Снимка: boulevardbulgaria.bg

Делян Добрев и негови колеги водят напреднали разговори с Tesla за изграждането на три големи системи за съхранение на електроенергия в България. Проектите са планирани за Стара Загора, Твърдица и Велико Търново, като по думите на Добрев вече са постигнати договорености за реализацията им.

„Имаме постигнати договорки да направим 3 много големи проекта за съхранение в България – в Стара Загора, в Твърдица и във Велико Търново“, заяви той пред радио „Фокус“.

По думите на Добрев проектът във Велико Търново се очаква да бъде сред най-големите по рода си в Европа. Той подчерта, че разговорите са свързани с привличането на Tesla като технологичен партньор за изграждането на мащабни съоръжения за съхранение на електроенергия.

Добрев посочи още, че през последната година България е постигнала значителен ръст в изграждането на системи за съхранение на електроенергия. По негови изчисления инвестициите в сектора вече надхвърлят 3 млрд. евро, като над 90% от средствата са осигурени от български предприемачи и компании.

Планираните проекти с Tesla идват на фона на нарастващия интерес към системите за съхранение на електроенергия, които имат ключова роля за балансирането на електроенергийната система и по-ефективното използване на произведената енергия.

Добрев посочи, че към момента електроенергията, произведена от вятърни и слънчеви централи, е сред най-евтините на пазара. По думите му ситуацията е значително различна спрямо преди повече от десетилетие, когато цената на енергията от възобновяеми източници е била съществено по-висока.

Според него постигането на по-ниски цени на електроенергията изисква паралелно развитие както на нови ВЕИ мощности, така и на системи за съхранение. Батериите позволяват произведената от слънце и вятър енергия да бъде съхранявана и използвана в момент, когато е необходима.

По думите на Добрев изграждането на системи за съхранение може да отнеме между 6 и 12 месеца, докато реализацията на нови ВЕИ мощности изисква повече време. При слънчевите проекти срокът е около две години, а при вятърните – между три и четири години.

Като пример за значително по-дълъг инвестиционен хоризонт Добрев посочи ядрените мощности. Според него изграждането на нови ядрени мощности обичайно отнема най-малко 10–15 години, като инвестицията на мегават в крайна сметка е по-висока.

Той подчерта, че комбинацията между нови възобновяеми мощности и достатъчен капацитет за съхранение е важна за по-ефективното използване на произведената електроенергия и за ограничаване на ценовите колебания.