Предполагаема атака, извършена от територията на Ирак срещу саудитския тръбопровод „Изток-Запад“, демонстрира нарастващия обсег на действие на Иран и свързаните с него групировки – от Йемен до Ирак, на фона на конфликта, обхванал региона. Този удар прекъсва работата на ключов алтернативен маршрут за заобикаляне на Ормузкия проток и приближава военните действия още повече до производствените мощности, пишат в обзора си анализаторите от компанията за анализа Kpler Амена Бакр, ръководител „Енергетика в Близкия изток и ОПЕК+“ и Мишел Брухард, ръководител „Политика и геополитически риск“

Тръбопроводът „Изток-Запад“ под обстрел

Двадесет и пет години след срутването на кулите на Световния търговски център и обявяването на война срещу тероризма от страна на САЩ, Америка отново се оказва дълбоко въвлечена в събитията в Близкия изток. Атаката срещу саудитския тръбопровод „Изток-Запад“ бележи поредната ескалация на конфликт, чиито последици световният петролен пазар не може да понася безкрайно.

Наскоро си припомних едно предупреждение, отправено през 2019 г. от Аболфазл Шекарчи, главен говорител на иранските въоръжени сили: „Ако врагът, и по-специално Америка и нейните съюзници в региона, допусне военната грешка да възпламени бурето с барут, върху което се крепят американските интереси, целият регион ще пламне.“

Източници от бранша потвърдиха пред Kpler, че при атаката на 10 септември е бил ударен тръбопроводът „Изток-Запад“ на няколко места, което е причинило сериозни щети на поне една помпена станция. Впоследствие Министерството на енергетиката на Саудитска Арабия потвърди, че тръбопроводът – основният алтернативен маршрут на страната за заобикаляне на Ормузкия проток е бил спрян като предпазна мярка.

Saudi Aramco и преди е извършвала бързи ремонти на тази система, когато атаки по-рано през годината доведоха до сравнително краткотрайни прекъсвания. Първоначалните данни обаче сочат, че последните щети може да са по-сериозни. Остава неясно какъв капацитет ще може да бъде възстановен и колко бързо ще стане това.

Тръбопроводът „Изток-Запад“ пренася суров петрол на разстояние от около 1200 километра – от източните райони на Саудитска Арабия, където се извършва добивът, през пустинята до град Янбу на Червено море. С проектен капацитет от около 7 милиона барела на ден, съоръжението се превърна в жизненоважна артерия за саудитския износ на петрол по време на конфликта, осигурявайки алтернативен път за доставките, когато затруднено преминаването през Ормузкия проток.

Помпените станции по протежение на Petroline поддържат налягането, необходимо за транспортирането на милиони барели дневно, преодолявайки разликите в разстоянието и надморската височина. Поради това повредата на ключова станция може да има последици далеч над пределите на конкретния засегнат участък. В зависимост от това коя станция е повредена и доколко е възможно да се промени организацията на работа около нея, пропускателната способност може рязко да спадне, дори ако по-голямата част от самия тръбопровод остане непокътната.

От началото на конфликта Aramco предимно запълва системата с по-леки видове суров петрол, което помага за максимизиране на постижимите дебити и запазване на експортния капацитет. Продължителното прекъсване на работата би лишило компанията от тази гъвкавост, оставяйки Саудитска Арабия с малко алтернативи. Според оценки на Kpler, без тръбопровода „Изток–Запад“ износът на саудитски петрол би могъл да спадне с приблизително 3,5–4 милиона барела на ден, в зависимост от мащаба и продължителността на прекъсването.

По време на целия конфликт Saudi Aramco продължава да изпълнява ангажиментите си към клиентите, без да обявява форсмажор, като при необходимост използваше, когато е необходимо складови съоръжения по целия свят. Запазването на репутацията на компанията като един от най-надеждните доставчици в света остава приоритет и Aramco планира да продължи да използва своята глобална мрежа за съхранение на запаси, докато трае ремонтът на тръбопровода Petroline.

Какво се транспортира в момента?

Сателитни изображения на Kpler потвърждават, че към 10 септември два танкера от клас VLCC са извършвали товарене край западното крайбрежие на Саудитска Арабия: Sea Leopard на терминала „Муаджиз“ (Muajjiz) и Yasa Hercules на терминала за суров петрол в Янбу. Последни пазарни данни, получени от Kpler, сочат, че се е очаквало товаренето на още пет танкера – четири от клас VLCC и един от клас Aframax.

Проследяването става все по-трудно, тъй като плавателните съдове изключват своите AIS системи по време на товарене на терминалите по западното крайбрежие на Саудитска Арабия – практика, която става все по-често срещана в района на Персийския залив. Поради това, в случаите, когато липсват данни от непрекъснато работещи AIS системи, сателитни изображения или директна информация от пристанищата, Kpler съчетава потвърдените данни за товарене в Янбу с потенциални саудитски товари, класифицирани в по-широката категория „Червено море“.

Данните за запасите дават още един жокер. Според оценките на Kpler запасите от суров петрол в Янбу възлизат на под 15 милиона барела – ниво, близко до дъната, наблюдавани за последно през 2018 г. През последните два месеца запасите вече са намалели с близо 6 милиона барела, спадайки от почти 21 милиона барела през юли.

Това оставя Саудитска Арабия с по-малък резерв за сигурност, в случай че нови количества суров петрол не достигнат до западното крайбрежие. При обем на доставките от 3,5 милиона барела на ден, наличността от 15 милиона барела се равнява на малко повече от четири дни на теоретични доставки. Не всеки барел в хранилищата е оперативно достъпен, а и износът не би продължил без промяна, докато резервоарите се изпразнят напълно.

Икономическите последици вече са видими. В петък цената на петрола сорт Brent приключи търговията на цена над 105 долара за барел, докато цената на дизела в САЩ прехвърли 6 долара за галон, а тази на бензина е около 4,30 долара за галон. Евентуални нови прекъсвания в саудитския износ биха засегнали пазар, който вече понася тежестта на ограничените доставки от Близкия изток.

Йемен или Ирак?

Саудитска Арабия заяви, че дроновете, атакували петролопровода Petroline, са дошли от територията на Ирак. Това не означава, че иракското правителство е наредило или извършило нападението, но поставя Ирак обратно в центъра на конфликт, който Багдад се опитва да избегне.

Засега Рияд проявява сдържаност. В петък Саудитска Арабия обяви, че няма да предприема ответни действия „на този етап“ – решение, взето след молба от страна на иракския министър-председател да се даде възможност на Багдад да предотврати бъдещи атаки от иракска територия. Въпреки това кралството изрично си запази правото да отвърне на удара.

Съединените щати и Саудитска Арабия вече демонстрираха, че са готови да нанесат удари по свързани с Иран милиции в Ирак. Те направиха това през юли след атаки с дронове по-рано срещу саудитска петролна инфраструктура. Нов кръг от удари би въвлякъл Вашингтон по-дълбоко във военните операции в Ирак и би разширил конфликта в друга голяма страна производителка на петрол.

Йемен представлява различна версия на същия проблем. Ескалацията на действията срещу хусите означава засилване на военните операции в района на Червено море и пролива Баб ел-Мандеб, точно когато западното крайбрежие на Саудитска Арабия придобива още по-голямо значение като алтернативен маршрут за износ. Директната ескалация срещу Иран рискува по-нататъшни проблеми с прекъсвания в района на Ормузкия пролив.

С ескалацията на конфликта рискът се измества нагоре по веригата за доставки (т.нар. upstream сегмент). Голяма част от енергийната инфраструктура, която досега е била обект на нападения, е била надолу по веригата на доставки (downstream) или логистична – рафинерии, пристанища, плавателни съдове, тръбопроводи и помпени станции. Petroline доближава конфликта до производствената система на региона. Следващата ескалация може да има много по-тежки последици: засягане на съоръжения за преработка на суров петрол като Abqaiq, или на самите находища.

Регионът не е преживявал сътресения от такъв мащаб от времето на Войната в Персийския залив. При изтеглянето си от Кувейт през 1991 г. иракските сили подпалиха над 750 петролни кладенеца в осем находища. В пиковия момент горяха повече от 600 от тях, като изхвърляха в атмосферата приблизително 4–6 милиона барела суров петрол на ден. Пожарите започнаха през януари и февруари, а последният кладенец бе овладян едва на 6 ноември – повече от осем месеца след освобождаването на Кувейт.

Днешната ситуация е коренно различна. Въпреки това случаят с Кувейт остава като напомняне за това, какво се случва, когато производствената инфраструктура се превърне в част от бойното поле.

Още преди години Иран предупреди, че регионът е „буре с барут“. През по-голямата част от този конфликт щетите по петролната инфраструктура остават сравнително ограничени. Petroline обаче приближава конфликта към онези производствени активи, чиято загуба световният пазар най-малко може да си позволи.

Световният петролен пазар не може безкрайно да понася подобно развитие на събитията. Или ескалацията ще доведе до намиране на изход от ситуацията, или ще предизвика такъв мащабен шок в предлагането, който в крайна сметка ще наложи подобен изход.