О тпадни води с повишени концентрации на различни метали и металоиди, асоциирани с пепел от въглища, редовно се изпускат в околната среда от местата, където се съхраняват отпадъците, генерирани от ТЕЦ „Бобов дол“. Те включват отпадни води, зауствани в приток на река Разметаница, от съоръжението, наречено долен изравнител, разположено непосредствено под дигата на депо „Каменик“. Това показва проучване на „Грийнпийс“ – България на въздействието на въглищната топлоелектрическа централа „Бобов дол“ върху водите и въздуха в района на Големо село в Западна
България.

Резултатите от проучването показват, че отпадните потоци от ТЕЦ „Бобов дол“ и/или свързаното с централата черно езеро оказват влияние върху качеството на водите и утаечните слоеве на река Разметаница. В рамките на проучването бяха открити доказателства за заустването на значителни количества пепел в река Разметаница от ТЕЦ „Бобов дол“ и неговото черно езеро на 21 май 2019 г.

Разследване на източниците на замърсяване и пропорционални санкции за нарушителите Докато не бъдат въведени мерки за предотвратяване на изпускането на отпадни води и твърди отпадъци от ТЕЦ „Бобов дол“ и местата за съхранение на пепелта от процесите на горене в централата, дейността ѝ ще продължи да оказва сериозно влияние върху качеството на повърхностните води в региона. Наложително е да бъде разследвано очевидното изпускане на значителни количества пепел в река Разметаница през май 2019 г. и да се провери дали е имало подобни изпускания и друг път.

По-строги регулации

Необходимо е ефективното въвеждане на по-строги регулации, за да се предотврати замърсяването и да се подобри екологичното състояние на река Разметаница, смятат еколозите. Предвид
прогнозирания значителен недостиг на вода в близко бъдеще заради ефектите от климатичната криза в басейна на река Струма е крайно безотговорно да се допускат вредни нива на замърсяване.

Анализите на данните за качеството на въздуха разкриват притеснителни доказателства за нарушения на стандартите на ЕС и на СЗО за замърсители като прахови частици ФПЧ10 и SO2, както и за повишени фонови концентрации на NO2 в района около ТЕЦ „Бобов дол“. Замърсител от такъв калибър трябва да осигури постоянно наблюдение на замърсяването на въздуха, което да бъде провеждано от независим орган, за да се гарантира навременна, прозрачна и публична оценка на данните. В крайна сметка належащо е да бъдат отстранени първопричините за проблема още при източника на замърсяването на въздуха. Поставяне на грижата за околната среда и климата в основата на процедурата за издаване на разрешителни.

Условията в процедурата по издаване на комплексни разрешителни за експлоатацията на въглищни електроцентрали трябва да отговарят на предизвикателството за справяне
с проблемите на замърсяването, влошеното състояние на околната среда и ускорението на климатичните промени, вместо да бъдат, съобразени с възможностите на морално и технически остарелите инсталации, коментират от организацията. 

Въздействието на въглищата

Въглищата са най-големият фактор за антропогенното въздействие върху климата в целия свят. Изгарянето на въглища генерира една трета от емисиите на въглероден диоксид, причинени от човешки дейности. Тъй като почти 40% от енергията в световен маща идва от този вид изкопаеми горива, постепенното излизане от зависимостта от въглищата е от ключово значение за забавянето на климатичните промени и предотвратяването на мащабна екологична катастрофа. Това е нашата възможност да ограничим повишаването на глобалната температура до 1.5º. Тя вече е сурова реалност за мнозина по света под формата на опустошителни наводнения, продължителни суши, разрушителни пожари и провалени реколти.

С между 40% (през лятото) и 60% (през зимата) производство на енергия от въглища в енергийния си микс България е една от страните в ЕС, които силно разчитат на въглищата. Нещо повече, системата е тежко зависима от остарели и замърсяващи централи, които използват местно гориво с високи концентрации на сяра и значително съдържание на прах, отделяни под формата на серен диоксид (SO2) и фини прахови частици (ФПЧ) в процеса на изгаряне. Успоредно със засилването на климатичната криза, въглищните електроцентрали са значителен източник на замърсяване на водите и въздуха както по места, така и в цели региони.
 С мощност от 1716 MWth (630 MWe) съоръжението представлява 14% от общите инсталирани мощности за производство на електроенергия от въглища и осигурява около 9% от брутното производство на енергия от ТЕЦ5 и 4% от общото брутно производство на енергия в България. Построена през 1975 г., централата е символ на една залязваща индустрия, вкопчена във властовите структури на нереформирана енергийна система, която използва технологии от миналия век, превърнали разрушителните нива на замърсяване в нещо нормално.