ГЕРБ, буквално е пренаписване на съществуващия текст.

Текстът едва ли е направен сега за няколко часа, може би е отлежавал в нечие чекмедже. Въпросът е защо излиза точно сега, а не когато властта беше стабилна. Така опровергаваме себе си, че е отлежавала, ако е била подготвяна отдавна едва ли щяха да бъдат допуснати толкова структурни грешки.

Запознайте се първо с Конституцията:

https://www.parliament.bg/bg/const

Прочетете и предложението за нова Конституция на ГЕРБ:

https://drive.google.com/file/d/18w_AFmeFkIiek6DWSt-13zkn4Y7aenkm/view?usp=sharing

Деветдесет и пет процента от предложените текстове във внесения проект на ГЕРБ за нова конституция са буквален препис на сега действащия основен закон. Това по никой стандарт не може да се определи като нова конституция, коментират анализатори. Достатъчно е било да се предложи закон за изменение и допълнение на действащата конституция, но така не би се наложило свикване на Велико народно събрание, каквато, оказва се, е била целта. А свикването на велико народно събрание ще отнеме толкова време, че ще се доближим до времето за следващитев избори.

Липсата на преамбюл влошава качеството на конституционния текст. Защото в преамбюла се съдържат важни ценностни принципи, които пронизват целия основен закон: принципът за правата на човека и гражданина, за демократичния и социален характер на правовата държава, идеята, че България е част от международна общност, която се управлява според принципите на справедливостта, свободата, хуманизма.

Липсата на това ценностно ядро на конституцията, при това изведено на първо място, е проблем и от гледна точка на тълкуването на конституционните текстове. В свои решения Конституционният съд се позовава именно на преамбюла, за да бъдат разкрити напълно духът и съдържанието на конституционните разпоредби.

Проектът за конституция не е някаква заповед на премиера, която се написва от администрацията. Конституцията е призвана да бъде общественият договор на нацията. Видно е, че нито един утвърден и признат конституционалист не е пожелал да си сложи подписа под предложенията. Което говори само по себе си, че единственото по-лошо от това как ГЕРБ законодателства е как ГЕРБ пише конституция.

Свикване на Велико народно събрание за премахване на Велико народно събрание

Великото народно събрание действително е вкарано в конституцията по конюнктурни съображения. Но то придоби своята тежест по силата на решение №3 от 2003 г. на Конституционния съд. Това решение можеше да бъде преодоляно с усъвършенстване на тълкувателната практика на КС, вместо да се свиква ВНС. Съчетаването на премахване на ВНС с намаляване броя на депутатите означава олигархичните клики да получат почти пълен контрол над парламент от 120 души. Които на всичко отгоре ще могат да променят или да приемат изцяло нова конституция.

Според сега съществуващите текстове, чл.158, ал.3, Великото Народно събрание: „решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и държавно управление“. Сега внесеният проект предвижда това да се прави от Народното събрание. А това ако са 120 депутати при това с определен мандат. Каква отговорност би могла да се търси? Внесените текстове, в Глава Десета „Изменение и допълнение на Конституцията. Приемане на нова Конституция“, в чл.168, гласят, че промените се приемат с гласовете на 4/5 от депутатите в три гласувания в различни дни. Така напрактика 100 депутати ще могат да правят каквито искат политически промени. Съвсем спокойно те може да са представители на една политическа сила.

По отношение на прокуратурата предложенията сега са по-лоши

По БНР доц. Атанас Славов, преподавател по конституционно право в СУ „Св. Климент Охридски“ преди няколко дни коментира, че отнемането правото на президента да финализира избора на председателите на двете върховни съдилища и на главния прокурор с указ, колкото и формално да изглежда, е форма на демократична легитимация на процеса на избор на „тримата големи“, особено по отношение на главния прокурор. В този смисъл предложенията в частта за прокуратурата са дори по-лоши от сегашния модел, тъй като дори малката възможност за прозрачност и контрол в процедурата по назначенията вече няма да я има.

Всички останали предложения, сред които премахване на ВСС и разцепването му на Съвети, редуцирането на президентските правомощия биха могли да се осъществят и сега чрез изменение на съществуващи закони и настоящата Конституция. предвижда се промяна в мандатите на председателите на ВКС, ВАС и главния прокурор, което създава още много въпросителни.

Прокуратурата да предлага закони означава да се занимава с политика

Изключително притеснително е предвиденото право на прокуратурата чрез прокурорския съвет да предлага законопроекти. Това нарушава базисен принцип на конституционното право – не бива да се законодателства в частен, пък бил той и институционален, интерес. Едно е съдийският и прокурорският съвет да участват със становища и консултации в законодателния процес, друго е те да инициират законопроекти. Последното означава да влязат директно в полето на политиката, което е недопустимо.

Прочитът на проекта за нова конституция оставя горчиво усещане за конюнктурно преследване на цели, далечни от безкористната загриженост за работещ и усъвършенстван основен закон.

Без да сме изчерпателни, се опитахме да обобщим какво точно иска новата Конституция, предложена от ГЕРБ. 

Ще се радваме ако намерите време да прочетете двата текста, а най-важно да си припомните Основният закон на България- Конституцията.